Тракия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
неработещи препратки към файлове
мРедакция без резюме
Ред 9:
[[File:Thraciae-veteris-typvs.jpg|мини|Стара карта на Тракия]]
 
'''Тракия''' (на [[гръцки език|гръцки]]: ''Θράκη'', ''Траки'', [[турски език|турски]]: ''Trakya'', ''Тракя'', [[латински език|латински]]: ''Thracia'', ''Трация'') е [[историко-географска област]] в [[Югоизточна Европа|Югоизточна]] [[Европа]], която в днешно време обхваща [[Южна България]], Североизточна [[Гърция]] и европейската част от [[Турция]]. Българската част на Тракия е известна като Северна Тракия, настоящата турска като '''Одринска''' или [[Източна Тракия]], а настоящата гръцка като '''Беломорска''' или [[Западна Тракия]]. Жители на областта в Античността са [[траки]]те, от които тя носи името си, а днешните ѝ обитатели – българи, турци и гърци, по името на географския район в който живеят, понякога са наричани и [[тракийци]].
 
== География ==
Ред 51:
По [[Берлински договор|Берлинския договор]] територията на Северна Тракия е превърната в автономна провинция на [[Османска империя|Османската империя]], наречена [[Източна Румелия]]. Изкуственото име цели да се избяга от термините България и Тракия и да се свърже областта с гръцкото културно наследство. В [[1885]] г. Източна Румелия е анексирана от Княжество България и на следващата година [[Съединение на България|Съединението]] е официално признато, като [[княз]]ът на България е назначен за главен управител на Източна Румелия.
 
По [[Лондонски мирен договор|Лондонския мирен договор]] от [[17 май]] [[1913]] г., сложил край на [[Балканска война|Балканската война]], цяла Тракия източно от линията [[Мидия (Тракия)|Мидия]] – [[Енос]] се предава на съюзниците България, Сърбия, Гърция и Черна гора. Но след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] по [[Цариградски договор|Цариградския мирен договор]] от [[16 септември]] [[1913]] г. Османската империя си възвръща цяла Източна Тракия с [[Одрин]], а България запазва Западна Тракия между реките Марица и Места с градовете [[Дедеагач]], [[Гюмюрджина]] и [[Ксанти]]. По [[Българо-турска конвенция (1915)|Софийската българо-турска конвенция (1915)]] България присъединява още 2 588 кв.км с 160 селища, влючителновключително гарата на Одрин – Караагач и двата бряга на Марица до устието ѝ.
 
След края на [[Първа световна война|Първата световна война]] [[Ньойски договор|Ньойският договор]] от [[1919]] обявява Западна Тракия за мандатна територия на [[Антанта]]та и е окупирана от френски войски, а през април [[1920]] г. [[Конференция в Сан Ремо|Конференцията в Сан Ремо]] дава областта на Гърция.