Отваря главното меню

Промени

м
Disambiguated: ламаЛама (духовен учител) + форматиране: 11 интервала, нов ред (ползвайки Advisor)
''[[Сила]]'' (на санскрит) или Сила (на пали) обикновено се превежда на английски като „добродетелно поведение“, „морал“, „етика“ или „правило“. Това е действие, извършено чрез тялото, речта и ума, и включва съзнателно усилие. Той е една от ''трите практики (сила, самадхи и паня)'' и втората ''[[парамита]]''. Тя се отнася до морална чистота на мисълта, думите и делата. Четирите условия на сила са целомъдрие, спокойствие, тишина, и унищожаването на егото.
 
''Сила'' е в основата на отглеждането на ''Самадхи /бхавана'' (Медитативно отглеждане) или отглеждане на ума. Поддържане на правилата насърчава не само спокойствие в ума на култиватора, който е вътрешен, но също и мир в общността, който е външен. Според закона на карма, спазването на етичните правила е похвално и то действа както причините, които биха довели до мирни и щастливи резултати. Поддържането на тези предписания предпазва практикуващия от прераждане в злочестите четири сфери на съществуването.
 
Сила се отнася до общите принципи на етичното поведение. Има няколко нива на сила, които съответстват на „основен морал“ ([[пет предписания]]), „основен морал с аскетизъм“ ([[осем предписания]]), „начинаещо монашество“ ([[десет предписания]]) и „монашество“ (''[[Виная]]'' или ''[[Пратимокша]]''). Миряните обикновено се задължават да живеят по петте правила, които са общи за всички будистки школи. Ако желаят, те могат да изберат да спазват [[осем предписания|осемте предписания]], които са допълнение към основния аскетизъм.
 
Петте правила са тренировъчни правила, за по-добър живот, в който човек е щастлив, без да се безпокои, и да може да медитира успешно:
Предписания не са формулирани като императиви, а като тренировъчни правила, които миряните спазват доброволно, за да улеснат практиката си.<ref>Stewart McFarlane in Peter Harvey, ed., Buddhism. Continuum, 2001, page 187.</ref> В будистката мисъл, отглеждането на [[дана]] и етичното поведение се усъвършенстват в съзнанието до такова ниво, че прераждане в една от по-ниските сфери на рая е вероятно, дори и ако не се приложи по-нататъшна будистка практика. Няма нищо неправилно или небудистко в ограничаването на целите на нечии постижения до това ниво.<ref>Stewart McFarlane in Peter Harvey, ed., Buddhism. Continuum, 2001, pages 195 – 196.</ref>
 
В [[осемте предписания]], третото правило за сексуално неправилно поведение е по-строго, и се превръща в правило за [[безбрачие]]. Трите допълнителни правила са:
:6. Да се въздържа от ядене в грешното време (яде само от изгрев до пладне);
:7. Да се въздържа от танцуване и свирене на музика, носене на бижута и козметика, участие в предавания и други мероприятия;
:8. Да се въздържа от използване на високи или луксозни седалки и постелки.
 
Пълният списък от десет предписания могат да се спазват от миряните за кратки периоди от време. В пълният списък на предписанията, седмото правило е разделено на две и е добавено десето:
:6. Да се въздържа от храна в неуместно време, т.е. след храненето в средата на деня;
:7. Да се въздържа от танци, музика, пеене и непристойни прояви;
=== Монашески живот ===
[[File:Chinese Buddhist Monks Ceremony Hangzhou.jpeg|thumb|left|[[Бхикшу|Будистки монаси]], извършващи церемония в Ханджоу, Китай]]
Виная е специфичен морален кодекс за монаси и монахини. Той включва [[Пратимокша]], който представлява комплект от 227 правила за монасите в теравадинов вариант. Точното съдържание на [[Виная питака]] (свещените писания на Виная) е малко по-различен според различните школи различните подшколи имат различни стандарти за степента на придържане към Виная. [[Саманера|Начинаещите монаси]] използват [[Десет предписания|десетте предписания]], които са основните правила на монашеството.
 
По отношение на монашеските правила, Буда постоянно напомня на слушателите си, че това е духът, който има значение. От друга страна, самите правила са предназначени за осигуряване на удовлетворяващ живот и за да се осигури добър трамплин за високи постижения. Монашеството е инструктирано от Буда, да живеят като „острови за самите себе си“. В този смисъл, живот какъвто виная го предписва, е, както един учен казва: „повече от само средство към целта: тя е почти самоцел“.<ref>Richard Gombrich, Theravada Buddhism: A Social History from Ancient Benares to Modern Colombo. Routledge and Kegan Paul, 1988, page 89. He is quoting Carrithers.</ref>
Ваджраяна съдържа всички основни концепции на Махаяна, но включва и много т.нар. умели методи (санскрит упая), които при връзка с автентичен учител с приемственост могат многократно да ускорят духовната реализация. Подобно на индуистката система те носят името [[тантра]], но за да не се смесват понятията следва да се добавя „будистка“ поради различните цели, посочени от съответните учители. Тези умели методи включват взимане на [[Будистко Убежище|убежище]], визуализация или по-скоро медитация с [[Идам|Буда – форми]], рецитиране на [[Мантра|мантри]], ритуали, посвещавания и гуру-йога (обединение с ума на учителя), които имат за цел бърза трансформация на ума за постигането на пълна реализация за благото на всички същества.
 
Ваджраяна обръща особено внимание на директното непосредствено предаване от учител на ученик. Ученията включват ритуали и практики, които се изучават само постепенно директно от квалифициран учител ([[Лама (духовен учител)|лама]]). Поради тази причина Ваджраяна се възприема като езотерично учение в рамките на Махаяна, за разлика от екзотеричните, обществено достъпни практики на другите школи.
 
Според ученията на Ваджраяна Буда е представил първо основите на ученията си на всичките си последователи, които се обърнали към него за помощ (учения, станали известни като Теравада), след това предал по-висшата част от ученията си само на ограничен кръг от напреднали ученици, които имали мотивацията да постигнат Просветление за благото на всички същества (учения, известни като Махаяна), и накрая на най-откритите и силни умове предал ученията, които са познати като Ваджраяна.
*[[Сото]] – основна медитация е медитацията без обекти и съдържание, търсейки „осъзнаване на момента“.
*[[Риндзай]] – подчертава внимание към дишането и използването на коани. Коаните са истории, диалози и анекдоти, които са парадоксални и често езиково безсмислени въпроси, целящи да прекъснат логическото мислене на практикуващия. По този начин намирането на отговора на коана означава и трансформация на съзнанието и перспективата на осъзнаването.
 
== Будизмът в литературата, киното и телевизията ==
* В научно-фантастичният сериал [[Вавилон 5]] едноименната космическа станция разполага с Дзен градина, която се състои от умело подредени камъни и разнообразни растения. Градината е любимо място за уединение на хората и извънземниите, живеещи на станцията.