Тамплиери: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 4:
| картинка-описание = тамплиерски кръст
| девиз =
| години на съществуване = [[1118]]  [[1312]] г.
| пълно име = Бедните рицари на Христос и Соломоновия храм
| латинско име =Pauperes commilitones Christi Templique Solomonici
Ред 69:
Светецът-покровител на монасите-воини е св. [[Йоан Богослов]] – авторът на [[Откровение на Йоан|Откровение на св. Иоан (Апокалипсис)]], последната и най-мистична част от [[Библия]]та. Юг дьо Пайен приема властта от неговия шейсет и седми последовател, патриарх [[Теоклит]], а когато на неговите съмишленици е отреден кварталът на [[Соломонов храм|Храма на Соломон]]<ref name=HC>{{икона|en}} The History Channel, Decoding the Past: The Templar Code, 7 ноември 2005, документален филм от Марси Марзуни.</ref><ref>Barber, The New Knighthood, с. 7.</ref>, те го наричат Обителта на св. Иоан.
 
Но това преклонение пред [[Евангелизъм|евангелист]]а, което различава тамплиерите, по силата на собственото им желание, от техните съперници, членовете на „Ордена на хоспиталиерите“, поставен под покровителството на [[Йоан Кръстител]], бледнее пред благоговеенето им към [[Богородица|Пресвета Богородица]]. Почитта на тамплиерите към [[Дева Мария]] е много по-силна от това на всичките им съвременници<ref>{{икона|en}} {{cite book|last=Edgeller|first=Johnathan|title=Taking the Templar Habit: Rule, Initiation Ritual, and the Accusations against the Order|year=2010|publisher=Texas Tech University|pages=62 – 66|url=https://dspace.lib.ttu.edu/etd/bitstream/handle/2346/ETD-TTU-2010-08-791/EDGELLER-THESIS.pdf?sequence=4}}</ref>.
 
{{цитат|Светата Дева – постановява Уставът на Ордена – е в началото на нашата вяра, и ради нея, и в нейно име, ако такава е волята Божия, ще бъде свършекът на същата тази вяра.|}}
Ред 135:
Това е проява на изискан стил от отдавна отминали времена, показан от човек, който трябва да каже само една дума, за да се излее дъжд от злато пред вратите на неговия затвор.
 
Когато настъпва [[1300]] г., тамплиерите имат зад себе си близо два века неспирен възход. Ако трябва с една дума да опишем изградените от тях замъци и командории, ще кажем, че макар и в средата на Средновековието, те са в чист [[ренесанс|ренесансов стил]]. Като монаси-воини, те са йезуити още преди св. [[Игнатий Лойола]]. Като кръстоносци, те са мореплаватели преди [[Колумб]], завоеватели преди [[Кортес]] и [[Франсиско Писаро|Писаро]], дипломати преди [[Дож|венецианските дожи]], борци за религиозен мир преди [[Хенри IV]]; политици-федералисти преди [[Чарлс V]]; финансисти и банкери преди [[Медичи]]те. Но Историята не толерира нито закъсненията, нито изпреварванията – нейните плодове винаги са отровни за онези, които ги берат твърде зелени.
 
=== Падение на Ордена на Тамплиерите ===
Ред 145:
Но това не са единствените подбуди. Как да стане така, че дълго време Филип да може да толерира един рицарски и религиозен орден, освободен от данъци и упражняващ собствено правосъдие, в момент, когато намалява финансовите привилегии на аристокрацията и съдебните привилегии на духовенството. В момент, когато кралят води борба срещу Англия, Орденът дори засилва своите отколешни симпатии към нея. В момент, когато Филип превръща държавата в [[абсолютна монархия]], Орденът разполага с войска от тридесет хиляди воини в страната, а Великите магистри претендират като самия него, че упражняват властта си по „Божие благоволение“. В момента, когато кралят обединява страната, Орденът я разделя на части, които официално нарича самостоятелни провинции.
 
След загубата на Иерусалим целите на тамплиерите стават все по-непроницаеми. Както финансовата им помощ, така и политическата им подкрепа могат да станат нож с две остриета. Ако довчера те са играли с краля срещу един папа, то утре могат да се обединят с друг папа срещу краля. Защото папите се редуват, при това без да си приличат. След като ужасният [[Бонифаций VIII|Бонифаций]] изчезва, мястото му е заето от безличният [[Бенедикт XI]], който на свой ред умира от преяждане с пресни смокини. Колкото до избраният след това папа под името [[Климент V]], той пък е съвсем друг случай. Стотици писатели го описват като лишена от воля марионетка на Филип ІV Хубави, но това е заблуда. Епископ на тридесет и две години, кардинал на тридесет и шест, [[Бертран дьо Гот]] (бъдещият папа Климент V) е личност, която сякаш излиза изпод перото на [[Стендал]] – дръзва да претендира за папския престол едва навършил четиридесет години, за което му е необходимо примирие с краля на Франция. Когато настава момента за избор на нов папа, тогава удря часът на ловкия Бертран: ако навремето той засвидетелства предаността си пред [[Рим]], сега го прави и пред краля на Франция, така че изборът пада върху неговото име като компромисен вариант. Филип ІV, който знае колко струват обещанията, принуждава Бертран дьо Гот да положи клетва върху [[хостия]]та, че когато бъде избран, ще изпълнява програма от шест точки. Първите пет разрешават в полза на краля на Франция всички спорове, които го противопоставят на Бонифаций. Колкото до шестата, тя е като непопълнен чек – Филип си запазва правото да го осребри, когато възникне необходимостта от това: историците предполагат, че това е точката, която засяга именно ликвидирането на тамплиерите. Бертран е избран за папа и като папа Климент V започва управлението си, изпълнявайки първите пет точки от тайно приетия под клетва пакт, но по свой начин, като увърта с хитростта на човек, запознат с [[юрисдикция]]та: от деветте френски кардинали, които обещава да избере, той избира четирима от най-близкото си обкръжение, някои дори негови родственици, та по-този начин да избегне прекалена зависимост от краля. Докато преминава цяла година в тези интриги, кралят методично подготвя офанзивата си срещу „Ордена на Тамплиерите“, като не оставя нищо на случайността, защото залъкът е твърде голям за преглъщане.
 
Най-напред нарежда събирането на полицейски доклади. Един съмнителен индивид, на име [[Ескио дьо Флойран]], бивш заместник-настоятел на командорията в [[Монфокон]], докато излежава наказание за престъпление от общ характер в [[Безие]], става неволен слушател на определени откровения на един съкилийник, също бивш тамплиер, изгонен от Ордена. След като прави опит да продаде информацията си на краля на [[Арагон]], който го отпраща, той отива при Филип, който само това и чака. Но няколко клюкарски твърдения не правят едно досие, достатъчно подплатено. Тогава намират други доносници, после в Ордена са внедрени шпиони и накрая, тук-там, полицията арестува неколцина тамплиери, които тайно са изпратени в мрачната крепост-затвор [[Корбейл]]. [[Филип дьо Ногаре]] е лично ангажиран с разпитите и задачата да проговорят. Малко по малко градусът на напрежението нараства: накрая отнякъде изнамират един тамплиер от благороден род, който да подхвърли в ухото на папата, че целият Орден е отстъпил от вярата.
Ред 161:
Впрочем този внезапен масов арест не е първи по рода си: по същия начин през 1291 г. властта постъпва с ломбардските банкери, а през [[1306]] г. – с евреите-лихвари. Като оставим настрана забележките от морално естество, трябва да признаем, че успехът на тези операции подчертава административния гений на Филип ІV Хубави. Преди него централизираната държава съществува само на думи. Сега, само с едно свое движение, властта привежда в движение всеки елемент от един общ държавен механизъм.
 
Но Филип проявява и не по-малки способности на [[агитатор]]. На 14 октомври, един ден след операцията, той започва опитите си да привлече на своя страна различните прослойки. В същото време, по което Ногаре председателства в катедралата [[Света Богородица (Париж)|Нотр Дам]] едно събрание с информационен характер пред определени обществени среди, в градините на [[Пале Роял]] под тръбни звуци е свикан народен митинг. Присъстващите са подредени по професионална принадлежност, всеки зад знамето на своята [[гилдия]]<ref>Martin, с. 125.</ref>. Първо доминиканските монаси, а после и хората на краля вземат думата, за да обявят ужасните престъпления на тамплиерите, които дори още не са разпитани. За да бъдат хората още по-добре убедени из цялата страна са пръснати пратеници, които разпространяват [[пасквил]]и за Ордена. Толкова време преди [[Йоханес Гутенберг|Гутенберг]] тази операция напомня истинска журналистическа кампания; за да осигури още по-добре крайния си успех, кралят действа почти като журналист и накрая намира думите, които звучат така:
 
{{цитат|Прискърбно, горестно, отвратително дело, гнусно, отвратително злодеяние, мерзка простъпка, ужасен позор, нечовешка скверност достигна до нашия слух благодарение на чистосърдечното признание на много лица и ни накара да замълчим и да треперим от ужас. Вълци в овчи кожи, облечени в монашеските одежди на Ордена, който долно оскърби нашата вяра, тамплиерите, в наши дни наново разпъват на кръста нашия Господ-Бог Иисус Христос…|}}<ref>{{икона|en}} {{cite journal|title=Les derniers jours des Templiers|journal=Science et Avenir|date=юли 2010|pages=52 – 61}}</ref>