Абхазия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 108:
През [[1 хилядолетие пр.н.е.|първото хилядолетие пр.н.е.]] ([[9 век пр.н.е.|9]]-[[6 век пр.н.е.]]) територията на днешна Абхазия е част от [[Колхида|Колхидското царство]], което през [[63 пр.н.е.|63 г. пр.н.е.]] е завладяно от [[Егриси|Егриското царство]]. [[Гърци|Гръцки]] търговци основават пристанища по черноморското крайбрежие. Днешната столица Сухуми води началото си от едно от тях – [[Диоскурия]].
 
Римската империя присъединява към територията си Егриското царство през [[1 век]] и то е нейно владение до 4 век. След това то получава известна независимост, но попада под сферата на влияние на [[Византия]]. Въпреки че точната дата на [[християнизация]]та на абхазкото население не е известна, знае се, че на първия [[вселенски събор]] в [[Никея]] през [[325]] г. участва епископ Стратофил от [[Питиус]] (дн. [[Пицунда]]). Абхазия става автономно княжество в състава на Византийската империя през 7 век и това положение се запазва до 9 век, когато Абхазия се обединява с провинция [[Имерети]] под името [[Абхазко царство]]. През 9 – 10 век абхазките царе се опитват да обединят всички грузински провинции и през 1001 г. цар [[Баграт III|Баграт III Багратиони]] става първият владетел на обединеното грузинско царство. Тъй като абхазкото царство води обединителното движение, новото грузинско царство често било наричано във Византия „абхазко царство“. През [[13 век]] областта става обект на [[монголци|монголо]]-[[тюркиТюркски народи|тюркски]] набези.
 
През [[16 век]], когато обединеното грузинско царство се разпада, териториите са завладени от [[Османска империя|Османската империя]] и повечето от абхазците [[ислямизация|приемат исляма]]. Османските турци са изтласкани от грузинците, които основават автономното княжество Абхазия ('абхазетис самтавро' на грузински), управлявано от династията [[Шервашидзе]].
Ред 119:
След руската [[октомврийска революция]] от [[1917]] г. Абхазия, заедно с остатъка от Грузия, става част от [[ЗСФСР|Закавказката демократична федеративна република]], обединяваща Грузия, Армения и Азербайджан и контролирана от [[меншевики]]те. На 26 май 1918 г. Грузия излиза от състава на федерацията и обявява независимост под името [[Грузинска Демократична Република]], призната от Русия с договора от Москва от 1920 г. Само няколко месеца по-късно – на 16 февруари 1921 г. [[червената армия]] нахлува в Грузия, анексирайки я в пределите на Съветския съюз и поставя свое [[болшевики|болшевишко]] правителство. През [[1931]] г. [[Йосиф Сталин]] провъзгласява Абхазия за [[автономия|автономна]] [[република]] под името Абхазска АССР в състава на [[Грузинска съветска социалистическа република|Грузинската съветска социалистическа република]].
 
Въпреки формалната автономност обаче, Абхазия е подложена на силната централна власт на [[Тбилиси]] и срещу нея се води [[асимилацияАсимилация (социология)|асимилационна]] политика – грузинският става официален език; абхазкият език е забранен; културните права са потъпкани; хиляди абхазци са убити при чистките на Сталин. [[Лаврентий Берия]] насърчава грузинската миграция към Абхазия и мнозина решават да се заселят там. По-късно, през [[1950-те|50-те]] и [[1960-те|60-те]] години, [[Вазген I]] и арменската църква насърчават и финансират миграцията на арменци в Абхазия. Днес арменците са най-голямата малцинствена група в Абхазия.
 
Репресиите срещу абхазците приключват със смъртта на Сталин и Берия и абхазците получават по-големи права в своето самоуправление. Съветското правителство насърчава развитието на културата и най-вече на литературата. Въведени са квоти по етнически критерий за някои бюрократични постове и абхазците получават политическа власт, която не съответства на малцинствения им статут в републиката. Това се тълкува от някои като прилагане на политиката на принципа „[[разделяй и владей]]“, като местният елит получава власт в замяна на подкрепа на съветския режим. Това води до етнически конфликти, тъй като по този начин грузинците се чувстват ощетени и дискриминирани.