Уикипедия

Вера Деянова: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Darldarl (беседа | приноси)
9913 редакции
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 27:
Вера Деянова е родена на [[7 март]] [[1946]] г. в София. През 1969 г. завършва българска филология и история в [[Софийски университет|Софийския университет „Св. Климент Охридски“]] с работа върху творчеството на писателя [[Константин Константинов]]. През 1976-1979 прави редовна докторантура по социология на културата и медиите във [[Варшавски университет|Варшавския университет]] с научен ръководител проф. Юзеф Конджелски.
 
Участва в Първия и Втория световен конгрес на преводачите на полска литература – [[Краков]] 2005, 2009.
 
През 2008 г. специализира в [[Краков]] със стипендия за преводите си на полския поет [[Збигнев Херберт]].<ref>[http://www.instytutksiazki.pl/pl,ik,site,11,21.php Instytut Książki]</ref>
 
Член е на [[Съюз на българските журналисти|Съюза на българските журналисти]] (от 1976) и на [[Съюз на преводачите в България|Съюза на преводачите в България]] (от 1996).
Ред 35:
== Професионален път ==
[[File:Wera Deyanowa.jpg|thumb|140px|Вера Деянова (1972)]]
* 1972-1976: Редактор в [[Българско радио]], Главна редакция „Култура“.
* 1980-1990: Зам. гл. редактор, „Проучвания на програмите и аудиторията“ в Българско радио и [[Българска телевизия]].
* 1990-1993: Зам. гл. редактор, научно-образователна програма „Знание“ на Българското национално радио.
* 1993-1996: Активна преводаческа дейност. Със съдействието на [[Полски институт в София|Полския институт в София]] осъществява преводи на значими творби на полската литература и хуманитаристика.
Ред 42:
 
== Отличия, награди ==
* 1995 – Годишна награда на [[Съюз на преводачите в България|Съюза на преводачите в България]] за ''Ваканциите на мизантропа'', избрани стихове от Ева Липска, [[Литературен форум]], София 1994.
* 1998 – Почетно отличие ''Заслужил за полската култура''.
* 2001 – Кавалерски кръст на ''Ордена за заслуги на Република Полша''.
* 2004 – Годишна награда на Съюза на преводачите в България за Збигнев Херберт, ''Силата на вкуса'', 100 стихотворения, Стигмати, София 2000.
* 2008 – Диплом – номинация за наградата „Христо„[[Христо Г. Данов“Данов (награда)|Христо Г. Данов]]“, категория „Преводна художествена литература“, на Министерството на културата и Община Пловдив – за Збигнев Херберт, „Натюрморт с юзда“, Стигмати, София 2008.
 
== Преводи ==
Ред 52:
* [[Адам Михник]], ''Принц и просяк'' (портрет на [[Лешек Колаковски]]), В: А. Михник, ''Коленичи се само пред Бога'', избрани творби, Фонд 13 века България, София 1993.
* [[Ева Липска]], ''Ваканциите на мизантропа'', избрани стихове, Литературен форум, София 1994.
* [[Ришард Легутко]], ''Споровете за капитализма'', Перо, София 1995.<ref>[http://www.pero-publishing.com/index.php?option=com_ezine&Itemid=89 В издателство ''Перо'']</ref>
* [[Йежи Шацки]], ''Либерализъм след комунизма'', ГАЛ-ИКО, София 1996.
* Карол Войтила ([[Папа Йоан Павел II]]), ''Любов и отговорност'', Нов ден, София 1996.
* [[Ришард Криницки]], ''Магнетична точка'', избрани стихове, Стигмати, София 1997.<ref>[http://www.bsph.org/index.php?view=publishers&show=publications&level_0=books&mid=7&level_1=77 В издателство ''Стигмати'']</ref>
* М. Тимовски, Я. Кеневич, Й. Холцер, ''История на Полша'', Абагар, Велико Търново 1998.
* [[Йоан Павел II]], ''Енциклика Fides et ratio'' (Вяра и разум), Демократически преглед, София, зима 98'99.
Ред 79:
* М. Павликовска-Ясножевска, ''Вкусът на любовта'', прев. П. Карагьозов, Полски институт в София, 1995.
* Т. Дайчер, ''Диалог за вярата'', прев. В. Смоховска-Петрова, Стигмати, София 1999.
* В. Смоховска-Петрова, ''Пътят към смъртта и възкресението у Достоевски'', Изд. център „[[Боян Пенев]]“, [[БАН]], София 2008.
* Х. Пошвятовска, ''Мога само да обичам'', двуезично издание, прев. Л. Селяшки, изд. Фабер, Велико Търново, изд. Български писател, София 2011.
* Ст. Юрковски, ''Под всяко слънце'', двуезично издание, прев. Л. Селяшки, изд. Българска книжница, София 2012
Ред 87:
* От 1980: Българско радио – литературни радиопортрети на полски творци.
* Декември 1988: Телевизионен мост София-Краков с участието на учени и културни дейци от двете страни по случай 100-годишнината на Софийския университет и 90-годишнината на българистиката в [[Ягелонски университет|Ягелонския университет]].
* От 1989: Преводи на стихове, есета, фрагменти от книги, интервюта с полски творци в литературната периодика – в. „Литературен форум“, „Литературен„[[Литературен вестник“вестник]]“, „Век 21“, „Философски вестник“, сп. „Език„[[Език и литература“литература]]“, „Родна реч“, „Страница“, „Съвременник“„[[Съвременник]]“, „Факел“„[[Факел (списание)|Факел]]“, „Панорама“.
* 1990: Един от учредителите на Дружеството за българо-полска солидарност „Боян„[[Боян Пенев“Пенев]]“, в което участват български интелектуалци, свързани с полската култура. В сътрудничество с Полския институт в София и Дружеството, обединяващо Българската Полония – „[[Владислав III|Владислав Варненчик]]“, работи за укрепване на духовните контакти с Полша.
* 1996-1998: Като председател на Дружеството за българо-полска солидарност „Боян Пенев“ организира конференция на тема ''„Културотворческата мисия на българската полонистика“'' с участието на всички поколения преводачи. Проведено е и социологическо проучване ''„Представи на българина за Полша и поляците“'' и е съставен каталогът ''„Полски автори в
България 1989 – 1998“'', разкриващ интензивната работа по пренасяне на полски културни ценности в България – над 100 издадени заглавия през изтеклото десетилетие.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Вера_Деянова“.