Йоан XXIII: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 20:
 
== Биография ==
Анджело Джузепе Ронкали е роден на 25 ноември 1881 г. в [[Сото ил Монте]], провинция [[Ломбардия]], [[Италия]]. От 1892 до 1900 г. учи в семинарията в град [[Бергамо]]. През 1901-1902 г. отбива военната си служба, след което следва в [[Рим]]. През 1904 г. завършва теология, а на 10 август същата година е ръкоположен за свещеник<ref name=":0">[https://draganbachev.wordpress.com/2011/01/27/установяване-на-апостолически-делег/ Установяване на апостолически делегати в България и тяхното отношение към мисията на капуцините]</ref>. и малкоМалко след това е заведен в църквата „[[Свети Петър (Рим)|Свети Петър]]“, където се среща с Папа [[Пий X]].
 
От 1905 до 1914 г. е секретар на епископа на Бергамо монсеньор Джакомо Мария Радини Тедески и преподава в семинарията в града. През [[Първата световна война]] е мобилизиран, отначало като сержант-санитар, а после като поручик-свещеник. През 1919 г. е назначен за ректор на Висшата семинария в Бергамо.
 
На 18 януари 1921 г. Папа [[Бенедикт XV]] го назначава за президент на италианската общност на Конгрегацията за разпространение на вярата. На 3 март 1925 г. е назначен за ''Апостолически визитатор'' в България (вижте раздела [[#Aпостолически визитатор в България|Aпостолически визитатор в България]]). На 19 същия месец е ръкоположен за епископ от [[Пий XII|Джузепе Джовани Пачели]] в църквата „Сан Карло ала Корсо“ в Рим. Първият трус на [[Чирпанското земетресение]] е бил в момента, когато той влиза в преддверието на църквата „[[Свети Лудвиг (Пловдив)|Свети Лудвиг]]“ в [[Пловдив]]. Съборена е главната фасада на църквата с две малки кули от двете страни, но Ронкали остава незасегнат.
 
На 30 ноември 1934 г. Ронкали е назначен за ''Апостолически делегат'' за [[Турция]] и [[Гърция]] със седалище в [[Истанбул]] и титулярен архиепископ за [[Несебър|Месембрия]]. През октомври 1935 г. води планираното преди това поклонническо пътуване на български католици в Рим като на 14 октомври ги представя на Папа [[Пий XI]].<ref name=":5">[https://www.24chasa.bg/Article/1331074 "България е моят кръст", изповядва бъдещият папа Анджело Ронкали]</ref>
Ред 33:
 
[[Файл:Legion Honneur Commandeur ribbon.svg|thumb|ляво|150п|''Командир на Орден на „[[Орден на почетния легион|Почетния легион]]“'' през 1953 г.]]
През ноември 1952 г. Папа [[Пий XIXII]] го избира за [[кардинал]], а на 12 януари 1953 г. той е назначен за [[патриарх]] на [[Венеция]]. Напускайки Франция за новата си длъжност, президентът на Франция го награждава със званието ''Командир на Орден на „[[Орден на почетния легион|Почетния легион]]“''.
 
На 9 октомври 1958 г. умира Папа [[Пий XIXII]]. На 11 октомври е погребалният ден за папата и последният работен ден за Ронкали във Венеция. След 11 заседания на Папския [[конклав]] на 28 октомври 1958 г. кардинал Ронкали е избран за наследник на Папа Пий XIXII и избира ''Йоан'' за свое име. На 4 ноември е коронован за папа Йоан XXIII.
 
[[Файл:Konzilseroeffnung_2.jpg|thumb|Отци в деня на откриването на Втория ватикански събор]]
Ред 46:
 
== Беатификация и канонизация ==
На 3 септември 2000 г. папа [[Йоан Павел II]] обявява папа Йоан XXIII заедно с папа [[Пий IX]] за ''блажен''.
 
На 27 април 2014 г., първата неделя след [[Възкресение Христово]], папа Йоан XXIII (заедно с папа [[Йоан Павел II]]) на тържествена церемония е [[Канонизация|канонизиран]] за [[светец]] от папа [[Франциск]]. Единадесети октомври – денят на откриване на Втория ватикански събор е избран за дата за литургическо чества на Свети папа Йоан XXIII.
Ред 59:
* В [[Софийско-пловдивска епархия|Южната латинска епархия]] има противоречие между отците-мисионери ([[Капуцини (монашески орден)|капуцини]]) и мирските свещеници. Правят се неуспешни опити да се възстанови семинарията за мирски свещеници.<ref name=":1">Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.</ref>
* Най-тежко е състоянието на [[Църква на съединените с Рим българи|българските католици по източния обред]]. Седалищата на техните структури – [[Цариградска българска архиепархия|Цариградска архиепископия]], [[Македонски български апостолически викариат]] с център [[Солун]] и [[Тракийски български апостолически викариат]] с център [[Одрин]] – са извън България. Титулярните духовни водачи и на трите структури – архиепископ [[Михаил Миров]], епископ [[Епифаний Шанов]] и епископ [[Михаил Петков]] умират в периода между 1921 г. и 1923 г. В София съществуват противоречия между бежанците от [[Тракия]] и от [[Македония (област)|Македония]]. Дори съществуват борби между духовници и миряни дошли от различни места в Македония.
* Латинските католици в София се бунтуват срещу провеждане на литургии по източни-католически ритуал в техните храмове. <ref>[https://draganbachev.wordpress.com/2011/01/27/установяване-на-апостолически-делег/ Установяване на апостолически делегати в България и тяхното отношение към мисията на капуцините]</ref>
 
Към тези проблеми няколко години по-късно се прибавят и щетите нанесени на католическото население и храмовете в Южна България от [[Чирпанското земетресение]] през април 1928 г. на католическото население и храмовете в Южна България. За своя резиденция в София архиепископ Ронкали избира още недостроения енорийски дом при църквата „[[Успение Богородично (католическа катедрала в София)|Успение Богородично]]“ в София. В България това се тълкува като символичен жест към основната му грижа – изправяне на крака разбитата българска източно католическаизточнокатолическа общност.
 
Първите месеци от престоя на монсеньор Ронкали в България се характеризират със запознаване с нуждите на 45 хиляди български католици. Точно един месец след пристигането си, апостолическият визитатор предприема първа обиколка из България, за да се запознае с нейните католици. Естествено с тази чест най-напред са удостоени униатите. Заедно с отец [[Кирил Куртев|Стефан Куртев]] той обикаля униатските селища в Югоизточна България. Пословично е неговото пътуване с лодка до село [[Покрован]].
 
След това посещава селищата с римокатолическо население – посещава [[Капуцини (монашески орден)|капуцините]] в [[Бургас]], [[Успенци (конгрегация)|отците успенци]] в [[Ямбол]] и отците възкресенци в [[Стара Загора]]. Инспектира католическите население в Пловдивско – на 17 юни 1925 г. в Пловдив посещава сестрите на Св. Йосиф от Явлението, сестрите терциарки на 21 юни, придружен от Викенти Пеев, посещава [[Раковски (град)|Балтаджи]], [[Раковски (град)|Калъчли]], [[Борец (село)|Салали]]. На 22 юни извършва богослужение в Калъчли, а на следващия ден – в [[Дуванлии|Дуванли]]. Ронкали също прави визита и в селата [[Белозем (село)|Белозем]], [[Калояново (област Пловдив)|Селджиково]], [[Миромир|Даваджово]] и [[Житница (област Пловдив)|Хамбарли]].<ref name=":0" />. В края на юли и началото на август посещава по-важните католически енории в [[Никополска епархия|Никополската епархия.]]
 
[[Файл:03-Kardinal-Ronkali-v-Bardarski-geran.jpg|мини|ляво|250п|Kардинал Ронкали пристига с автомобил в с. [[Бърдарски геран]]]]
На 26 август 1925 г. апостолическият пратеник посещава сградата на Светия Синод, където е приет от Врачанския митрополит [[Климент Врачански|Климент]]. Същият митрополит връща визитата на следващия ден. По това време председателят на [[Свети синод|Светия Синод]] Софийският митрополит [[Стефан I Български|Стефан]] е в чужбина. <ref name=":0" />.
 
Монсеньор Ронкали посочва отец [[Кирил Куртев|Стефан Куртев]] за духовен водач на източнитеизточно обредните католици в България. На 25 юли 1926 г. [[Свети престол|Светия Престол]] назначава Куртев за епископ като въздигането му в новия сан се извършва на 5 декември в храма „[[Сан Клементе (Рим)|Свети Климент]]“ в Рим, а официалното му въвеждане в длъжност в България е на 6 февруари в енорийския храм „[[Успение Богородично (католическа катедрала в София)|Успение Богородично]]“ .
 
Още с пристигането си в България монсеньор Ронкали развива благотворителност в полза на бежанците от [[Егейска Македония]] и [[Тракия]]. Първата трапезария с негова помощ е открита в [[Несебър]].