Йоан XXIII: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 24:
От 1905 до 1914 г. е секретар на епископа на Бергамо монсеньор Джакомо Мария Радини Тедески и преподава в семинарията. През [[Първата световна война]] е мобилизиран, отначало като сержант-санитар, а после като поручик-свещеник. През 1919 г. е назначен за ректор на Висшата семинария в Бергамо.
На 18 януари 1921 г. Папа [[Бенедикт XV]] го назначава за президент на италианската общност на Конгрегацията за разпространение на вярата. На 3 март 1925 г. е назначен за ''Апостолически визитатор'' в България (вижте [[#Aпостолически визитатор в България|Aпостолически визитатор в България]]). На 19 същия месец е ръкоположен за епископ от [[Пий XII|Джузепе Джовани Пачели]] в църквата „Сан Карло ала Корсо“ в Рим. Първият трус на [[Чирпанското земетресение]] е бил в момента, когато той влиза в преддверието на църквата „[[Свети Лудвиг (Пловдив)|Свети Лудвиг]]“ в [[Пловдив]]. Съборена е главната фасада на църквата с две малки кули от двете страни, но Ронкали остава незасегнат
На 30 ноември 1934 г. Ронкали е назначен за ''Апостолически делегат'' за [[Турция]] и [[Гърция]] със седалище в [[Истанбул]] и титулярен архиепископ за [[Несебър|Месембрия]]. През октомври 1935 г. води планираното преди това поклонническо пътуване на български католици в Рим като на 14 октомври ги представя на Папа [[Пий XI]].<ref name=":5">[https://www.24chasa.bg/Article/1331074 "България е моят кръст", изповядва бъдещият папа Анджело Ронкали]</ref>
Ред 39:
[[Файл:Konzilseroeffnung_2.jpg|thumb|Отци в деня на откриването на Втория ватикански събор]]
[[Файл:Reliquienschrein Papst Johannes XXIII. - Petersdom 1.JPG|мини|ляво|250п|Реликвите на папа Йоан XXIII в Св. Петър, Рим]]
След избора му за папа Йоан XXIII той бързо печели популярност, както сред католиците, така и сред много [[протестантство|протестанти]]. Той организира и на [[11 октомври]] [[1962]] г. открива [[Втори ватикански събор|Втория ватикански събор]], който въвежда важни промени за католицизма: нова [[литургия]], нов [[екуменизъм]] и нов подход към света; реформистките решения на събора довеждат до отцепването на значителна група консервативни католици, наречени [[седевакантизъм|седевакантисти]], считащи събора за недопустимо либерален до такава степен, че отхвърлят върховенството на всички, последвали папи след Йоан XXIII.
На 23 септември 1962 г. на папа Йоан XXIII е намерен рак на стомаха. Един месец по-късно той предлага на [[Джон Кенеди]] и [[Никита Хрушчов]] да бъде техен посредник в разрешаване на [[Карибска криза|Карибската криза]]. Скед това двамата политици му благодарят лично, а списание „[[Тайм (списание)|Тайм]]“ го обявява за „Човек на годината“. <ref name=":2" />
Ред 52:
Частица от мощите на папата се намират в католическия храм [[Свети Йосиф (катедрала)|„Свети Йосиф“]] в [[София]]; те са дарение от папа [[Йоан Павел II]] при посещението му в [[България]] (2005).
През март 2016 г. в основите на олтара на храм „[[Успение Богородично (католическа катедрала в София)|Успение Богородично]]“ в София са вградени мощи на Свети папа Йоан XXIII, на Свети папа Йоан Павел II и на 12 други християнски светци.<ref>[http://www.standartnews.com/balgariya-obshtestvo/moshti_na_14_svettsi_v_tsentara_na_sofiya_obzor-326585.html Мощи на 14 светци в центъра на София]</ref>
== Aпостолически визитатор в България ==
Ред 58:
* В [[Никополска епархия|Северната латинска епархия]] се разпалва отново конфликтът за изцяло българизиране на клира в епархията. След войната в средите на местното католическо население се формират две течение: '''„национални дейци“''', които се борят за български свещеници и '''„доминисти“''', заставащи зад епископ [[Дамян Теелен]]. Първото течение е водено от отец [[Карл Раев]]. Ронкали ще посвети много от своето време в помиряване на двете страни<ref>Анджело Джузепе Ронкали, „Вълкът, мечката, ангето. Българска кореспонденция с дон Карл Раев и монс. Дамян Теелен“</ref>.
* В [[Софийско-пловдивска епархия|Южната латинска епархия]] има противоречие между отците-мисионери ([[Капуцини (монашески орден)|капуцини]]) и мирските свещеници. Правят се неуспешни опити да се възстанови семинарията за мирски свещеници.<ref name=":1">Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.</ref>
* Най-тежко е състоянието на [[Църква на съединените с Рим българи|българските католици по източния обред]]. Седалищата на техните структури – [[Цариградска българска архиепархия|Цариградска архиепископия]], [[Македонски български апостолически викариат]] с център [[Солун]] и [[Тракийски български апостолически викариат]] с център [[Одрин]] – са извън България. Титулярните духовни водачи и на трите структури – архиепископ [[Михаил Миров]], епископ [[Епифаний Шанов]] и епископ [[Михаил Петков]] умират в периода между 1921 г. и 1923 г. В София съществуват противоречия между бежанците от [[Тракия]] и
* Латинските католици в София се бунтуват срещу провеждане на литургии по източни-католически ритуал в техните храмове. <ref>[https://draganbachev.wordpress.com/2011/01/27/установяване-на-апостолически-делег/ Установяване на апостолически делегати в България и тяхното отношение към мисията на капуцините]</ref>
Към тези проблеми няколко години по-късно се прибавят и
Първите месеци от престоя на монсеньор Ронкали в България се характеризират със запознаване с нуждите на 45 хиляди
След това посещава селищата с
[[Файл:03-Kardinal-Ronkali-v-Bardarski-geran.jpg|мини|ляво|250п|Kардинал Ронкали пристига с автомобил в с. [[Бърдарски геран]]]]
На 26 август 1925 г. апостолическият пратеник посещава сградата на Светия Синод, където е приет от Врачанския митрополит [[Климент Врачански|Климент]]. Същият митрополит връща визитата на следващия ден. По това време председателят на [[Свети синод|Светия Синод]] Софийският митрополит [[Стефан I Български|Стефан]] е в чужбина. <ref name=":0" />.
Монсеньор Ронкали посочва отец [[Кирил Куртев|Стефан Куртев]] за духовен водач на източните католици в България. На 25 юли 1926 г. [[Свети престол|Светия Престол]] назначава Куртев за епископ като въздигането му в новия сан се извършва на 5 декември в храма „[[Сан Клементе (Рим)|Свети Климент]]“ в Рим, а официалното му
Още с пристигането си в България монсеньор Ронкали развива благотворителност в полза на бежанците от [[Егейска Македония]] и [[Тракия]]. Първата трапезария с негова помош е открита в [[Несебър]].
След [[Чирпанско земетресение|земетресението]] през 1928 г. той е в Пловдив, близо до миряните и посещава засегнатите енориите. Придружен от [[Винкенти Пеев|Викенти Пеев]], той посещава и селища, населени с православни. По тяхно настояване [[Свети престол|Ватикана]] изпраща финансова помощ на стойност 1 000 000 лева за пострадалите от земетресението.
Ред 78:
Арх. [[Камен Петков (архитект)|Камен Петков]] проектира възстановяването на [[Свети Лудвиг (катедрала)|католическата катедрала „Св. Лудвиг“]], [[Св. Андрей (начално училище в Пловдив)|католическото училище „Св. Андрей“]] и католическата епископия, и трите в Пловдив, както и построяването на нови църкви в селата [[Раковски (град)|Генерал Николаево]], [[Раковски (град)|Секирово]], [[Белозем]], [[Раковски (град)|Парчевич]] и [[Борец (село)|Борец]] със средства осигурени от монсеньор Ронкали.
Конференция на католиците от източен обред се провежда на 29 май 1929 г. в [[Ямбол]]. В нея вземат участие делегати от енориите в 16 селища. Работата на конференцията е открита от архиепископ Ронкали. Основният резултат от конференцията е очертаването на организационните принципи за сдружаване на католиците от източен обред в България.<ref name=":1" />
Архиепископ Ронкали изгражда близки връзки с цар [[Борис III]], с български политици, общественици и интелектуалци. Оказва подкрепа за бракът между цар Борис III и дъщерята на италианския крал [[Виктор Емануил]] – [[Джована Савойска]].<ref name=":3">[http://www.standartnews.com/lifestyle-misterii/yoan_hhiii__balgarskiyat_papa-191643.html Йоан ХХIII – българският папа]</ref> След напускане на България Ронкали не крие чувствата на искрено приятелство и уважение, които храни към българите.
| |||