Санкт Петербург: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м Disambiguated: немци → Германец (2), Царско село → Пушкин (град), Ораниенбаум → Ломоносов (Русия) |
||
Ред 145:
[[Файл:Map of Saint-Petersburg in 1720 (Homann).jpg|thumb|План на Санкт Петербург от 1720 г.]]
Град Санкт Петербург възниква в историческата област [[Ингрия]], населена през [[Средновековие]]то с [[Финландци|фини]].{{hrf|Williams|1914|33}} През 1611 година [[Швеция|шведите]] основават на мястото на днешния град крепостта [[Нюеншанц]]. Около нея възниква град, наричан Нюен, който през 1642 година става административен център на Ингрия. Населението му по това време е предимно финско, с по-малък брой [[шведи]] и [[Германец|немци]]. През 1656 година градът е тежко засегнат от руско нападение и центърът на Ингрия е преместен в [[Нарва (град)|Нарва]].{{hrf|Kurs|1994|107 – 113}}
В резултат на т.нар. [[Велика северна война|Велика северна война (1700 – 1721)]] долината на р. Нева е отвоювана от [[Швеция]] и е присъединена към територията на [[Руската империя]]. Нюеншанц е превзет на 12 май 1703 година, а на 27 май руският император Петър I основава на 5 километра по-близо до устието на Нева нов град, получил името Санкт Петербург. За официална дата на основаването му е приет [[27 май]] ([[16 май]] [[стар стил]]), когато са положени основите на първото здание в града – [[Петропавловска крепост|Петропавловската крепост]], изградена на [[Заячий остров]] (Заешкия остров). Новата крепост трябва да прикрива с оръдията си [[фарватер]]ите по двата най-големи ръкава в делтата на реката – Нева и [[Болшая Невка]]. През 1704 г. за защита на морските граници на Русия на остров [[Котлин (остров)|Котлин]] е построен [[форт]]ът [[Кроншлот]], около който впоследствие израства крепостта [[Кронщат]]. Петър I придава на новооснования град важно стратегическо значение за осигуряването на водния път от Русия към Западна Европа.
Ред 161:
=== XIX век ===
[[Файл:Plan SPb 1885-1887.jpg|thumb|План на Санкт Петербург от 1885 – 1887 г.]]
През първата половина на 19 век завършва оформлението на архитектурните ансамбли на Дворцовия, Сенатския, Александринския и Михайловския площад. Построени (и завършени) са много сгради, превърнали се по-късно в архитектурни паметници и символи на града, като [[Исакиевски събор|Исакиевският събор]], [[Смолни]], [[Казанска катедрала|Казанската катедрала]] и др. През 1810 г. е основано първото висше инженерно учебно заведение в Русия – [[Николаевско инженерно училище|Главното инженерно училище]]. В същото време промишлеността претърпява бурно развитие – към средата на 1830-те години в Санкт Петербург действат около 300 фабрики и заводи. През 1836 г. е построена и първата железопътна линия между Петербург и [[Пушкин (град)|Царско село]]. На 18 август 1851 г. заминава първият влак от Санкт Петербург за Москва, а скоро след това връзката между двата града става редовна. През 1885 г. е завършено строителството на Морския канал и Морското пристанище.
Продължава развитието на града и като политически и научен център. През 1802 г. в него са учредени различни министерства и [[Държавен съвет на Руската империя|Държавния съвет на Руската империя]]. През 1839 г. тържествено е открита [[Пулковска обсерватория|Пулковската обсерватория]], през 1945 г. – [[Руско географско общество|Руското географско общество]].
Ред 187:
Санкт Петербург е вторият по големина град в [[Русия]]. Според преброяването от 2010 година населението на субекта на федерацията е 4 879 566 души или 3,4% от населението на страната.{{hrf|Росстат|2011}} 92% от заявилите етническа принадлежност са [[руснаци]], други по-големи етнически групи са [[украинци]]те (1,5%), [[беларуси]]те (0,9%), [[татари]]те (0,7%), [[арменци]]те (0,7%), [[евреи]]те (0,6%), [[узбеки]]те (0,5%).{{hrf|Росстат|2011}}
В течение на XX век броят на населението на града преминава през няколко резки промени. От 2,4 милиона души през 1916 година то спада до по-малко от 740 хиляди през 1920 година в резултат на [[Руска революция (1917)|Революцията от 1917 година]] и последвалата [[Гражданска война в Русия|Гражданска война]]. Значителни етнически малцинства – [[Германец|немци]], [[поляци]], [[фини]], [[естонци]], [[латвийци]] – са почти напълно изселени през 30-те години.{{hrf|Martin|1998|813 – 861}} По време на [[Блокада на Ленинград|Блокадата на Ленинград]] през 1941 – 1943 година много хора са евакуирани или загиват, като за този период населението намалява от 3 милиона на 600 хиляди души. След войната част от евакуираните се завръщат, но в града се заселват и много хора от други части на страната, като през 50-те години броят на заселилите се в града е около 3 милиона души, през 80-те години населението надхвърля 5 милиона. От 1991 до 2006 година жителите намаляват до 4,6 милиона за сметка на разрастващите се предградия.
== Управление ==
Ред 230:
== Култура ==
[[Image:PalaceSquareNight.jpg|thumb|800px|Дворцовият площад нощем|center]]
През 1990 г. историческият център на града и дворцово-парковите ансамбли в предградията му ([[Пушкин (град)|Царско село]], [[Петерхоф]], [[Павловск]], [[Стрелна]], [[Гатчина]], [[Ломоносов (Русия)|Ораниенбаум]], [[Ропша]], [[Пулково]], [[Шлиселбург]] и [[Кронщат]]) са включени в [[Списъка на световното културно и природно наследство]] на [[ЮНЕСКО]].
В Санкт Петербург са живели и творили много известни личности. В Художествената академия са учили [[Карл Брюлов]] и [[Иля Репин]]. В Петербург [[Менделеев]] съставя [[Периодична система|Периодичната система]]. През 1738 г. е открита танцувалната школа, положила основите на [[Мариински театър|Мариинския театър]].
| |||