Уикипедия

Бездимен барут: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Addbot (беседа | приноси)
145 445 редакции
м Робот: Преместване на 19 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q901722.
препратка; форматиране: 13x кавички, 11x тире, 5x тире-числа, 3x запетая, 4 интервала (ползвайки Advisor)
Ред 5:
Характерното разпадане на бездимните барути е взривно горене, но при определени условия те детонират с висока скорост.
 
В днешно време бездимен барут се използва във всички [[огнестрелно оръжие|огнестрелни оръжия]]. Бездимните барути имат различен цвят в зависимост от състава си и различна форма в зависимост от предназначението. Обикновено са във вид на люспи, топчета, пръчици.
 
Запален на открито бездимният барут изгаря с голям жълт пламък.
Ред 11:
== Видове ==
=== Пироксилинови барути ===
* Франция:
** Бездимен пироксилинов барут - – марка ВР. Използва се за патроните на пушката Лебел. Съдържа 12 % азот. По форма представлява квадратни пластинки 1,5- – 2 мм. с дебелина 0,5 мм. В един килограм има около 500 зърна. При 15 гр.С и заряд от 2,75 гр., облеченият лебелски куршум има начална скорост V0 = 610 м/сек..
** Бездимен пироксилинов барут - – марка ВС. Създаден е през 1888 г. от инженер Сару. Използва се в артилерийските системи с по-малки калибри. Представлява ленти с дължина 85 мм.широчина 20 мм и дебелина 0,6 мм. В сравнение с димния барут, с 2,5 пъти по-малко заряд, дава същата начална скорост, при много по-малко налягане в барутната камера.
** Бездимен пироксилинов барут - – марка BPS. Използва се при големите калибри на артилерията, обсадните и крепостни оръдия. Представлява ленти с дължина 135 мм., дебелина 1 мм. и различна ширина. При два пъти по-малко количество от черния барут, дава по-големи начални скорости.
** Бездимен пироксилинов барут - – марка ВМ. Използва се в корабната артилерия, тъй като е устойчив на влага продължително време.
 
* Германия
** Бездимен пироксилино-нитроглицеринов барут на Нобел. Изпитан е в заводите “Круп”„Круп“ и през 1889 г. е приет за производство и въоръжение.
** Бездимен пироксилинов барут, произвеждан по френски способ в оръжейните заводи в провинция Рейн-Вестфалия. Използва се за пълнене на патроните на пушките “Манлихер”„Манлихер“. Представлява сиви квадратни пластинки, 1,5- – 2 мм, с дебелина 0,3 мм е с 11,9% съдържание на азот.
 
* Австро-Унгария
** Бездимен пироксилинов барут на Швабе. С времето се променя технологията на производство. Първоначално е произвеждан на квадратни пластинки, по-късно до 1890 г. се прави във вид на цилиндрични зърна, а след тази година в зърна с неправилна форма, по подобие на черните барути.
** Бездимен нитроглицеринов барут, произвеждан от Презбургския барутен завод през 1891 г. Тъй като не дал добри резултати, е заменен с пироксилинов барут с 11,8% съдържание на азот. Представлява кръгли пластинки с диаметър 2 мм. и дебелина 0,4 мм. С този барут началната скорост V 0 на пушка Манлихер, с облечен куршум тип “О”„О“, тежък 15,8 гр. и заряд от 2,75 гр. бил около 600 м/сек.
** Бездимен пироксилинов барут на фирмата “Максим„Максим-Норденфелд”Норденфелд“. Представлява дълги цилиндрични пръчки с вътрешен канал, подобно на макароните.
 
* Русия
** Бездимен пироксилинов барут – марка ПКО. Използва се в различните системи полеви оръдия. Представлява широки ленти.
** Бездимен пироксилинов барут – марка КО. Използва се при стрелба на обсадни и крепостни оръдия и голямокалибрени гаубици.
** Бездимен пироксилинов барут - – марка Б-12. Използва са в оръдията са калибър -12 дюйма.
** Бездимен пироксилинов барут – -“Пироколодий”„Пироколодий“, създаден специално за артилерийските морски системи да издържа на продължителна влага.
 
* Япония
Ред 37:
=== Нитроглицеринови барути ===
* Италия
** Бездимен нитроглицеринов барут - – марка “Нобел”„Нобел“, патентован и произвеждаан в много държави. В Италия, след сериозни и задълбочени изследвания е поръчано голямо количество за въоръжаване с търговското име “балистит”„балистит“
 
* Австрия
Ред 43:
 
* Германия
** Бездимен “оръжеен„оръжеен барут на Нобел”Нобел“. Произвежда се в Кьолнско-Ротвайлските заводи. Използва се предимно за лекото стрелково въоръжение
 
* Русия
Ред 49:
 
* Англия
** Бездимен барут “кордит”„кордит“ Произвежда се в два вида - – за лекото стрелково оръжие и за артилерийските системи.
** Бездимен нитроглицеринов “барут„барут на Максим”Максим“. Ползва се в снарядяването на боеприпаси за тежките картечници. Произвежда се с намалено съдържание на нитроглицерин – -5 – 5-15 %.
** Бездимен барут “шедит”„шедит“. Използва се в артилерийските системи на морските оръдия в междувоенния период. С такива заряди е бил въоръжен крайцера “Худ”„Худ“ в сражението с “„[[Бисмарк (линеен кораб)|Бисмарк]]”“. Съдържа: 80 % [[калиев хлорат]], 10 % нитронафталин, 2 % динитротолуол, 8 % рициново масло.
 
* САЩ
** Бездимен нитроглицеринов барут с намалено съдържание на [[азот]]а - – до 10- – 12 %. Подобен на максимовия барут.
 
Нитроглицериновите барути показали качества, които ги наложили на световния [[пазар]], но те имали и някои слабости:
Ред 60:
* при интензивна [[стрелба]], [[канал]]ите на оръдията, особено на големокалибрените [[система|системи]], поради отделянето на висока температура, бързо изгаряли и се износвали.
 
При изгарянето на 1 кг. кордит се отделя около 1250 кило-калории топлина, а при изгарянето на същото количество пироксилин - – около 850 кило-калории. Самото горене се осъществява при висока температура от около 7- – 800 [[градусГрадус Целзий|градуса]]а и при т. нар. "паралелни слоеве”. Поема по-малко влага и детонира по-малко, което го прави пригоден за всички оръжейни системи и калибри.
 
Открити към края на 19 в., бездимните барути бързо се налагат и с безспорните си предимства, категорично изместват черния барут от оръжейните системи. Опита в използването на различните видове бездимни барути, се увеличава по време на Първата световна война. Тогава всички участници, във реални бойни условия, през всички сезони, за няколко години, употребяват всички модерни и силни бездимни барути в своите [[армия|армии]]. Опитите да се намери най-подходящ барут за производството на [[боеприпаси]] продължава и до днес. Различните фирми производителки, използват различни по вид барути, съобразно желаните качества на боеприпаса, вида на оръжието и неговия [[калибър]]. Постигнатите динамични параметри, при различните барути, позволяват да се пускат на пазара боеприпаси със специални и подобрени качества, които дават широки и специализирани възможности за употреба и гарантират безотказност и сигурност.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Бездимен_барут“.