Самюъл Пийпс: Разлика между версии

Син е на лондонски шивач, завършил е Модлин колидж в [[Кеймбриджки университет|Кеймбридж]]. Пийпс постъпва на служба при далечния си роднина, влиятелен военен и политик сър Едуард Монтагю (първи граф Сандвич), на когото дължи до голяма степен последващата си кариера. В началото на управлението на [[Чарлз II]] Пийпс бил назначен за чиновник в [[Кралски военноморски сили на Великобритания|кралския флот]], от [[1665]] за главен инспектор в Продоволствената служба, през [[1672]] — секретар на [[Британско Адмиралтейство|Адмиралтейство]]то. От [[1665]] е член [[Кралско научно дружество|Кралското научно дружество]], като в периода [[1684]]—[[1686]] е негов президент. Бил е член на [[Парламент на Англия|английския парламент]].▼

Пийпс е другарувал с [[Исак Нютон]] и [[Робърт Бойл]], [[Джон Драйдън]] и [[Кристофър Рен]]. Той музицирал, занимавал се с живопис, съчинявал стихове. Но главното му произведение е неговият „Дневник“, воден през [[1660]]—[[1669]] г. и в който с присъщата му добросъвестност той пресъздава както всеобщи бедствия като голямата [[чума|чумна]] епидемия в Лондон от [[1665]] и Големият лондонски пожар от [[1666]]), военни сражения (Втората англо-холандска война [[1665]]—[[1667]]), политически сътресения и придворни дрязги, така и подробности от собствения си бит, трапеза, любовни връзки и др. Неговият дневник бил [[шифроване|зашифрован]] по системата на Томас Шелтън по политически и семейни съображения и се е съхранявал в библиотеката на Модлин колидж до началото на XIX в., когато е разшифрован от Джон Смит. Издаден е за първи път през [[1825]] г.▼