Борис Шапошников: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Disambiguated: Битка за Смоленск → Битка при Смоленск (1941) |
м Disambiguated: комисар → Общност на независимите държави + форматиране: 7 интервала (ползвайки Advisor) |
||
Ред 1:
{{Военно лице
|име=Борис Шапошников
|живял=[[2 октомври]] [[1882]] - [[26 март]] [[1945]] г.
|портрет = B Shaposhnikov02.jpg
Ред 7:
|място на раждане=[[Картинка:Flag of Russia.svg|20px|border]] [[Златоуст]], [[Уфимска губерния]],<br> [[Руска империя]]
|място на смърт=[[Картинка:Flag of the Soviet Union.svg|20px|border]] [[Москва]], [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]
|преданост=[[Картинка:Flag of Russia.svg|20px|border]] [[Руска империя]]<br> (1901 - 1917)<br>[[Картинка:Flag of the Soviet Union.svg|20px|border]] [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]
|въоръжени сили=
|години на служба=1901 - 1945
Ред 20:
'''Борѝс Миха̀йлович Ша̀пошников''' ({{lang-ru|Борѝс Миха̀йлович Ша̀пошников}}) е [[маршал]] на [[Съветския съюз]], виден [[пълководец]], герой от [[Втората световна война]].
Роден в семейство на служещи, учи в Красноуфимската гимназия и Пермското реално училище. От 1901 до [[1903]] г. учи в Московското Алексеевско военно училище, което завършва с 1-ви разряд. Започва военна служба в Туркестанския пехотен батальон.
От [[1907]] до [[1910]] учи в Генералщабната академия. Произведен в чин щабс-капитан. През [[Първата световна война]] е адютант в 14-та кавалерийска дивизия, показвайки отлични тактически познания.
През септември [[1917]] г. е възпроизведен в чин [[полковник]] и става командир на Мингрелския полк. През декември [[1917]] е на конгреса на военно-революционните комитети. Там е избран за началник на Кавказката гренадирска дивизия. През март [[1918]] е демобилизиран, но 2 месеца по-късно постъпва доброволно в [[Червената армия]]. Назначен за началник на [[военно разузнаване|военното разузнаване]].
От март [[1919]] е началник-щаб на Народния комитет по отбраната на [[Украйна]]. От август същата година е началник на управление във Военния съвет на републиката. През Гражданската война разработва всички военни действия, директиви и заповеди, за което през [[1921]] г. е награден с орден „Червено знаме“.
От [[1928]] до [[1931]] г. е началник-щаб на РК на Червената армия. От [[1931]] до [[1932]] г. командва войските в Приволжкия военен окръг. През [[1932]] - [[1935]] е военен [[Общност на независимите държави|комисар]] и [[професор]] във Военната академия „Фрунзе“ в [[Москва]]. От [[1935]] до [[1937]] г. е командир на Ленинградския военен окръг.
[[Депутат]] ([[1937]]) във Върховния съвет на СССР. От [[1940]] г. е [[маршал]] на Съветския съюз. От август същата година е [[началник-щаб]] и заместник народен комисар по отбраната на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]. Участва в изработването на плановете за отстъпление през лятото на [[1941]] г., [[Битка при Смоленск (1941)|битката за Смоленск]], контранастъплението през [[1941]]-[[1942]]. През [[1943]] г. е назначен за началник на [[Академия]]та на Генералния щаб.
Борис Шапошников остава във военната история като един от най-великите теоретици. Известен с уважението на [[Йосиф Сталин]], който към него се обръщал по име и презиме, а не с „другарю Шапошников“. От [[1930]] г. е основен военен съветник на Сталин.
| |||