Уикипедия

Павзаний: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 1:
''За{{друго значение|древногръцкия писател|древногръцкия пълководец със същото име вижте [[|Павзаний (пълководец)]]''}}
{{Личност
| име = Павзаний
| име-оригинал = Παυσανίας
| категория =
| описание = древногръцки писател и пътешественик
| портрет = Pausanias Description of Greece.jpg
| портрет-описание = Ръкописът на Павзаний „Описание на Гърция“
Ред 23:
| сайт =
}}
'''Павзаний''' ([[гръцки език|гръцки]] Παυσανίας) е древногръцки писател и пътешественик, автор на първия "пътеводител"„пътеводител“ в историята на човечеството. Основен извор за историята на културата и митологията на [[Древна Гърция]].
 
== Биография и творчество ==
'''Павзаний''' е роден в епохата, в която властва така наречения Римски мир. Гражданските войни между могъщите мъже и прославени военачалници на Рим за овладяване на гражданската и военна власт отдавна са прекратени. Последното стълкновение при [[Акциум]] ([[2 септември]] [[31 пр.н.е.]]) между [[Октавиан_Август|Гай Октавиан]] и [[Марк Антоний]] дава окончателния край на междуособици, довели до множество жертви и разруха, а последните две от тези междуособни сражения се разиграват на елинска земя, която от [[146 пр.н.е]] e част от Римската империя. Победителят при Акциум, Октавиан Август, управлявал като абсолютен монарх чак до смъртта си в [[14]] г. от н.е., постепенно съсредоточава в ръцете си цялата власт и по този начин формира познатата и до ден днешен римска политическа система, начело на която стои човекът, отговорен за всички вътрешни и външни дела на държавата – императорът.
 
През I в. от н.е. границите на империята достигат на север до [[Рейн]] и [[Дунав]], на запад до [[Атлантическия океан]], на изток до р. [[Ефрат]], а на юг обхващат на практика цяла [[Северна Африка]] дълбоко на юг, до пустинята, и цял [[Египет]]. Тази огромна територия се нарича [[Limes Romana]]. През 20-те години на II в. необятната римска държава успява да привлече към себе си [[Британия (римска провинция)|Британия]], [[Дакия]] (северно от р.Дунав, днешна [[Румъния]]), [[Месопотамия]] (днешен [[Ирак]]) и стига далеч - – до бреговете на [[Каспийско море]].
 
С тези граници римската завоевателна политика достига своя предел. Оттук насетне целта на римските легиони е да бранят и пазят границите на империята, докато във вътрешността на страната се възцарява мир ([[pax Romana]]), който спомага за развитието не само на търговията, но и за разцвета на духовния живот, науките и изкуствата.
 
В тези щастливи години, когато всеки е бил свободен да пътува до всяко място на империята, където пожелае, живее и Павзаний. Роден е около [[110]] година сл. Хр., когато на власт е император [[Траян]] (98 - – 117), по всяка вероятност в [[Магнезия]], на река [[Ермос]], която тече в северните подножия на Сипилон, планина в Лидия на Мала Азия. Потеклото на Павзаний не е гръцко. Той произхожда от богатото семейство на консервативни местни велможи, които съхраняват и поддържат добри връзки с областните римски управници. Семейството на Павзаний се грижи сериозно за неговото образование – да научи правилно и изчерпателно атическия диалект и да се запознае в дълбочина с образците на гръцката поезия, философия и история. Като разполага вероятно с една щатна длъжност в Пергамската библиотека и най-вече с икономическата независимост, осигурена му от семейни средства, Павзаний още като младеж предприема множество пътувания в Египет, Сирия, Палестина, в Рим и други части на Италия, а също и в Южна Македония и Тесалия. Южна Елада безспорно той ще посети много пъти, когато го обзема идеята за написването на Периегезиса, където той впряга цялото свое вдъхновение и ентусиазъм, за да опише всички древни места с техните безбройни храмове и уважавани светилища, древните култове и вярвания, историческите паметници и народните предания, към които Павзаний таи голяма слабост.
 
Павзаний обикаля и описва, без да се интересува обаче обстойно от художествената стойност на огромния брой статуи, издигнати на обществени места или в храмовете, без да го запленяват обилно украсените светилища, богати със своята архитектурна украса, нито пък творбите на прославени художници от древността, които той вижда и които са оцелели векове наред до негово време с неизбледнели върху външните стени на стоите бои.
Ред 38:
С тези сведения Павзаний се превръща за следващите поколения както в богат извор на познания по митология, политическа история и народна култура, така и в точен наръчник по антична топография за бъдещите археологически проучвания – особено когато започват разкопките в [[Керамейк]] и [[Дипилон]] ([[1874]] г.), в древна [[Олимпия (Древна Гърция)|Олимпия]] ([[1875]] г.), в акропола на [[Микена]] ([[1876]] г.), в [[Орхомен]] в [[Беотия]] ([[1880]] г.), в [[Асклепейон]]а на [[Епидавър]] ([[1881]] г.), в Елевзина (1882 г.), на [[Атина|Атинския]] [[Акропол]] и [[Тиринт]] ([[1884]] г.), в [[Мантинея]] ([[1887]] г.), в [[Делфи]] ([[1892]] г.) и на много други места.
 
Атина Павзаний вероятно посещава около [[145]] г. сл. Хр. (15 години по-рано градът е посетен за трети път от император [[Адриан_(император)|Адриан]], който освещава храма на Зевс Олимпийски, построен с негови лични средства). Той слиза на суша на пристанището на Зеа (днешното Πασαλιμάνι) и започва своята обиколка от Пирея. След като разглежда забележителностите на Фалирон и пристанището около днешния полуостров [[Свети Козма]] (Κωλιάς άκρα), той се отправя към Пирея, откъдето, като върви по пътя за Атина покрай Голямата стена, достига до [[Дипилон]] и оттук продължава към [[Агора]]та. Сведенията му за обществените постройки и храмове са ценен извор за американските археолози, които организират разкопките на цялата тази местност.
 
Преминавайки източно от Агората и северно от хълма на Акропола, Павзаний достига до мястото на Олимпейона и изразява възхищението си от [[Панатенейски стадион|Панатенейския Стадион]], наскоро построен от [[Ирод Атик]], един от най-богатите атиняни, който е бил на голяма почит в Атина и е бил обявен за “пръв„пръв сред елините”елините“, а в Рим, през 143 г. става и консул.
 
Като напуска този район, Павзаний приближава Акропола от южната му страна, където споменава за теменоса и театъра на [[Дионис]], западно от храма на [[Асклепий]], а оттук се качва към Пропилеите, за да влезе в самия Акропол. Този регион е място за поклонение за периегета. Тук той описва с най-големи подробности впечатленията си от всеки храм и всяко оброчно място, без да забравя свещените церемонии, които се извършват тук, а после, слизайки от Акропола, разказва и за [[Ареопаг]]а.
Ред 46:
След тази обиколка Павзаний посещава различни деми в областта Атика, между които [[Маратон (Гърция)|Маратон]], [[Браурон]], [[Рамнунт]] и околностите на град [[Ороп]].
 
След като посещава [[Саламин]], поема по [[Свещения път]] (Ιερά Οδός) и достига до Елевзина. След като Павзаний дава подробно описание на храмовете и паметниците в [[Мегара]], пътят го завежда към Истъм на Коринт и в областта на коринтийците, за които той отваря дума във втората книга от своето “„[[Пътешествие из Елада]]”“, Κορινθιακά.
 
Така наречената книга "Αττικά"„Αττικά“ (Атика) Павзаний публикува около 150 година от н.е. Обиколката си в [[Арголида]] и [[Коринт]] той осъществява през [[155]] г. и тя малко по-късно прелива в посещението му на [[Лакония]] и [[Месена]]. Вероятно "Κορινθιακά"„Κορινθιακά“ (Коринт), "Λακωνικά"„Λακωνικά“ (Лакония) и "Μεσσηνιακά"„Μεσσηνιακά“ (Месена) са завършени преди 173 г., защото самият автор споменава, че през тази година той пише "Ηλιακά"„Ηλιακά“ (в 2 книги), "Αχαϊκά"„Αχαϊκά“ (Ахея) и "Αρκαδικά"„Αρκαδικά“ (Аркадия) и една трета книга – Βοιωτικά (Беотия) и Φωκικά (Фокида). Последните книги най-вероятно са видели бял свят по време на управлението на [[Марк Аврелий]] (161- – 180 г. от н.е.).
 
Павзаний умира през 180 г. или една-две години по-късно. При все това не успява да издаде като едно цяло труда на своя живот – по-вероятно това прави някой от неговото приятелско обкръжение по време на управлението на император [[Комод]] (180- – 193 г. от.н.е.).
 
Макар че Ελλάδος Περιήγησις няма голяма литературна стойност и стегнатият и изкуствен стил на Павзаний се различава доста от изящността на класическите образци, информацията, събрана в тези десет книги, е един неизчерпаем извор за неизброимото архитектурно богатство на Елада от онова време, ценен извор и за последвалите исторически и археологически проучвания на региона.
 
== Издания ==
* Павзаний, ''Описание на Елада'', Кн. І-Х., София: Център по тракология „Проф. Александър Фол“ – БАН, 2004 (Валерий Русинов – превод)
* Павсаний. Описание Эллады. В 2 т. Т. 1: Кн. I-VI. Т. 2: Кн. VII-X. М., 2002.
 
== Изследвания ==
* Christian Habicht. Pausanias' Guide to Ancient Greece. Berkeley, 1985.
* Denis Knoepfler. Pausanias à Rome en l'an 148? - – REG, 112, 1999, 485- – 509.
* Pausanias: Travel and Memory in Roman Greece. ЕdsEds. Susan Alcock, John Cherry, and Jas Elsner. Oxford, 2001.
* William Hutton. Describing Greece. Landscape and Literature in the Periegesis of Pausanias. Cambridge, 2005.
* William Hutton. The Construction of Religious Space in Pausanias. - – In: Pilgrimage in Graeco-Roman and Early Christian Antiquity: Seeing the Gods. Ed. by Jas' Elsner and Ian Rutherford. Oxford, 2006, pp.
* Pretzler, Maria. Pausanias: Travel Writing in Ancient Greece. London, 2007 (Classical Literature and Society).
* Pirenne-Delforge, Vinciane. Retour à la source. Pausanias et la religion grecque. Liège, 2008 (Kernos Suppléments, 20).
* Хинковски, Симеон. Митологичното и историческото в трета книга Лаконика на Павзаний - – Описание на Елада. - – В: Езици и култури в диалог: Традиции, приемственост, новаторство. Конференция, посветена на 120-годишната история на преподаването на класически и нови филологии в Софийския университет „Св. Климент Охридски”Охридски“. С., 2010,
 
== Външни препратки ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Павзаний“.