Йоан XXIII: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 33:
През ноември 1952 г. Папа [[Пий XI]] го избира за [[кардинал]], а на 12 януари 1953 г. той е назначен за [[патриарх]] на [[Венеция]]. Напускайки Франция за новата си длъжност, президентът на Франция го награждава със званието ''Командир на Орден на „[[Орден на почетния легион|Почетния легион]]“''.
На 9 октомври 1958 г. умира Папа [[Пий XI]]. На 11 октомври е погребалният ден за папата и неговият работен ден за Ронкали във Венеция. След 11 заседания на Папския [[конклав]] на 28
[[Файл:Konzilseroeffnung_2.jpg|thumb|Отци в деня на откриването на Втория ватикански събор]]
Ред 59:
Към тези проблеми няколко години по-късно се прибавят и разрушените католически храмове в Южна България от [[Чирпанското земетресение]] през април 1928 г. За своя резиденция в София архиепископ Ронкали избира още недостроения енорийски дом при църквата „[[Успение Богородично (католическа катедрала в София)|Успение Богородично]]“ в София. България това се тълкува като символичен жест към основната му грижа – изправяне на крака разбитата българска източно католическа общност.
Първите месеци от престоя на монсеньор Ронкали в България се характеризират със запознаване с нуждите на 45 хиляди българските католици. Точно един месец след пристигането си апостолическият визитатор предприема първа обиколка из България, за да се запознае с нейните католици. Естествено с тази чест най-напред са удостоени униатите. Заедно с отец [[Кирил Куртев|Стефан Куртев]] той обикаля униатските селища в Югоизточна България. Пословично е неговото пътуване с лодка до село [[Покрован]].
След това посещава селищата с католическо население - посещава капуцините в Бургас, отците успенци в Ямбол и отците възкресенци в Стара Загора. Инспектира католическите население в Пловдивско - на 17 юни 1925 г. в Пловдив посещава сестрите на Св. Йосиф от Явлението, сестрите терциарки на 21 юни, придружен от Викенти Пеев, посещава [[Раковски (град)|Балтаджи]], [[Раковски (град)|Калъчли]], [[Борец (село)|Салали]]. На 22 юни извършва богослужение в Калъчли, а на следващия ден – в [[Дуванлии|Дуванли]]. Ронкали също прави визита и в селата [[Белозем (село)|Белозем]], [[Калояново (област Пловдив)|Селджиково]], [[Миромир|Даваджово]] и [[Житница (област Пловдив)|Хамбарли]].<ref name=":0" />. В края на юли и началото на август посещава по-
[[Файл:03-Kardinal-Ronkali-v-Bardarski-geran.jpg|мини|ляво|250п|Kардинал Ронкали пристига с автомобил в с. [[Бърдарски геран]]]]
На 26 август 1925 г. апостолическият пратеник посещава сградата на Светия Синод, където е приет от Врачанския митрополит [[Климент Врачански|Климент]]. Същият митрополит връща визитата на следващия ден. По това време председателят на [[Свети синод|Светия Синод]] Софийският митрополит [[Стефан I Български|Стефан]] е в чужбина. <ref name=":0" />.
Монсеньор Ронкали посочва отец [[Кирил Куртев|Стефан Куртев]] за духовен водач на източните католици в България. На 25 юли 1926 г. [[Свети
Още с пристигането си в България монсеньор Ронкали развива благотворителност в полза на бежанците от [[Егейска Македония]] и [[Тракия]]. Първата трапезария е открита в [[Несебър]].
След [[Чирпанско земетресение|земетресението]] през 1928 г. той е в Пловдив, близо до миряните и посещава засегнатите енориите. Придружен от [[Винкенти Пеев|Викенти Пеев]], той посещава и селища, населени с православни. По тяхно настояване [[Свети престол|Ватикана]] изпраща финансова помощ на стойност 1 000 000 лева за пострадалите от земетресението.
Арх. [[Камен Петков (архитект)|Камен Петков]] проектира възстановяването на [[Свети Лудвиг (катедрала)|католическата катедрала „Св. Лудвиг“]], [[Св. Андрей (начално училище в Пловдив)|католическото училище „Св. Андрей“]] и католическата епископия, и трите в Пловдив, както и построяването на нови църкви в селата [[Раковски (град)|Генерал Николаево]], [[Раковски (град)|Секирово]], [[Белозем]], [[Раковски (град)|Парчевич]] и [[Борец (село)|Борец]] със средства осигурени от монсеньор Ронкали.
| |||