Разлика между версии на „Сигизмунд Люксембургски“

(структурни)
Авторитетът на Свещената Римско-Германска империя и нейния властелин през Средновековието е съществен. Носителят на короната на [[Карл Велики]] се смята за носител на Божията благословия, за защитник на християнската вяра и Древния Рим. Въпреки позора при Каноса при инвеститурните разногласия авторитетът на изборния римско-германски император не е загубен и през 1414 г. точно от бъдещия император Сигизмунд европейските монарси очакват да прекрати папския разкол и да спре клатенето на троновете им. Сигизмунд вече е показал готовността си за преодоляването на папския разкол с акта си ''Placetum Regium'' от 1404 г. Според смисъла му никоя [[була|папска була]] не може да влезе в сила в Унгария без съгласието на краля.
 
През 1410 година, след смъртта на крал Рупрехт, тронът на Свещената Римска империя се оказва вакантен. Сигизмунд се нуждае от поддръжка в борбата за трона. В това време Йобст Моравски управлява курфюрство Бранденбург и така е един от курфюрстите, имащи право на глас при изборите за император. Само че самият Сигизмунд претендира за това право и назначава [[Фридрих I(Брандербург)|Фридрих Брандербургски]] за свой представител от курфюрство Бранденбург на изборите за император на 20 септември 1410 година. Макар Сигизмунд да побеждава при първичното гласуване, Йобст Моравски получава поддръжка от мнозинството курфюрсти на изборите през октомври 1410 година. Така, последният сам става претендент за имперският трон. Смъртта на Йост при подозрителни обстоятелства през януари 1411 година дава възможност Сигизмунд отново да завладее Бранденбург и отстрани препятствията към завладяване на императорския трон по-късно същата година.
След смъртта на Йобст през 1411 г. Сигизмунд е избран за Крал на германците. Нестабилната власт на брат му [[Вацлав IV]] в Бохемия го кара да гледа и към чешката корона. Tова би го направило достатъчно сериозен и очевиден кандидат и за имперската корона. Възможност му се предоставя от единия от тримата антипапи [[Йоан XXIII (антипапа)|Йоан XXIII]], който обикаля европейските владетелски дворове, за да обсъжда низвергването на своите първосвещени противници на общохристиански събор.
 
След смъртта на Йобст през 1411 г. Сигизмунд е избран за Крал на германците. Нестабилната власт на брат му [[Вацлав IV]] в Бохемия го кара да гледа и към чешката корона. Tова би го направило достатъчно сериозен и очевиден кандидат и за имперската корона. Възможност му се предоставя от единия от тримата антипапи [[Йоан XXIII (антипапа)|Йоан XXIII]], който обикаля европейските владетелски дворове, за да обсъжда низвергването на своите първосвещени противници на общохристиански събор.
 
Сигизмунд организира [[Констанцки събор|Констанцкия събор]], проведен през периода 16 ноември 1414 – 22 април 1418 г, на който – в течение на 4 години са дискутирани проблеми като [[източно-западна схизма|източно-западната схизма]], инвеститурата, османската заплаха, реформирането на църквата, въздадени са нови феодални титли, а стари са потвърдени.Така съборът става подходящ момент за Сигизмунд да заяви и да започне да реализира домогванията си до [[Карл IV (Свещена Римска империя)|бащината си корона]] на [[Император на Свещената Римска империя]]. За тази цел му трябва подкрепата на папата и сериозна заслуга към Римокатолицизма. Двете цели са постижими за Сигизмунд – той протежира избора на нов папа [[Мартин V]] и се легитимира като противник на опасните си съседи – чешките реформатори.[[Бохемия|Бохемският]] [[реформация|реформатор]] на [[римокатолицизъм|католическата доктрина]] [[Ян Хус]] е призован да защити каузите си на [[Констанцки събор|Констанцкия събор]].
10 400

редакции