Белетристика: Разлика между версии

'''Белетристиката''' ({{lang-fr|belles lettres}} — – изящна словесност) е общо название на [[Епос|художествени епични]] произведения, т.е. художествената [[проза]]. Терминът възниква през XIX век. Тогава основното му предназначение е да разграничи свободните авторски съчинения от документалния жанр — – [[публицистика]]та. С развитието на [[литература]]та, съдържанието на термина се изменя. Днес белетристиката се интерпретира като ''лек стил'' — – развлекателна [[художествена литература]], която не засяга тясноспециализиранитясно специализирани научни проблеми.

Когато се използва по отношение на трудове, които задълбочено изследват проблеми от областта на [[история]]та, [[философия]]та, [[лингвистика]]та и други [[наука|науки]], определението ''белетристика'' има подчертано негативно звучене. В такъв контекст терминът внушава, че произведението не почива на ясно установени от науката факти, а е по-скоро дело на въображението, [[фантазия]]тафантазията на автора.

Белетризацията е описание на задълбочени научни проблеми на популярен стил — – т.е. стил на текста, който е прост, ясен и лесен за разбиране и приятен за широката публика. За да усилят [[емоция|емоционалното]] възприятие на белетризираното произведение, авторите нерядко излизат от рамките на „чистата“ наука и си позволяват да правят допускания, които често не могат да бъдат проверени чрез научен метод (или наличните днес научни похвати или техника) и/или не произтичат пряко от наличните факти по описвания проблем.

*[[Конрад Лоренц]] — – [[биология]];

*[[Виктор Суворов]] — – [[военна история на Русия]];

*[[Стивън Хокинг]] — – [[физика]];

*[[Умберто Еко]], [[Паулу Коелю]] и много други — – [[философия]].