Йоан XXIII: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 22:
Анджело Джузепе Ронкали е роден на 25 ноември 1881 г. в [[Сото ил Монте]], провинция [[Ломбардия]], [[Италия]]. От 1892 до 1900 г. учи в семинарията в град [[Бергамо]]. През 1901-1902 г. отбива военната си служба, след което следва в [[Рим]]. През 1904 г. завършва теология, а на 10 август същата година е ръкоположен за свещеник<ref name=":0">[https://draganbachev.wordpress.com/2011/01/27/установяване-на-апостолически-делег/ Установяване на апостолически делегати в България и тяхното отношение към мисията на капуцините]</ref>. Малко след това е заведен в църквата „[[Свети Петър (Рим)|Свети Петър]]“, където се среща с Папа [[Пий X]].
 
[[Файл:Young Pope John XXIII.jpg|thumb|ляво|150п|Анджело в семинарията]]
От 1905 до 1914 г. е секретар на епископа на Бергамо монсеньор Джакомо Мария Радини Тедески и преподава в семинарията в града. През [[Първата световна война]] е мобилизиран, отначало като сержант-санитар, а после като поручик-свещеник. През 1919 г. е назначен за ректор на Висшата семинария в Бергамо.
 
Line 32 ⟶ 33:
През декември 1944 г. напуска Турция и пътува през Бейрут, Египет и Непал до Рим. От там заминава на следващия ден на новия си пост – ''Апостолически нунций'' в новоосвободена Франция.
 
[[Файл:Legion Honneur Commandeur ribbon.svg|thumb|ляво|150п|''Командир на Орден на „[[Орден на почетния легион|Почетния легион]]“'' през 1953 г.]]
През ноември 1952 г. Папа [[Пий XII]] го избира за [[кардинал]], а на 12 януари 1953 г. той е назначен за [[патриарх]] на [[Венеция]]. Напускайки Франция за новата си длъжност, президентът на Франция го награждава със званието ''Командир на Орден на „[[Орден на почетния легион|Почетния легион]]“''.
 
На 9 октомври 1958 г. умира Папа [[Пий XII]]. На 11 октомври е погребалният ден за папата и последният работен ден за Ронкали във Венеция. След 11 заседания на Папския [[конклав]] на 28 октомври 1958 г. кардинал Ронкали е избран за наследник на Папа Пий XII и избира ''Йоан'' за свое име. На 4 ноември е коронован за папа Йоан XXIII.
 
[[Файл:Konzilseroeffnung_2.jpg|thumb|ляво|Отци в деня на откриването на Втория ватикански събор]]
[[Файл:ReliquienschreinPope Papst JohannesJohn XXIII. - PetersdomTime 1Magazine Cover - January 4, 1963.JPGjpg|мини|ляводясно|250п150п|Реликвитесп. наТайм, папа3 Йоанянуари XXIII1963 в Свг. Петър, Рим]]
След избора му за папа Йоан XXIII той бързо печели популярност, както сред католиците, така и сред много [[протестантство|протестанти]]. Той организира и на [[11 октомври]] [[1962]] г. открива [[Втори ватикански събор|Втория ватикански събор]], който въвежда важни промени за католицизма: нова [[литургия]], нов [[екуменизъм]] и нов подход към света; реформистките решения на събора довеждат до отцепването на значителна група консервативни католици, наречени [[седевакантизъм|седевакантисти]], считащи събора за недопустимо либерален до такава степен, че отхвърлят върховенството на всички, последвали папи след Йоан XXIII.
 
На 23 септември 1962 г. на папа Йоан XXIII е намерен рак на стомаха. Един месец по-късно той предлага на [[Джон Кенеди]] и [[Никита Хрушчов]] да бъде техен посредник в разрешаване на [[Карибска криза|Карибската криза]]. СкедСлед това двамата политици му благодарят лично, а списание „[[Тайм (списание)|Тайм]]“ го обявява за „Човек на годината“. <ref name=":2" />
 
Папа Йоан умира на 3 юни 1963 г. след четири години и половина папство. На 6 юни е погребан във подземието на църквата „Свети Петър“ във Ватикана.
 
== Беатификация и канонизация ==
[[Файл:Reliquienschrein Papst Johannes XXIII. - Petersdom 1.JPG|мини|ляво|150п|Реликвите на папа Йоан XXIII в Св. Петър, Рим]]
На 3 септември 2000 г. папа [[Йоан Павел II]] обявява папа Йоан XXIII заедно с папа [[Пий IX]] за ''блажен''.
 
Line 59 ⟶ 60:
* В [[Софийско-пловдивска епархия|Южната латинска епархия]] има противоречие между отците-мисионери ([[Капуцини (монашески орден)|капуцини]]) и мирските свещеници. Правят се неуспешни опити да се възстанови семинарията за мирски свещеници.<ref name=":1">Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.</ref>
* Най-тежко е състоянието на [[Църква на съединените с Рим българи|българските католици по източния обред]]. Седалищата на техните структури – [[Цариградска българска архиепархия|Цариградска архиепископия]], [[Македонски български апостолически викариат]] с център [[Солун]] и [[Тракийски български апостолически викариат]] с център [[Одрин]] – са извън България. Титулярните духовни водачи и на трите структури – архиепископ [[Михаил Миров]], епископ [[Епифаний Шанов]] и епископ [[Михаил Петков]] умират в периода между 1921 г. и 1923 г. В София съществуват противоречия между бежанците от [[Тракия]] и от [[Македония (област)|Македония]]. Дори съществуват борби между духовници и миряни дошли от различни места в Македония.
* Латинските католици в София се бунтуват срещу провеждане на литургии по източниизточно-католически ритуал в техните храмове.<ref>[https://draganbachev.wordpress.com/2011/01/27/установяване-на-апостолически-делег/ Установяване на апостолически делегати в България и тяхното отношение към мисията на капуцините]</ref>
 
Към тези проблеми няколко години по-късно се прибавят и щетите нанесени от [[Чирпанското земетресение]] през април 1928 г. на католическото население и храмовете в Южна България. За своя резиденция в София архиепископ Ронкали избира още недостроения енорийски дом при църквата „[[Успение Богородично (католическа катедрала в София)|Успение Богородично]]“ в София. В България това се тълкува като символичен жест към основната му грижа – изправяне на крака разбитата българска източнокатолическа общност.
Line 65 ⟶ 66:
Първите месеци от престоя на монсеньор Ронкали в България се характеризират със запознаване с нуждите на 45 хиляди български католици. Точно един месец след пристигането си, апостолическият визитатор предприема първа обиколка из България, за да се запознае с католици. Естествено с тази чест най-напред са удостоени униатите. Заедно с отец [[Кирил Куртев|Стефан Куртев]] той обикаля униатските селища в Югоизточна България. Пословично е неговото пътуване с лодка до село [[Покрован]].
 
След това посещава селищата с римокатолическо население – посещава [[Капуцини (монашески орден)|капуцините]] в [[Бургас]], [[Успенци (конгрегация)|отците успенци]] в [[Ямбол]] и отците възкресенци в [[Стара Загора]]. Инспектира католическитекатолическото население в Пловдивско – на 17 юни 1925 г. в Пловдив посещава сестрите на Св. Йосиф от Явлението, сестрите терциарки на 21 юни, придружен от Викенти Пеев, посещава [[Раковски (град)|Балтаджи]], [[Раковски (град)|Калъчли]], [[Борец (село)|Салали]]. На 22 юни извършва богослужение в Калъчли, а на следващия ден – в [[Дуванлии|Дуванли]]. Ронкали също прави визита и в селата [[Белозем (село)|Белозем]], [[Калояново (област Пловдив)|Селджиково]], [[Миромир|Даваджово]] и [[Житница (област Пловдив)|Хамбарли]].<ref name=":0" />. В края на юли и началото на август посещава по-важните католически енории в [[Никополска епархия|Никополската епархия.]]
 
[[Файл:03-Kardinal-Ronkali-v-Bardarski-geran.jpg|мини|ляво|250п|KардиналАрхиепископ Ронкали пристига с автомобил в с. [[Бърдарски геран]]]]
На 26 август 1925 г. апостолическият пратеник посещава сградата на Светия Синод, където е приет от Врачанския митрополит [[Климент Врачански|Климент]]. Същият митрополит връща визитата на следващия ден. По това време председателят на [[Свети синод|Светия Синод]] Софийският митрополит [[Стефан I Български|Стефан]] е в чужбина. <ref name=":0" />.
 
Line 74 ⟶ 75:
Още с пристигането си в България монсеньор Ронкали развива благотворителност в полза на бежанците от [[Егейска Македония]] и [[Тракия]]. Първата трапезария с негова помощ е открита в [[Несебър]].
 
След [[Чирпанско земетресение|земетресението]] през 1928 г. той е в Пловдив, близо до миряните и посещава засегнатите енориите.<ref>[http://digilib.nalis.bg/dspviewerb/srv/viewer/6145?tk=AAAYAQAAAABZeSjj.Is_knPMsKzO_nfX3jHiMSA Цар Борис III и папския нунций в България Анжело Ронкали сред пострадали от земетресението в с. Белозем]]</ref> Придружен от [[Винкенти Пеев|Викенти Пеев]], той посещава и селища, населени с православни. По тяхно настояване [[Свети престол|Ватикана]] изпраща финансова помощ на стойност 1 000 000 лева за пострадалите от земетресението.
 
Арх. [[Камен Петков (архитект)|Камен Петков]] проектира възстановяването на [[Свети Лудвиг (катедрала)|католическата катедрала „Св. Лудвиг“]], [[Св. Андрей (начално училище в Пловдив)|католическото училище „Св. Андрей“]] и католическата епископия, и трите в Пловдив, както и построяването на нови църкви в селата [[Раковски (град)|Генерал Николаево]], [[Раковски (град)|Секирово]], [[Белозем]], [[Раковски (град)|Парчевич]] и [[Борец (село)|Борец]] със средства осигурени от монсеньор Ронкали.
Line 90 ⟶ 91:
 
През лятото на 1968 г. в София пристига Антонио Кайроли, отговорник по процеса за беатификацията на папа Йоан ХХIII с цел проучване на документацията и фактологията по въпроса за живота на архиепископ Ронкали. Специално създадената комисия събира в сборник спомени за живота и дейността на архиепископа в България. <ref name=":1" />
== Почит ==
 
Българските католици и българската общественост за признателни на монсеньор Ронкали. С неговото име в България са свръзани:
* Християнска [[енория]] [[Свети Йоан XXIII (Левски)“|„Свети Йоан XXIII“]] в град [[Левски (град)|Левски]]
* Католическа [[Източнокатолически църкви|униатска]] църква [[Свети Йоан XXIII (София)|„Свети Йоан XXIII]]“ в град [[София]]
* Статуята на Свети папа Йоан XXIII до катедралата [[Свети Йосиф (София)|„Свети Йосиф“]] в град [[София]]
* Улици "Анжело Ронкали" в София и Несебър
* Книжарница за християнска литература "Анжело Ронкали" в София
== Източници ==
<references />