Тамплиери: Разлика между версии

| години на съществуване = [[1118]] – [[1312]] г.

Но това преклонение пред [[Евангелизъм|евангелист]]а, което различава тамплиерите, по силата на собственото им желание, от техните съперници, членовете на „Ордена на хоспиталиерите“, поставен под покровителството на [[Йоан Кръстител]], бледнее пред благоговеенето им към [[Богородица|Пресвета Богородица]]. Почитта на тамплиерите към [[Дева Мария]] е много по-силна от това на всичките им съвременници<ref>{{икона|en}} {{cite book|last=Edgeller|first=Johnathan|title=Taking the Templar Habit: Rule, Initiation Ritual, and the Accusations against the Order|year=2010|publisher=Texas Tech University|pages=62 – 66|url=https://dspace.lib.ttu.edu/etd/bitstream/handle/2346/ETD-TTU-2010-08-791/EDGELLER-THESIS.pdf?sequence=4}}</ref>.

Когато настъпва [[1300]] г., тамплиерите имат зад себе си близо два века неспирен възход. Ако трябва с една дума да опишем изградените от тях замъци и командории, ще кажем, че макар и в средата на Средновековието, те са в чист [[ренесанс|ренесансов стил]]. Като монаси-воини, те са йезуити още преди св. [[Игнатий Лойола]]. Като кръстоносци, те са мореплаватели преди [[Колумб]], завоеватели преди [[Кортес]] и [[Франсиско Писаро|Писаро]], дипломати преди [[Дож|венецианските дожи]], борци за религиозен мир преди [[Хенри IV]]; политици-федералисти преди [[Чарлс V]]; финансисти и банкери преди [[Медичи]]те. Но Историята не толерира нито закъсненията, нито изпреварванията – нейните плодове винаги са отровни за онези, които ги берат твърде зелени.

След загубата на Иерусалим целите на тамплиерите стават все по-непроницаеми. Както финансовата им помощ, така и политическата им подкрепа могат да станат нож с две остриета. Ако довчера те са играли с краля срещу един папа, то утре могат да се обединят с друг папа срещу краля. Защото папите се редуват, при това без да си приличат. След като ужасният [[Бонифаций VIII|Бонифаций]] изчезва, мястото му е заето от безличният [[Бенедикт XI]], който на свой ред умира от преяждане с пресни смокини. Колкото до избраният след това папа под името [[Климент V]], той пък е съвсем друг случай. Стотици писатели го описват като лишена от воля марионетка на Филип ІV Хубави, но това е заблуда. Епископ на тридесет и две години, кардинал на тридесет и шест, [[Бертран дьо Гот]] (бъдещият папа Климент V) е личност, която сякаш излиза изпод перото на [[Стендал]] – дръзва да претендира за папския престол едва навършил четиридесет години, за което му е необходимо примирие с краля на Франция. Когато настава момента за избор на нов папа, тогава удря часът на ловкия Бертран: ако навремето той засвидетелства предаността си пред [[Рим]], сега го прави и пред краля на Франция, така че изборът пада върху неговото име като компромисен вариант. Филип ІV, който знае колко струват обещанията, принуждава Бертран дьо Гот да положи клетва върху [[хостия]]та, че когато бъде избран, ще изпълнява програма от шест точки. Първите пет разрешават в полза на краля на Франция всички спорове, които го противопоставят на Бонифаций. Колкото до шестата, тя е като непопълнен чек – Филип си запазва правото да го осребри, когато възникне необходимостта от това: историците предполагат, че това е точката, която засяга именно ликвидирането на тамплиерите. Бертран е избран за папа и като папа Климент V започва управлението си, изпълнявайки първите пет точки от тайно приетия под клетва пакт, но по свой начин, като увърта с хитростта на човек, запознат с [[юрисдикция]]та: от деветте френски кардинали, които обещава да избере, той избира четирима от най-близкото си обкръжение, някои дори негови родственици, та по-този начин да избегне прекалена зависимост от краля. Докато преминава цяла година в тези интриги, кралят методично подготвя офанзивата си срещу „Ордена на Тамплиерите“, като не оставя нищо на случайността, защото залъкът е твърде голям за преглъщане.

Но Филип проявява и не по-малки способности на [[агитатор]]. На 14 октомври, един ден след операцията, той започва опитите си да привлече на своя страна различните прослойки. В същото време, по което Ногаре председателства в катедралата [[Света Богородица (Париж)|Нотр Дам]] едно събрание с информационен характер пред определени обществени среди, в градините на [[Пале Роял]] под тръбни звуци е свикан народен митинг. Присъстващите са подредени по професионална принадлежност, всеки зад знамето на своята [[гилдия]]<ref>Martin, с. 125.</ref>. Първо доминиканските монаси, а после и хората на краля вземат думата, за да обявят ужасните престъпления на тамплиерите, които дори още не са разпитани. За да бъдат хората още по-добре убедени из цялата страна са пръснати пратеници, които разпространяват [[пасквил]]и за Ордена. Толкова време преди [[Йоханес Гутенберг|Гутенберг]] тази операция напомня истинска журналистическа кампания; за да осигури още по-добре крайния си успех, кралят действа почти като журналист и накрая намира думите, които звучат така: