Вълчан войвода: Разлика между версии

 

Неустрашим хайдутин, непреклонен в решенията си. Интересното е, че в неговата дружина е имало хайдути и от турски произход (Емин ага, който по-късно с помощта на чичовците си достига до поста писар на хазнатаря и подава информация на Вълчан за пътищата на хазните), най-близък съратник му е бил [[поп Мартин]]. Като байрактар в първите години от неговото хайдутуване, е бил Кара Кольо, по-късно заместен от Стоян Берберина. Кара Кольо става байрактар на Инджето. През 1811 г. Вълчан се среща с капитан [[Георги Мамарчев]] (1786-1846 г.) в [[Букурещ]], вуйчо на [[Георги Раковски]]. Раковски в своите мемоари пише за Кара Кольо: „ моят духовний отец Черний Кольо“. Вълчан войвода е подържал тесни връзки с „бащите“ на революцията в България, като съществуват непотвърдени сведения, че той е финансирал техните начинания.

 

Водил дружина, Вълчан войвода много години и много добрини е сторил; известно е, че е платил на зидари да построят каменен мост на река [[Резовска]]. С побратимите си в хайдушкия занаят построил 2 манастира – Също така е записано, че той е пратил пратеници при руския цар, за да иска да се започне война с [[Турция]], като е бил готов да плати цялото [[мурабе]], заплатите на войниците, пенсиите на вдовиците и децата и боеприпасите на солдатите. За жалост руският цар (въпреки, че пратил делегация при него) не се наел да започне война.

 

По време на [[Въстание в Тракия 1829|Въстанието в Тракия]] през [[Руско-турска война (1828-1829)|Руско-турската война (1828-1829)]] 53 годишният легендарен войвода участва с четата си заедно с българския доброволчески отряд на [[Стойко Маврудов]] в [[Боеве за Созопол (1829)|освобождаването и отбраната на Созопол]] заедно с руските флотски части срещу турците.

 

Според семейното родословно дърво на русенската фамилия Хаджииванови, след неспокойните хайдушки години Вълчан войвода се установява на постоянно местожителство в големия български град [[Тулча]] в [[Северна Добруджа]]. Тук той създава семейство, като се жени за монахинята Епраксина, от която има четири деца – Иван, Васил, Петра и Оксана. Скицата на семейното дърво на Хаджииванови сочи, че след смъртта си Епраксина била погребана в женския манастир Чипика в Тулчанско. Пак в същия документ се твърди, че Вълчан войвода завършва земния си път в Тулча. (според другата спомената версия – в [[Браила]] на отсрещния бряг на Дунава, а езотецици сочат с. [[Войводино]]<ref>[http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:bw-4VG_Iv58J:slovoplus.info/arhiv/sp_37.pdf+&cd=17&hl=bg&ct=clnk&gl=bg Тайните подземия на България, Вълчан войвода]</ref>). Синът на Вълчан и Епраксина – Хаджи Иван Вълчанов Иванов става едър търговец. Той има трима синове и две дъщери. Единият от синовете му – Петър се преселва в Русе и се оженва за Тонка Винарова, дъщеря на Никола Станев-Шарапчията.