Йоан XXIII: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 17:
| мото = "Obedientia et Pax"
}}
'''Йоан XXIII'''<ref>[http://www.vesti.bg/sviat/bylgarskiiat-papa-i-papa-ioan-pavel-ii-svetci-6010766 Вести: Папа Франциск провъзгласи за светии папа Йоан XXIII и папа Йоан Павел II]</ref> ({{lang-la|Ioannes PP. XXIII}}), роден като '''Анджело Джузепе Ронкали''' ({{lang-it|Angelo Giuseppe Roncalli}}) е '''261'''-ят [[папа]] на [[Римокатолическата църква]] от [[28 октомври]] [[1958]] г. до смъртта си. Между [[1925]] и [[1935]] г. той е [[нунций]] на [[Ватикан]]а в [[България]].▼
[[Файл:03-Kardinal-Ronkali-v-Bardarski-geran.jpg|мини|ляво|250п|Kардинал Ронкали пристига с автомобил в с. [[Бърдарски геран]]]]▼
== Биография ==
Анджело Джузепе Ронкали е роден на 25 ноември 1881 г. в [[Сото ил Монте]], провинция [[Ломбардия]], [[Италия]]. От 1892 до 1900 г. учи в семинарията в град [[Бергамо]]. През 1901-1902 г. отбива военната си служба, след което следва в [[Рим]]. През 1904 г. завършва теология, а на 10 август същата година е ръкоположен за свещеник[<ref name=":0">[https://draganbachev.wordpress.com/2011/01/27/установяване-на-апостолически-делег/ Установяване на апостолически делегати в България и тяхното отношение към мисията на капуцините]</ref> и малко след това е заведен в църквата „[[Свети Петър (Рим)|Свети Петър]]“, където се среща с Папа [[Пий X]].
От 1905 до 1914 г. е секретар на епископа на Бергамо монсеньор Джакомо Мария Радини Тедески и преподава в семинарията. През [[Първата световна война]] е мобилизиран, отначало като сержант-санитар, а после като поручик-свещеник. През 1919 г. е назначен за ректор на Висшата семинария в Бергамо.
На 18 януари 1921 г. Папа [[Бенедикт XV]] го назначава за президент на италианската общност на Конгрегацията за разпространение на вярата. На 3 март 1925 г. е назначен за ''Апостолически визитатор'' в България. На 19 същия месец е ръкоположен за епископ от [[Пий XII|Джузепе Джовани Пачели]] в църквата „Сан Карло ала Корсо“ в Рим. Първият трус на [[Чирпанското земетресение]] е бил в момента когато той влиза в преддверието на църквата „Свети Лудвиг“ в Пловдив. Съборена е главната фасада на църквата с две малки кули от двете страни, но Ронкали остава незасегнат (виж [[#Aпостолически визитатор в България|Aпостолически визитатор в България]]).
На 30 ноември 1934 г. Ронкали е назначен за ''Апостолически делегат'' за [[Турция]] и [[Гърция]] със седалище в [[Истанбул]] и титулярен архиепископ за [[Несебър|Месембрия]]. През октомври 1935 г. води планираното преди това поклонническо пътуване на български католици в Рим като на 14 октомври ги представя на Папа [[Пий XI]].<ref name=":5">[https://www.24chasa.bg/Article/1331074 "България е моят кръст", изповядва бъдещият папа Анджело Ронкали]</ref>
Преди началото на Втората световна война, Ронкали е отново в България и е помолен от [[Светия престол]] да работи повече с гръцките католици. През 1940 г. той пътува много пъти между София, Анкара и Атина.
През декември 1944 г. напуска Турция и пътува през Бейрут, Египет и Непал до Рим. От там заминава на следващия ден на новия си пост – ''Апостолически нунций'' в новоосвободена Франция.
[[Файл:Legion Honneur Commandeur ribbon.svg|thumb|ляво|150п|''Командир на Орден на „[[Орден на почетния легион|Почетния легион]]“'' през 1953 г.]]
През ноември 1952 г. Папа [[Пий XI]] го избира за [[кардинал]], а на 12 януари 1953 г. той е назначен за [[патриарх]] на [[Венеция]]. Напускайки Франция за новата си длъжност, президентът на Франция го награждава със званието ''Командир на Орден на „[[Орден на почетния легион|Почетния легион]]“''.
На 9 октомври 1958 г. умира Папа [[Пий XI]]. На 11 октомври е погребалният ден за папата и неговият работен ден за Ронкали във Венеция. След 11 заседания на Папския [[конклав]] на 28 October 1958 г. кардинал Ронкали е избран за наследник на Папа Пий XI и избира ''Йоан'' за свое име. На 4 ноември е коронован за папа Йоан XXIII.
[[Файл:Konzilseroeffnung_2.jpg|thumb|Отци в деня на откриването на Втория ватикански събор]]
[[Файл:Reliquienschrein Papst Johannes XXIII. - Petersdom 1.JPG|мини|ляво|250п|Реликвите на папа Йоан XXIII в Св. Петър, Рим]]
След избора му за папа Йоан XXIII бързо печели популярност, както сред католиците, така и сред много [[протестантство|протестанти]]. Той организира и на [[11 октомври]] [[1962]] г. открива [[Втори ватикански събор|Втория ватикански събор]], който въвежда важни промени за католицизма: нова [[литургия]], нов [[екуменизъм]] и нов подход към света; реформистките решения на събора довеждат до отцепването на значителна група консервативни католици, наречени [[седевакантизъм|седевакантисти]], считащи събора за недопустимо либерален до такава степен, че отхвърлят върховенството на всички, последвали папи след Йоан XXIII.▼
На 23 септември 1962 г. на папа Йоан XXIII е намерен рак на стомаха. Един месец по-късно той предлага на [[Джон Кенеди]] и [[Никита Хрушчов]] да бъде техен посредник в разрешаване на [[Карибска криза|Карибската криза]]. Скед това двамата политици му благодарят лично, а списание „[[Тайм (списание)|Тайм]]“ го обявява за „Човек на годината“. <ref name=":2" />
▲'''Йоан XXIII'''<ref>[http://www.vesti.bg/sviat/bylgarskiiat-papa-i-papa-ioan-pavel-ii-svetci-6010766 Вести: Папа Франциск провъзгласи за светии папа Йоан XXIII и папа Йоан Павел II]</ref> ({{lang-la|Ioannes PP. XXIII}}), роден като '''Анджело Джузепе Ронкали''' ({{lang-it|Angelo Giuseppe Roncalli}}) е '''261'''-ят [[папа]] на [[Римокатолическата църква]] от [[28 октомври]] [[1958]] г. до смъртта си. Между [[1925]] и [[1935]] г. той е [[нунций]] на [[Ватикан]]а в [[България]].
Папа Йоан умира на 3 юни 1963 г. след четири години и половина папство. На 6 юни е погребан във подземието на църквата „Свети Петър“ във Ватикана.
На 27 април 2014 г., първата неделя след [[Възкресение Христово]], папа Йоан XXIII (заедно с папа [[Йоан Павел II]]) на тържествена церемония е [[Канонизация|канонизиран]] за [[светец]] от папа [[Франциск]].▼
== Беатификация и канонизация ==
На 3 септември 2000 г. папа [[Йоан Павел II]] обявява папа Йоан XXIII заедно с папа Пий IX за ''блажен''.
▲На 27 април 2014 г., първата неделя след [[Възкресение Христово]], папа Йоан XXIII (заедно с папа [[Йоан Павел II]]) на тържествена церемония е [[Канонизация|канонизиран]] за [[светец]] от папа [[Франциск]]. Единадесети октомври – денят на откриване на Втория ватикански събор е избран за дата за литургическо чества на Свети папа Йоан XXIII.
▲След избора му за папа Йоан XXIII бързо печели популярност, както сред католиците, така и сред много [[протестантство|протестанти]]. Той организира [[Втори ватикански събор|Втория ватикански събор]], който въвежда важни промени за католицизма: нова [[литургия]], нов [[екуменизъм]] и нов подход към света; реформистките решения на събора довеждат до отцепването на значителна група консервативни католици, наречени [[седевакантизъм|седевакантисти]], считащи събора за недопустимо либерален до такава степен, че отхвърлят върховенството на всички, последвали папи след Йоан XXIII.
Частица от мощите на папата се намират в католическия храм [[Свети Йосиф (катедрала)|„Свети Йосиф“]] в [[София]]; те са дарение от папа [[Йоан Павел II]] при посещението му в [[България]] (2005).
През март 2016 г. в основите на олтара на храм „[[Успение Богородично (католическа катедрала в София)|Успение Богородично]]“ в София са вградени мощи Свети папа Йоан XXIII, на Свети папа Йоан Павел II и на 12 други християнски светци.<ref>[http://www.standartnews.com/balgariya-obshtestvo/moshti_na_14_svettsi_v_tsentara_na_sofiya_obzor-326585.html Мощи на 14 светци в центъра на София]</ref>
== Aпостолически визитатор в България ==
Ако трябва с една дума да се характеризира дейността на монсеньор Ронкали за католиците в България, то това е ''обединител'' и е някои случаи по-скоро ''помирител''. Той пристига в София на 25 април 1925 г.
По това време в българските католически епархии ''тлеят'' или ''горят'' вътрешни и между-обредни противоречия, които епископите се опитват да решат. Структурите на българската източно-католическата църква са непригодни за новите политически реалности след Първата световна война. Ето някои от възловите проблеми, които Aпостолически визитатор заварва в България:
* В [[Никополска епархия|Северната латинска епархия]] се разпалва отново конфликтът за изцяло българизиране на клира в епархията. След войната в средите на местното католическо население се формират две течение: '''„национални дейци“''', които се борят за български свещеници и '''„доминисти“''', заставащи зад епископ [[Дамян Теелен]]. Първото течение е водено от отец [[Карл Раев]]. Ронкали ще посвети много от своето време в помиряване на двете страни<ref>Анджело Джузепе Ронкали, „Вълкът, мечката, ангето. Българска кореспонденция с дон Карл Раев и монс. Дамян Теелен“</ref>.
* В [[Софийско-пловдивска епархия|Южната латинска епархия]] има противоречие между отците-мисионери ([[Капуцини (монашески орден)|капуцини]]) и мирските свещеници. Правят се неуспешни опити да се възстанови семинарията за мирски свещеници.<ref name=":1">Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.</ref>
* Най-тежко е състоянието на [[Църква на съединените с Рим българи|българските католици по източния обред]]. Седалищата на техните структури - [[Цариградска българска архиепархия|Цариградска архиепископия]], [[Македонски български апостолически викариат]] с център [[Солун]] и [[Тракийски български апостолически викариат]] с център [[Одрин]] – са извън България. Титулярните духовни водачи и на трите структури - архиепископ [[Михаил Миров]], епископ [[Епифаний Шанов]] и епископ [[Михаил Петков]] умират в периода между 1921 г. и 1923 г. В София съществуват противоречия между бежанците от Тракия и тези от Македония. Дори съществуват борби между миряни дошли от различните области в Македония.
* Латинските католици в София започват да се бунтуват срещу провеждане на литургии по източни-католически ритуал в техните храмове. <ref>[https://draganbachev.wordpress.com/2011/01/27/установяване-на-апостолически-делег/ Установяване на апостолически делегати в България и тяхното отношение към мисията на капуцините]</ref>
Към тези проблеми няколко години по-късно се прибавят и разрушените католически храмове в Южна България от [[Чирпанското земетресение]] през април 1928 г. За своя резиденция в София архиепископ Ронкали избира още недостроения енорийски дом при църквата „[[Успение Богородично (католическа катедрала в София)|Успение Богородично]]“ в София. България това се тълкува като символичен жест към основната му грижа – изправяне на крака разбитата българска източно католическа общност.
Първите месеци от престоя на монсеньор Ронкали в България се характеризират със запознаване с нуждите на 45 хиляди българските католици. Точно един месец след пристигането си апостолическият визитатор предприема първа обиколка из България, за да се запознае с нейните католици. Естествено с тази чест най-напред са удостоени униатите. Заедно с отец [[Кирил Куртев|Стефан Куртев]] той обикаля униатските селища в Югоизточна България. Пословично е неговото пътуване с лодка до село Покрован.
След това посещава селищата с католическо население - посещава капуцините в Бургас, отците успенци в Ямбол и отците възкресенци в Стара Загора. Инспектира католическите население в Пловдивско - на 17 юни 1925 г. в Пловдив посещава сестрите на Св. Йосиф от Явлението, сестрите терциарки на 21 юни, придружен от Викенти Пеев, посещава Балтаджи, Калъчли, Салали. На 22 юни извършва богослужение в Калъчли, а на следващия ден – в Дуванли. Ронкали също прави визита и в селата Белозем, Селджиково, Даваджово и Хамбарли.<ref name=":0" />. В края на юли и началото на август посещава по- важните католически енории в Никополската епархия
▲[[Файл:03-Kardinal-Ronkali-v-Bardarski-geran.jpg|мини|ляво|250п|Kардинал Ронкали пристига с автомобил в с. [[Бърдарски геран]]]]
На 26 август 1925 г. апостолическият пратеник посещава сградата на Светия Синод, където е приет от Врачанския митрополит [[Климент Врачански|Климент]]. Същият митрополит връща визитата на следващия ден. По това време председателят на [[Свети синод|Светия Синод]] Софийският митрополит [[Стефан I Български|Стефан]] е в чужбина. <ref name=":0" />.
Монсеньор Ронкали посочва отец [[Кирил Куртев|Стефан Куртев]] за духовен водач на източните католици в България. На 25 юли 1926 г. [[Свети Престол|Светия Престол]] го назначава Куртев за епископ като въздигането му в новия сан се извършва на 5 декември в храма „[[Сан Клементе (Рим)|Свети Климент]]“ в Рим, а официалното му стъпване в длъжност е на 6 февруари в енорийския храм „[[Успение Богородично (католическа катедрала в София)|Успение Богородично]]“ .
Още с пристигането си в България монсеньор Ронкали развива благотворителност в полза на бежанците от Егейска Македония и Тракия. Първата трапезария е открита в [[Несебър]].
След земетресението през 1928 г. той е в Пловдив, близо до миряните и посещава засегнатите енориите. Придружен от Викенти Пеев, той посещава и селища, населени с православни. По тяхно настояване Ватикана изпраща финансова помощ на стойност 1 000 000 лева за пострадалите от земетресението.
Арх. [[Камен Петков (архитект)|Камен Петков]] проектира възстановяването на [[Свети Лудвиг (катедрала)|католическата катедрала „Св. Лудвиг“]], [[Св. Андрей (начално училище в Пловдив)|католическото училище „Св. Андрей“]] и католическата епископия, и трите в Пловдив, както и построяването на нови църкви в селата [[Раковски (град)|Генерал Николаево]], [[Раковски (град)|Секирово]], [[Белозем]], [[Раковски (град)|Парчевич]] и [[Борец (село)|Борец]] със средства осигурени от монсеньор Ронкали.
Конференция на католиците от източен обред се провежда на 29 май 1929 г. в [[Ямбол]]. В нея вземат участие делегати енориите в 16 селища. Работата на конференцията е открита от архиепископ Ронкали. Основният резултат от конференцията е очертаването на организационните принципи за сдружаване на католиците от източен обред в България.<ref name=":1" />
Архиепископ Ронкали изгражда близки връзки с цар [[Борис III]], с български политици, общественици и интелектуалци. Оказва подкрепа за бракът между цар Борис III и дъщерята на италианския крал [[Виктор Емануил]] – [[Джована Савойска]].<ref name=":3">[http://www.standartnews.com/lifestyle-misterii/yoan_hhiii__balgarskiyat_papa-191643.html Йоан ХХIII - българският папа]</ref> След напускане на България Ронкали не крие чувствата на искрено приятелство и уважение, които храни към българите.
== Архиепископ Ронкали и България след Втората световна война ==
Архиепископ Ронкали оказва подкрепа на българската делегация за преговорите на [[Парижката мирна конференция]]. През есента на 1946 г. [[Кимон Георгиев]], [[Васил Коларов]] и отец [[Озон Дампера]] го посещават в Апостолическата нунциатура в Париж. Същевременно той използва връзки си и своето влияние да неутрализира антибългарската пропаганда и апетитите на Гърция. <ref name=":2">[http://www.politika.bg/article?id=32515 Българският папа]</ref>
През септември 1959 г. Държавна сигурност с поставен агент успява да осъществи контакт с Ронкали - вече папа Йоан ХХIII. Папата се e интересувал от положението на свещеници в България и особено от съдбата на епископ [[Евгений Босилков]], за когото изразил надежда, че може да е жив, заточен в Сибир.<ref name=":1" />
През 1962 г. папа Йоан ХХIII благославя брака на [[Симеон II]].
През лятото на 1968 г. в София пристига Антонио Кайроли, отговорник по процеса за беатификацията на папа Йоан ХХIII с цел проучване на документацията и фактологията по въпроса за живота на архиепископ Ронкали. Създадена комисия събира в сборник спомени за живота и дейността на архиепископа в България. <ref name=":1" />
== Източници ==
<references />
| |||