Елизабет I: Разлика между версии

'''Елизабет I''' ({{lang-en|Elizabeth I}},; родена на 7 септември 1533 г., –починала на 24 март 1603 г.) е [[крал на Англия|кралица на Англия]] и [[крал на Ирландия|кралица на Ирландия]] от 17 ноември 1558 г. до смъртта си. Понякога наричана „кралицата дева“ (''The Virgin Queen'' („кралицата дева“), Глориана (''Gloriana'' (Глориана) или „добрата кралица Бес“ (''Good Queen Bess'' („добрата кралица Бес“),. Елизабет I е петият и последен монарх от [[Тюдор (династия)|династията на Тюдорите]]. Дъщеря е на крал [[Хенри VIII]] и втората му съпруга [[Ан Болейн]], екзекутирана две и половина години след раждането на Елизабет. Бракът на Хенри и Ан е анулиран и Елизабет –е обявена за незаконнороденанезаконородена. Тронът е наследен от [[Едуард VI]], който управлява до смъртта си впрез 1553 г., след което на престола се възкачва лейди [[Джейн Грей]] се възкачва на престола според завещанието на Едуард VI, въпреки правата на двете принцеси Мери и Елизабет. Девет дни по-късно, [[Таен съвет (Обединено кралство)|Тайният съвет]] на Англия оттегля подкрепата си и на 19 юли 1553 г. обявява за кралица [[Кървавата Мери|Мери]]. Джейн е обвинена в предателство и хвърленазатворена в [[Тауър]]. По време на управлението на католичката Мери I, известна още като „Кървавата Мери“, Елизабет пребивава една година в затвора по обвинение в подкрепа на протестантски бунтовници. В крайна сметка става кралица на 25-годишна възраст, след смъртта на Мери.

Елизабет е родена в Стаята на девиците (''Chamber of Virgins'') в Гринуичкия дворец (днес част от [[Лондон]]), в неделя, на 7 септември 1533 г., между три3 и четири4 часач. следобед и е кръстена на двете си баби [[Елизабет Йоркска]] и [[Елизабет Болейн]].<ref>Somerset, 4.</ref> Тя е второто дете на [[Хенри VIII]], родено в брак, и оцеляло през ранното си детство. Нейната майка [[Ан Болейн]] е вторавтората съпруга на Хенри VIII. При раждането си Елизабет е предполагаемата наследница на английския трон. Нейната по-голяма заварена сестра Мери вече е загубила позицията си на законен наследник, защото крал Хенри VIII анулира брака си с майката на Мери, — [[Катерина Арагонска]], — за да се ожени за Ан с надеждата да му се роди син, който да осигури приемственостпродължение на династията на Тюдорите.<ref>Loades, 3 – 5</ref><ref>Somerset, 4 – 5.</ref> В тази ситуация раждането на още една дъщеря не е прието добре от краля. КръщенетоКръщението на Елизабет е също в [[Гринуич]] на 10 септември. Нейни кръстници стават архиепископ Томас Кранмър, маркизът на Ексетър — Хенри Кортенер, херцогинята на Норфък — Елизабет Хауърд и маркизата на Дорсет –— Маргарет Уотън. След кръщенетокръщението на Елизабет е дадена титлата "принцеса на Уелс".

През декември 1533 г. Елизабет е изпратена да живее в [[Хатфийлд хаус]], неголям дворец недалечблизо отдо Лондон. Родителите рядко посещават дъщеря си, въпреки че Ан Болейн е привързана към нея.

За разлика от която и да е друга кралица, Ан е коронована с короната на [[Едуард Изповедника|Свсв. Едуард]]. Историчката Алис Хънт предполага, че това е направено, защото в момента на коронацията тя е бременна с Елизабет, бременността ѝ личи, но се предполага, че тя носи наследник от мъжки пол.<ref>Hunt</ref> След Елизабет кралица Ан така и не успява да роди момче, макар че има поне две помятания през 1534 и 1536 г. Хенри е решен да се избави и от Ан и на 2 май 1536 тя е арестувана. Осъдена е по обвинения в [[държавна измяна]], [[кръвосмешение]] и [[вещерство]] и е обезглавена на 19 май 1536 г.<ref>Loades, 6 – 7.</ref><ref>Haigh, 1 – 3.</ref> На всички от самото начало е ясно, че доказателствата за многобройните изневери са явно фалшифицирани.

Елизабет, която тогава е на две години и осем месеца, е обявена за незаконнороденанезаконородена и е лишена от титлата „принцеса“<ref>В Закона от 1536 изрично се казва, че тя е незаконнородена, Somerset, 10.</ref> и от доходите си (също както и Мери). Единадесет дни след смъртта на Ан Болейн, крал Хенри VIII се жени за [[Джейн Сиймур|Джейн Сиймoр]], която се опитва да подобри отношението на краля към неговите дъщери, но без успех.<ref>„На Хенри му трябва (само) месец, за да се освободи от жена си по обвинение в измяна, да помете някои от приятелите ѝ на дръвника с нея, да обяви детето ѝ за незаконнородено и да се сдобие с нова кралица. Ето властта на Тюдоровата монархия в действие, като кралят подчинява Съвета, Църквата и закона на волята си.“ Haigh, 1.</ref> Джейн СиймурСиймoр ражда дългоочаквания син през 1537 г., но умира само 12дванайсет дни след раждането. Елизабет е изпратена в двора на природения си брат — принц Едуард (по-късно [[Едуард VI]]) — и присъствуваприсъства на кръщенетокръщението му.<ref>Loades, 7 – 8.</ref> През [[1543]] г. въпросът с наследяването на короната е решен с нарочен закон, провъзгласяващ Едуард за законен наследник на Хенри VIII.

След смъртта на кралица Джейн, Хенрикралят се жени още три пъти. С [[Ана Клевска]] се развежда, а младата [[Катрин Хауърд]] осъжда на смърт за измяна. По това време Елизабет е деветгодишна и смъртта на младата кралица според някои историци допринася за формирането у нея на неприязнено отношение към брака и сексуалните отношения.

Придворната дама Маргарет лейди Бриан, гувернантка на Елизабет, пише:, „тяче тя е по-послушно дете и по-нежно към условията, отколкото някога съм познавала в живота си“дете.<ref>Somerset, 11.</ref> От есента на 1537 г. за Елизабет се грижи Бланш Хърбърт, лейди Трой, която остава нейна учителка до 1546 г..<ref>Richardson, 39 – 46.</ref> Катрин Шампермоун, по-известна като Катрин „Кат“ Ашли, е назначена за гувернантка на Елизабет през 1537 г., и остава нейна приятелка до смъртта си през 1565 г. След нея главна придворна дама на Личната стая става Бланш Пари.<ref>Richardson, 56, 75 – 82, 136</ref>

Въпреки че Елизабет е обявена за незаконнороденанезаконородена, с нейното възпитание се занимават най-добрите преподаватели от Кеймбридж. Това са млади, свободомислещи учени, привърженици на [[Реформация]]та. С времето към Елизабет се присъединява и по-малкият Едуард. Именно в периода 1543 – 1547 г. в кралското семейство се установява относително спокойна атмосфера –— Хенри VIII е напълно щастлив с Катрин Пар, синът му расте, а дъщерите му, поне външно, са се примирили с положението си. Елизабет получава отлично образование. Когато навършва 11 години и неин учител става Уилям Гриндал, Елизабет вече може да пише на английски, [[латински]] и италиански. Под опеката на Гриндал, талантлив и умел учител, тя напредва също в изучаването на френски и гръцки.<ref>Информацията за образованието и ранната зрелост на Елизабет идват главно от мемоарите на Роджър Ашам, също учител на принц Едуард. Loades, 8 – 10.</ref> Латинският ѝ е безупречен. На него тя не само чете съчинения на римски историци, но и пише пространни писма до своята мащеха –— Катрин Пар. ТвърдиСпоред се,някои чесведения Елизабет е говорела и [[корнуолски език]].<ref>{{cite news |url=http://www.bbc.co.uk/dna/h2g2/A10686710 |title=Maps of Cornwall (Kernow) showing a Celtic or Distinct Identity |publisher=BBC |accessdate=12 December 2010 }}</ref> След като Гриндал умира през 1548 г., Елизабет продължава обучението си при Роджър Ашам, учител с хуманни възгледи, който вярва, че обучението трябва да бъде приятно.<ref>Somerset, 25.</ref><ref>Уиър 2011, 28</ref> Когато образованието ѝ приключва официално през 1550 г., тя е най-образованата жена от поколението си.<ref>Loades, 21.</ref>

На 28 януари 1547 г. Елизабет научава, че баща ѝ е починал. В завещанието си той оставя престола на Едуард ([[Едуард VI]]). В случай, че той умре и няма наследници, ще го наследи Мери, а след нея –— Елизабет. В тази последна проява на волята си Хенри „признава“ своите дъщери и им дава надежда, ако не да получат короната на Англия, то поне да сключат достоен брак с принцове от европейски страни.

=== Томас СиймурСиймор ===

[[Катрин Пар]], вдовицата на Хенри, скоро се омъжва за [[Томас Сиймур|Томас Сиймор]], чичо на Едуард VI и брат на [[лорд-протектор]]а [[Едуард Сиймур|Едуард Сиймор]]. Двамата вземат Елизабет в домакинството си в Челси. Според някои историци там Елизабет преживява емоционална криза, която и&#768; се отразява за цял живот.<ref name="Ls">Loades, 11.</ref> СиймурСиймор, наближаващ 40-годишна възраст, но с чар и „силна сексуална привлекателност“,<ref name="Ls">Loades, 11.</ref> фамилиарничи с 14-годишната Елизабет и започва „лудории“: влиза в нейната спалня по нощница, гъделичка я и я потупва по гърба и задника. Вместо да порицае подобно поведение у съпруга си, Катрин Пар се присъединява.<ref>David Starkey, Struggle for the Throne</ref> Два пъти тя участва в гъделичкане на Елизабет и веднъж я държи, докато той разрязва черната и&#768; нощница „на хиляди парчета“.<ref>Behind the Mask: The Life of Queen Elizabeth I by Jane Resh Thomas</ref><ref>Показания на Katherine Ashley в [http://books.google.co.uk/books?id=YitDAAAAcAAJ&source=gbs_navlinks_s ''A Collection of State Papers Relating to Affairs during the reigns of King Henry VIII, King Edward VI, Queen Mary and Queen Elizabeth'', ed., Samuel Haynes, (1740)] pp. 99 – 101; Christopher Hibbert (1990) ''The Virgin Queen''; Antonia Fraser (1992) ''The Six Wives of Henry VIII''; Alison Weir (1996) ''Children of England''; David Starkey (2000) ''Elizabeth''; Linda Porter (2010) ''Katherine the Queen''. Повечето биографи преразказват тази история, но тя се основава само на думите на гувернантката и&#768; Кат Ашли. Макар да няма доказателства за пълноценна ''ménage à trois'', или за нещо повече от флирт, Starkey (в ''Elizabeth'') разсъждава как би се възприело подобно поведение от съвременни социални работници и педиатри. Не е ясно и дали Елизабет не е участвала доброволно.</ref> Самата Елизабет понякога приема всичко като шега, друг път се обижда. След като обаче Катрин Пар открива двойката в прегръдка, тя слага край на това и през 1548 г. Елизабет е отпратена в домакинството на сестрата на Катрин, Ашли Джоан и съпруга и&#768; Антъни Дени, в Чешънт.<ref>Loades, 14.</ref><ref>Somerset, 23.</ref> <ref>Loades, 16.</ref>

СиймурТомас Сиймор не спира опитите си за контрол над кралското семейство.<ref>Haigh, 8.</ref> Не само Елизабет, но и лейди [[Джейн Грей]] като млада е живяла под негово попечителство. Той се домогва до доверието на младия крал Едуард, като му дава джобни пари, нарича лорд-протектора свидлив и без всякаква дискретност се опитва да се домогне до властта.<ref>Neale, 32.</ref> Когато на 5 септември 1548 г. Катрин Пар умира от следродилнародилна треска, той възобновява ухажването на Елизабет с цел да се ожени за нея.<ref>Williams ''Elizabeth'', 24.</ref> <ref>Детайли от някогашното му неприлично поведение изникват по време на разпит на Катрин Ашли и Томас Пари, придворен на Елизабет.</ref><ref>Loades, 14, 16.</ref> За Едуард СиймурСиймор и за съвета това е последната капка<ref name=neale>Neale, 33.</ref> и през януари Томас СиймурСиймор е арестуван по обвинение, че съзаклятничи с цел да се ожени за Елизабет и да свали брат си. Елизабет, тогава живееща в [[Хатфийлд хаус]], не признава нищо. СиймурТомас Сиймор е обезглавен на 20 март 1549 г.

През юли [[1553]] г. петнадесетгодишният Едуард VI умира от [[туберкулоза]].<ref>{{cite web |publisher=The British Monarchy – Official Website |title=Edward VI | accessdate=23 April2009|url=http://www.royal.gov.uk/HistoryoftheMonarchy/KingsandQueensofEngland/TheTudors/EdwardVI.aspx}}</ref> На негово място трябва да се възкачи Мери, но срещу нея има силни настроения от страна на протестантите. Преди смъртта си, под влияние на регента [[Джон Дъдли]] (баща на [[Робърт Дъдли]], бъдещ фаворит на Елизабет), Едуард пише завещание, с което променя реда на наследяване, установен със закона от 1543 г., лишава от законните им права Мери и Елизабет и посочва за кралица [[Джейн Грей]], която е далеч след тях в линията на наследяване.<ref>Loades, 24 – 25.</ref> Джейн Грей, която само преди няколко седмици се е омъжила за сина на Джон Дъдли –— Гилфорд –— е обявена за кралица от [[Таен съвет на Обединеното кралство|Тайния съвет,]]<ref>{{cite web |publisher=The British Monarchy – Official Website |title=Lady Jane Grey | accessdate=23 April 2009 | url=http://www.royal.gov.uk/HistoryoftheMonarchy/KingsandQueensofEngland/TheTudors/Jane.aspx}}</ref>, но само след девет дни царуване е свалена от привържениците на принцесите Мери и Елизабет. Новата кралица [[Мария I Тюдор]] (Мери I) влиза триумфално в [[Лондон]], придружавана от Елизабет.<ref>Loades 25.</ref>

Демонстрацията на солидарност между сестрите не трае дълго, защото Мери е ревностна католичка, а Елизабет — не. Още през същата година отношенията им се влошават и Елизабет е изпратена в затвора, а след това –е поставена под домашен арест по подозренияподозрение в съучастие с протестантските бунтове. Мери, първата безспорна жена на трона,<ref>{{cite web |publisher=The British Monarchy – Official Website |title=Mary I | accessdate=23 April 2009 | url=http://www.royal.gov.uk/HistoryoftheMonarchy/KingsandQueensofEngland/TheTudors/MaryI.aspx}}</ref>, е решена да смаже [[протестантство]]то и заповядва всички да присъстват на католическите [[литургия|литургии]]. Елизабет, която е протестантка, е принудена външно да се покорява външно.<ref>Loades, 26.</ref> Първоначалната популярност на Mери се стопява, когато става известно, че ще се жени за принц [[Фелипе II|Филип Испански]], син на император [[Карл V]]. След сватбата Филип придобива голямо влияние върху политиката на Англия.<ref>Loades, 27.</ref> В страната бързо се разпространява недоволство и мнозина разчитат на подкрепата на Елизабет в тяхната съпротива срещу религиозните гонения на Мери. През януари и февруари 1554 г. в няколко части на Англия и Уелс избухва [[бунт на Уайът|бунтът на Уайътбунт]]), воден от [[Томас Уайът младши|Томас Уайът]].<ref>Neale, 45.</ref>

При потушаването на бунта Елизабет е доведена в града и разпитана. На 18 март 1554 г. тя е затворена в [[Тауър]], където съвсем скоро преди това (на 12 февруари) е била екзекутирана лейди Джейн.<ref>Somerset, 49.</ref> Ужасената Елизабет пламенно отстоява своята невинност.<ref>Loades, 28.</ref> Въпреки че не е вероятно тя да е съзаклятничела с бунтовниците, известно е, че някои от тях са се обърнали към нея. Най-близкият довереник на Мери, посланикът на [[Карл V]] — Симон Ренард, твърди, че тронът никога няма да бъде в безопасност, докато Елизабет е жива, и канцлерът Стивън Гардинър подготвя обвинение срещу Елизабет.<ref>Somerset, 51.</ref> Поддръжниците на Елизабет в правителството, включително лорд Уилям Паджет, убеждават Мери да пощади сестра си, след като няма солидни доказателства срещу нея. На 22 май Елизабет е преместена от Тауър в [[Удсток (Англия)|Уудсток]], [[Оксфордшър]], където прекарва повече от година под домашен арест при сър Хенри Бедингфийлд. Тълпи я аплодират из целия път.<ref name=loades29>Loades, 29.</ref><ref>Жените на Уикомб я даряват с торти и вафли, докато носилката и&#768; се претоварва и тя трябва да ги моли да спрат." Neale, 49.</ref>

На 17 април 1555 г. Елизабет е призована в двора, за да бъде там по време на крайните етапи на привидната бременност на Мери. Ако Мери и децата ѝ умрат, Елизабет ще стане кралица. Ако пък Мери роди здраво дете, шансовете на Елизабет да стане кралица рязко ще се понижатспаднат.<ref name=loades29/> Когато става ясно, че Мери не е бременна, а тежко болна, възкачването на Елизабет изглежда сигурно.<ref>Somerset, 66.</ref> Дори и Филип (който става крал на Испания през 1556 г.), признава новата политическа реалност и предпочита Елизабет пред алтернативната претендентка [[Мария Стюарт]], израсла във Франция и сгодена за [[Франсоа I|френския дофин]]. Идването ѝ на власт би усилило позициите на Франция, с която Испания е в лоши отношения.<ref>Neale, 53.</ref> Когато жена му се разболява през 1558 г., ФелипеФилип изпраща граф Ферия да се консултирапосъветва с Елизабет.<ref>Loades, 33.</ref> Срещата е в [[Хатфийлд хаус]], където тя се връща да живее през октомври 1555 г. До октомври 1558 г. Елизабет вече прави планове за правителството си. На 6 ноември 1558 г. Мери обявява Елизабет за своя наследничка.<ref>Neale, 59.</ref><ref>Somerset, 71.</ref> Единадесет дни по-късно Мери умира в [[Дворец Сейнт Джеймс|двореца Сейнт Джеймс.]] иТака на 17 ноември 1558 г. Елизабет се възкачва на престола.

Смъртта на Мери Тюдор е посрещната с ликуване по улиците на [[Лондон]] поради нейната крайна прокатолическа политика в подкрепа на ктолицизма, спечелила ѝ прозвището „Кървавата Мери“. Елизабет става кралица на 25-годишна възраст и когато разбира, че се възкачва на престола, тя цитира псалм 118, двадесет и трети стих, на латински: „A Domino factum est illud, et est mirabile in oculis nostris“ (— „Това е божие дело и то е чудно в очите ни.“). На 20 ноември 1558 г. Елизабет обявява намеренията си пред своя съвет и други лордове, дошли да ѝ се закълнат във вярност. В тази реч тя за първи път споменава схващането за „двете тела“ на суверена, прието от средновековната политическасредновековното [[теология|богословие]]: физическото тяло и политическото тяло:

Докато триумфалната ѝ процесия се движи през града в навечерието на коронацията ѝ, гражданите я приветстват от все сърце с речи и шествия, повечето със силен протестантски привкус. Сърдечното и благосклонно отношение на Елизабет спечелва хората, които са „чудесно пленени“.<ref>Somerset, 89 – 90. [http://special-1.bl.uk/treasures/festivalbooks/BookDetails.aspx?strFest=0231]</ref> На другия ден, 15 януари 1559 г., Елизабет е коронована в [[Уестминстърско абатство|Уестминстърското абатство]] и помазана от католическия епископ на Карлайл. След това е представена на народа сред оглушителен хор от органи, флейти, тромпети, барабани и камбани.<ref>Neale, 70.</ref> Това е последната церемония в британската история, извършена по римокатолически ритуал. Датата на коронацията е избрана от [[Джон Дий]], доверен съветник на кралицата по астрология и наука.<ref> [http://www.history.ac.uk/eseminars/sem2.html John Dee and the English Calendar: Science, Religion and Empire]</ref>

Към този момент Англия е бедна и слаба, а народът е разделен на религиозна основа. Холандия в съседство е завладяна от католическа Испания;. наНа север е Шотландия, контролирана от Франция, а 16-годишната кралица на Шотландия [[Мария Стюарт]] претендира и за английския престол<ref>Елизабет и Мария са братовчедки. Правото на Мария като наследница произтича от нейния прадядо [[Хенри VII]], чрез неговата дъщеря [[Маргарет Тюдор]]. По нейните собствени думи, „Аз съм най-близкият роднина, който има, като и двете сме от една династия и потекло, моята добра сестра, кралицата, произхожда от брата, а аз от сестрата“. Guy, 115.</ref> и според католиците именно тя е законната кралица на Англия. Но Елизабет притежава кураж, ум и интуиция, които и&#768; помагат да разбира хората и да се справя с трудностите, като се осланя и на своите съветници. Най-влиятелните политици през този период са държавният секретар [[Уилям Сесил]] и пазителят на печата Никълъс Бейкън.

Личните религиозни убеждения на Елизабет може никога да не станат известни. Нейната религиозна политика подхожда прагматично към решаването на основните въпроси. Първият е за нейната легитимност. Макар че и според протестанти, и според католици тя е незаконнороденанезаконородена, за [[Църква на Англия|английската църква]] нейната ретроактивно обявена незаконност не е сериозно препятствие в сравнение с това никога да не е била легитимна, докато ревностните католици твърдят обратното. Може би най-важното е, че в нейните собствени очи скъсването с Рим я прави законна. По тази причина никога не е имало съмнение, че Елизабет ще прегърне протестантството, поне номинално.

Елизабет и съветниците ѝ осъзнават опасността от католически кръстоносен поход срещу еретична Англия. Следователно тя търси решение, което да удовлетвори желанията на английските протестанти, без да засегне твърде силно католиците, и в същото време да не толерира по-широкообхватните реформи, изисквани от най-радикалните протестанти (наричани— [[пуританство|пуританипуританите.]]).<ref>{{cite book|title=This Sceptred Isle 1547 – 1660|chapter=Disc 1|isbn=0-563-55769-9|last1=Lee|first1=Christopher|authorlink1=Christopher Lee (historian)|date=1995, 1998}}</ref> В резултат на това парламентът от 1559 г. започва работа въз основа на протестантското споразумение на Едуард VI, в което монархът е начело, но има и много католически елементи, като одеждите на свещениците.<ref>Loades, 46.</ref> Сред първите актове на новата кралица е премахването на последиците от църковната политика на Мери I. Възстановена е независимостта на [[Църква на Англия|ЦъркватаАнгликанската на Англияцърква]] от папата и тя се връща към [[протестантство]]то. Всички лица, заемащи обществени длъжности, биватса задължени да признаят върховенството на монарха над църквата, в резултат на което много католици, включително [[епископ]]и, са отстранени от постовете си.

[[Камара на общините на Обединеното кралство|Камарата на общините]] твърдо подкрепя предложенията, но Законът за върховенството ({{lang-en|Act of Supremacy}}) среща съпротива в [[Камара на лордовете|Камарата на лордовете,]] особено от страна на [[епископ]]ите, които са нейни членове. По стечение на обстоятелствата по онова време поне 10 от 26 епископии са вакантни, включително [[архиепископ на Кентърбъри|Архиепископията на Кентърбъри]].<ref>Somerset, 98.</ref><ref>Black, 10.</ref> и така законът е приет. Въпреки това, Елизабет е принудена да приеме титлата Върховен"върховен наместник на ЦъркватаАнгликанската нацърква" Англия<ref>Уиър 2011, 116.</ref> вместо по-спорната титла Върховен"върховен глава", която мнозина смятат за неприемливо да се носи от жена. Предложеният проектозаконзаконопроект за върховенството става закон на 8 май 1559 г. Според него всички държавни служители трябва да се закълнат във вярност към монарха като върховен управител или рискуват да загубят поста си; законите за ересите са отменени, за да се избегне повторение на гоненията по времето на Мери. В същото време е приет нов Закон за единството, който забранява католическата [[литургия]] и прави задължителни богослужението на [[английски език]], посещението на църква и използването на адаптирана версия на Общия молитвеник от 1552 година. Наказанията за неподчинение не са крайни и са предимно парични глоби.<ref>Somerset, 101 – 103.</ref> С това [[протестантство]]то се превръща в официална религия и се установява нова форма на богослужение, която е запазена и до днес.<ref>Уиър 2011, 117.</ref>.

В началото на царуването на Елизабет всички очакват, че тя ще се омъжи и ще роди наследник на трона. Тя така и не се омъжва, макар че получава много предложения. Причините за това не са ясни. Има предположения, че Томас СиймурСиймор е допринесъл за нейното отрицателно отношение към сексабрака. илиДруга чевъзможност е Елизабет тяда е знаела, че е безплодна.<ref>Loades, 38.</ref><ref>Haigh, 19.</ref> ЕлизабетТя приема ухажванията на различни кандидати докатодо навършванавършване на околопетдесетгодишна петдесетвъзраст. Последният кандидат е [[Франсоа д'Алансон|Франсоа, херцог Анжуйски]], с 22 години по-млад от нея.

Въпреки няколко други проектипроекта за женитба, Робърт Дъдли се считасмята за кандидат почти цяло десетилетие.<ref>Doran ''Monarchy'', 212.</ref> Елизабет е крайно ревнива към любовителюбовниците му, дори когато вече няма намерение да се омъжи за него.<ref>Adams, 384, 146.</ref> През 1564 г. тя прави Дъдли граф Лестър. През 1578 г. той в крайна сметка се жени повторно, на което кралицата реагира с последователни сцени на неудоволствие и доживотна омраза към съпругата му Летис Нолис.<ref>Jenkins, 245, 247; Hammer, 46.</ref> При все това Дъдли винаги „остава в центъра на емоционалния живот на Елизабет“.<ref>Doran ''Queen Elizabeth I'', 61.</ref> Той умира скоро след победата над [[Непобедимата армада]] и след смъртта на Елизабет сред личните ѝ вещи е намерена бележка от него, с надпис „неговото последно писмо“ с нейния почерк.<ref>Wilson, 303.</ref>

Елизабет изкусно превръща в дипломатически похват въпроса за женитбата си, като го третира като аспект на външната политика и го оставя нерешен.<ref name="H17">Haigh, 17.</ref> .<ref>Loades, 51.</ref> Макар че отказва предложението на [[Фелипе II|Филип II]] през 1559 г., тя няколко години преговаря за брак с братовчед му — ерцхерцог [[Карл II (австрийски ерцхерцог)|Карл Австрийски]], но към 1568 г. отношенията с Хабсбургите се влошават. След това Елизабет обмисля женитба последователно за двама френски принцове от династиядинастията [[Валоа]]: първо [[Анри III|Анри, херцог Анжуйски;]] ипосле след това— брат му [[Франсоа д'Алансон|Франсоа, херцог Анжуйски]], преди това херцог Алансонски.<ref>Loades, 53 – 54.</ref> Това последно предложение е свързано с планиран съюз срещу испанскияиспанската контролвласт нанад Южна [[Нидерландия]].<ref>Loades, 54.</ref> Елизабет, изглежда, приема ухажването сериозно за известно време и носи обеца с формата на жаба, изпратена ѝ от Анжу.<ref>Somerset, 408.</ref>

Парламентът постоянно я моли да се омъжи, но тя винаги отговаря уклончиво.<ref>Loades, 40.</ref> През 1563 г. тя казва на имперски пратеник: „Ако последвам склонността на природата си, тя е това: просякиня и неомъжена, отколкото кралица и омъжена“.<ref name="H17">Haigh, 17.</ref> През същата година, след преболедуване на Елизабет от [[едра шарка]], въпросът за наследяването става първостепенен. Парламентът подканва Елизабет да се омъжи или да номинираобяви наследник в случай на нейна смърт, за да се предотврати гражданска война. Тя отказва да направи и двете. През април прекратява сесията на Парламента, който се събира отново едва през 1566 г., след като тя се нуждае от подкрепата му за повишаване на данъците. [[Камара на общините на Обединеното кралство|Камарата на общините]] заплашва да наложи запор на финансите и&#768;, докато тя не се съгласи да осигури наследяването. Въпросът се изостря и Камарата изпраща сър Робърт Бел, който „се застъпва много дръзко“ за наследяването; посрещнат със „заповедта на кралицата да бъде оставена на мира“. По-късно същата година, тя признава на испанския посланик, че ако може да намери начин да уреди унаследяванетонаследяването, без да се жени, би го направила. Към 1570 г. висши царедворци споделят на четири очи, че Елизабет никога няма да се ожени или да назове наследник.<ref name="H17">Haigh, 17.</ref> За тази сиѝ позиция, както и за това че не се омъжва, я обвиняват в безотговорност.<ref>Haigh, 20 – 21.</ref> Мълчанието на Елизабет засилва собствената ѝ политическа сигурност: тя знае, че ако назове наследник, тронът ѝ би бил уязвим за преврат.<ref>Haigh, 22 – 23.</ref>

Неомъженият статутОтказът на Елизабет да се омъжи вдъхновява култ към девствеността. В поезията и на портретите тя е представяна като дева или богиня, или и двете, а не като нормална жена.<ref name="Hh">Haigh, 23.</ref> Първоначално единствено Елизабет счита девствеността си за добродетел,; тя казва на Общините,: „И в„В крайна сметка ще ми бъде достатъчно, чеако единна моя мраморен камък ще гласипише, че една кралица, царувала толкова и толкова, е живяла и умряла като девственица“девственица.“<ref name="Hh">Haigh, 23.</ref> По-късно, особено след 1578 г., поети и писатели подемат тази тема и я превръщат в иконография, която възвеличава Елизабет. В онази епоха на [[метафора|метафори]] и възвишени сравнения, тякралицата е представяна като „омъжена“ за своето кралство и поданици, под божествена закрила. През 1599 г., Елизабет говори за „всичките ми съпрузи, моя добър народ.“.<ref>Haigh, 24.</ref>

На [[3 април]] [[1559]] г. Елизабет I ратифицира договора от [[Като Камбрези]], с който се прекратява войната с [[Франция]]. Въпреки това, отношенията между двете страни остават враждебни. Още през същата година [[Мария Стюарт]], вече омъжена за [[Франсоа II (Франция)|Франсоа II]] и кралица на Шотландия и Франция, се обявява за кралица и на Англия. След бунт на някои шотландски лордове, [[Мари дьо Гиз]], (майката на Мария Стюарт,) е отстранена от регентството в Шотландия и френските войски се изтеглят оттам. Малко по-късно Франсоа II умира и Мария Стюарт се връща в Шотландия. В последвалите войни във Франция между католици и [[хугеноти]] във Франция Елизабет подкрепя протестантите, но през [[1564]] г. сключва мир с френския крал, отстъпвайки [[Кале (град)|Кале]], последното английско владение на континента.

Първата стъпка на Елизабет по отношение на [[Шотландия]] е да се противопостави на френското присъствие там.<ref>Haigh, 131.</ref> Тя се страхувабои, че французите планират да нахлуят в Англия и да сложат на престола [[Мария Стюарт]]. При възкачването на Елизабет, членовете на рода Гиз обявяват Мария за кралица на Англия и дори присъединяват герба на Англия към гербовете на Шотландия и Франция върху нейните вещи. <ref>Guy, 96 – 97.</ref> Елизабет склонява да изпрати войска в Шотландия, която да помогне на протестантските бунтовници и въпреки че кампанията е неумела, последвалият Единбургски договор от юли 1560 г. елиминира френската заплаха наот север.<ref>По условията на договора и френските, и английските войски напускат Шотландия, Haigh, 132.</ref> Когато овдовялата Мария се завръща в Шотландия през 1561 г., за да поеме властта, страната има установена протестантска църква и се управлява от съвет от протестантски благородници, подкрепен от Елизабет.<ref>Loades, 67.</ref> Мария отказва да ратифицира договора.<ref name=loades>Loades, 68.</ref>

През 1563 г. Елизабет предлага своя ухажор, Робърт Дъдли, за съпруг на Мария, без да пита нито един от двамата, и този план, естествено, се проваля.<ref>Simon Adams: [http://www.oxforddnb.com/view/article/8160 „Dudley, Robert, earl of Leicester (1532/3 – 1588)“] ''Oxford Dictionary of National Biography'' online edn. May 2008 (с абонамент) Retrieved 3 April 2010</ref> и презПрез 1565 г. Мария се омъжва за [[Хенри Стюарт, лорд Дарнли]], който предявява своя собствена претенция за английския трон като потомък на [[Хенри VII]]. Този брак е първата от серията грешнипогрешни преценки на Мария Шотландска, които в крайна сметка предават победата в ръцете на шотландските протестанти и на Елизабет. Дарнли бързо става непопулярен в Шотландия и придобива лоша слава поради участие в убийството на италианския секретар на Мария, — Давид Рицио. През февруари 1567 г. Дарнли на свой ред е убит от заговорници, почти със сигурност водени от [[Джеймс Хепбърн, 4-и граф Ботуел|Джеймс Ботуел]]. Скоро след това, на 15 май 1567 г., Мария се омъжва за Ботуел, предизвиквайки подозрения, че е свързана с убийството на съпруга си. Елизабет ѝ пише:

Тези събития водят до бързата загуба на властта и затварянето на Мария в замъка [[Замък Лох Левен|Лох Левен]]. Шотландските лордове я принуждават да абдикира в полза на сина си [[Джеймс I (Англия)|Джеймс]], роден през юни 1566 г. Малкият Джеймс е отведен в [[Замък Стърлинг|Замъказамъка СтърлингСтирлинг]], за да бъде отгледан като протестант. Мария избягвауспява да избяга от Лох Левен през 1568 г., но след още едно поражение бягае презпринудена да напусне Шотландия. границатаОтива в Англия, където някога е имала сигурна поддръжка от страна на Елизабет. Първоначалната идея наОтначало Елизабет евъзнамерява да помогне на кралицатаМария да си възстановивърне престола, но вместослед това тяЕлизабет и съветът ѝ избират да постъпят предпазливо. Вместо да върнат Мария в Шотландия с помощта на английска армия или да я изпратят във Франция, те я задържат в Англия, като през следващите 19 години тя е затворена.<ref>Loades, 72 – 73.</ref>

Присъствието на Мария Стюарт в Англия скоро става повод за размирици. През 1569 г. на север има голямо католическо въстание, чиято цел е да освободи Мария, да се омъжи тя за Томас Хауърд, херцога на Норфък, и да се възкачи на английския трон.<ref>Loades, 73</ref> След поражението на бунтовниците, над 750 от тях са екзекутирани по заповед на Елизабет.<ref>Williams ''Norfolk'', p. 174</ref> Вярвайки, че бунтът е бил успешен, през 1570 г. папа [[Пий V]] издава папска була,булата ''Regnans in Excelsis'', с която „Елизабет, престорената кралица на Англия и служителслужителка на престъпленията“престъпленията,“ е отлъчена от църквата и обявена за еретичка, освобождавайкиа всичките ѝ поданици са освободени от лоялностклетвата спрямоза вярност към нея.<ref name="McGrath, 69">McGrath, 69</ref><ref name="Collinson p. 67"/> Католиците, които биха продължили да се подчиняват на заповедите ѝ, са заплашени с отлъчване от църквата.<ref name="McGrath, 69"/> Папската була провокира законодателни инициативи срещу католиците, които обаче са смекчени от намесата на Елизабет.<ref>Collinson pp. 67 – 68</ref> Англиканската църква приема някои по-крайни [[калвинизъм|калвинистки]] възгледи. Покръстването на английски поданици в католицизъм с „намерението“намерението да оттеглят лоялносттаподкрепата си къмза Елизабет през 1581 г., е обявено за държавна измяна, снаказуема наказаниесъс смърт.<ref>Collinson p. 68</ref> От 1570 г. в Англия започват да пристигат тайно свещеници мисионери от континента с цел „прекръстване„покръстване на Англия“.<ref name="Collinson p. 67"/> Мнозина са екзекутирани, създавайки мъченически култ.<ref name="Collinson p. 67">Collinson p. 67</ref>

''Regnans in Excelsis'' дава на английските католици силен подтик да гледат на Мария Стюарт като истински суверен на Англия. Мария може и да не е знаела за всеки католически заговор, но за периода от заговора на Ридолфи от 1571 г. (който води до екзекуцията на ухажора на Мария — Томас Хауърд) до заговора на Бабингтън от 1586, г. главният разузнавач на Елизабет, сър [[Франсис Уолсингам|Франсис Уолсингам,]] и кралският съвет старателно събират доказателства срещу нея.<ref>Loades, 73.</ref> Първоначално Елизабет се противопоставя на призивите за екзекуция на Мария. Към края на 1586 г. обаче я убеждават да одобри съдебен процес въз основа на писма, писани по време на заговора на Бабингтън.<ref>Guy, 483 – 484.</ref> Прокламацията на смъртната присъда гласи, че „споменатата Мария, претендираща за право над същата корона, е замислила и планирала в същото кралство различни неща, стремящи се към нараняване, смърт и унищожение на нашата кралска особа.“<ref>Loades, 78 – 79.</ref> На 8 февруари 1587 г. Мария Стюарт е обезглавена в замъка Фотрингей, [[Нортхамптъншър|Нортхамптъншир]].<ref>Guy, 1 – 11.</ref>

През [[1572]] г. Елизабет сключва съюз с Франция, въпреки че по това време там са избити хиляди протестанти по време на [[Вартоломеева нощ|Вартоломеевата нощ]]. Тя дори започва преговори за сключване на брак с херцога на Анжу [[Анри III|Анри,]] херцога на Анжу, а след това –— с по-малкия му брат [[Франсоа д'Алансон|Франсоа]]. Последният посещава Лондон през [[1581]] г. и кралицата го представя като свой бъдещ съпруг, но той умира през [[1584]] г., без да се стигне до брак.

Външната политика на Елизабет е в голямата си част отбранителна. Изключение е английската окупация на [[Льо Хавър|Хавър]] от октомври 1562 г. до юни 1563 г., която завършва с провал, когато [[хугенот]]ските съюзници на Елизабет се присъединяват към католиците и превземат пристанището. Намерението на Елизабет е било да размени Льо Хавър за [[Кале (град)|Кале]], превзето от Франция през януари 1558 г.<ref>Frieda, 191.</ref> Само чрез активноститефлота наЕлизабет флотитеводи сиуспешна Елизабет преследва агресивнанастъпателна политика. Това има успех във войните срещу Испания,; 80% от коитобитките се водят поса мореморски.<ref name=loades61>Loades, 61.</ref> ТяЕлизабет посвещава в рицарство [[Франсис Дрейк]] след неговата обиколка на света от 1577 до 1580 г., и тойТой си спечелва слава заслед набезите си срещу испански пристанища и флотифлотилии. МореплавателитеГоляма част от мореплавателите на Елизабет са мотивиранипирати оти елементвоюват на пиратствоза илична себеоблагодетелстванеоблага, върху което кралицата има малко контролвлияние.<ref>Flynn and Spence, 126 – 128.</ref><ref>Somerset, 607 – 611.</ref>

След окупацията и загубата на [[Льо Хавър|Хавър]] през 1562 –1562–1563 1563,г. Елизабет се въздържа от военни експедиции на континента до 1585 г., когато изпраща английска армия за да помогне на протестантските холандски бунтовници в Холандия срещу [[Филип II (Испания)|ФелипеФилип II]].<ref name=haigh135>Haigh, 135.</ref> Това става след смъртта на съюзниците [[Вилхелм Орански]] и [[Франсоа д'Алансон]] през 1584 г. и завземането на поредица холандски градове от представителя на ФелипеФилип –— пармския херцог [[Алесандро Фарнезе (Парма и Пиаченца)|Александър Фарнезе]], губернатор на Испанска Нидерландия. През декември 1584 Фелипег. Филип II сключва съюз с френската католическа лига в ЖоинвилЖоанвил и това намалява надеждите братът на Франсоа, [[Анри III|Анри III,]] да се противопостави на испанскатаиспанското доминация на Нидерландиянадмощие. Този съюз разширява също испанското влияние по френския бряг на [[Ла Манш|Ламанш]]а, където католическата лига е силна и Англия се излага на риск от потенциално нахлуване на чужди войски.<ref name=haigh135/> Обсадата на [[Антверпен]] през лятото на 1585 г. от херцога на Парма кара англичаните и холандците да сключат Договорадоговора от Нонсъч (август 1585 г.), в който Елизабет обещава военна подкрепа на холандците.<ref>Strong and van Dorsten, 20 – 26</ref> Договорът поставя началото на [[Англо-испанска война (1585-1604)|Англо-испанската война]], която продължава до 1604 г.

Експедицията се води от Робърт Дъдли, граф Лестър. От самото начало Елизабет не подкрепя този поход. Нейната стратегия: да— подкрепиподкрепа на холандците по суша с английската армия, докатопри започваедновременни тайни преговори за мир с Испания скоро след пристигането на Дъдли в Холандия, <ref>Strong and van Dorsten, 43</ref> — по необходимост е в противоречие с тазипозицията на Дъдли, който иска да води активна кампания, а такакакто очакват и холандците. От друга страна, Елизабет иска той „да избегне на всяка цена решителни действия срещу врага“.<ref>Strong and van Dorsten, 72</ref> ТойДъдли разгневява Елизабет, като приема поста генерален губернатор, даден му от холандските [[Генерални щати на Нидерландия|Генерални щати]]. Елизабет гледа на това като на ход, който да я принуди да приеме суверенитета на Нидерландия,<ref>Strong and van Dorsten, 50</ref>, което досега винаги е отказвала. Тя пише на Дъдли:

Заповедта на Елизабет е нейният емисар да прочете неодобрителните ѝ писма публично пред Холандския държавен съвет, в присъствието на Дъдли.<ref>Chamberlin, 263 – 264</ref> Тази публична обида на нейния „генералгенерал-лейтенант“лейтенант, съчетана с продължителните ѝ преговори за сепаративен мир с Испания,<ref>Всъщност истинските намерения на испанския крал са да протака, за да си осигури време за нападение на Англия: Parker, 193.</ref> необратимо подкопава позицията му сред холандците. Военната кампания е силно затруднена от повторните откази на Елизабет да изпрати обещаните средства за нейните гладуващи войници. Нежеланието ѝ да се ангажира с каузата, личните недостатъци на Дъдли като политически и военен лидер и хаотичната холандска политика, разделена на фракции, водят до провала на кампанията.<ref>Haynes, 15; Strong and van Dorsten, 72 – 79</ref> Дъдли накрая подава оставка през декември 1587 г.

КралАнглийският флот е създаден от крал [[Хенри VII|Хенри VII,]] създаванаследникът кралския флот,му Хенри VIII поощрява морската търговия, [[Мария Тюдор (Франция)|Мария Тюдор]] изпраща експедиция за търсене на североизточен път към [[Китай]] и [[Индия|Индия,]], <nowiki/>но чак при управлението на Елизабет Англия се превръща в могъща морска сила.

Именно тогава английските мореплаватели редовно започват да ограбват испанските морски съдове и извършват набези по крайбрежията на испанските колонии, което след време става причина за конфликти с Испания. Братята Уилям и [[Джон Хокинс]] започват своите търговско-пиратски рейдовеплавания, а в края на 60-те години на 16XVI век изгрява звездата на [[Франсис Дрейк]]. Така през 1570 г. се разгръща страннаособена, необявена от нито една страна война по море с Испания. Официално [[Мадрид]] и [[Лондон]] предпочитат да си затварят очите за тези „частни войни“ и се ограничават до формални протести.

Така или иначе, Англия постепенно отвоюваизвоюва от Испания авторитета на „първа морска държава“ от Испания. За това говорят не само пиратските набези, но и околосветското плаване на Франсис Дрейк, основаването на [[18 август]] [[1587]] г. на първата колония [[Вирджиния]] ("Девствена") в Северна Америка и дейността на [[Уолтър Роли]].

Елизабет финансира всички тези мероприятия. В историческата литература тя често е осъждана за тайното и явно покровителство на разбойници, но трябва да се отбележи, че подобно поведение от страна на кралете тогава е по-скоро норма, отколкото изключение. В политиката властвалвластва принципът: „правото принадлежи на по-силния“.