Темистий: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
м Шаблон:Lang-gr → Шаблон:Lang-el
м препратка; форматиране: 3x нов ред, 3x тире, 6lokavica, интервал (ползвайки Advisor)
Ред 30:
}}
}}
'''Темистий''' ({{Lang-el|Θεμίστιος Themistios}}, {{lang-la|Themistius}}; * [[317]] г. в [[Пафлагония]]; † [[388]] г.) е от най-известните [[ретор]]и и [[философи]] на късната античност. Привърженик е на учението на [[Аристотел]], също така и на [[платонизъм]]a и [[неоплатонизъм]]а. Въпреки че не е християнин е приближен на християнските [[император]]и [[Констанций II]], [[Юлиан Апостат]], [[Йовиан]], [[Валент (Римска империя)|Валент]], [[Грациан]] и [[Теодосий I]].
 
Темистий eе роден 317 г. в Пафлагония (по други източници вероятно във [[Византион]], по-късният [[Константинопол]]) в богата фамилия. Дядо му и баща му са също философи. Баща му Евгений коментира Аристотел и има свое философско училище в Константинопол. Жени се за дъщеря на философ. Синът му Темистий става също философ, но умира през 357 г.
 
През лятото на 350 г. е почитан оратор и учител по философия в Константинопол. Поддържан е от [[Флавий Сатурнин]].
 
Пред император [[Констанций II]] (337 - – 361) държи в [[Анкара]] реч и е приет от него през 355 г. в [[сенат]]а.
 
През 358/359 г. е [[проконсул]] на Константинопол. Есента 359 г. неговият почитател Констанций II го кани на своята трапеза. През зимата на 359 г. императорът сменя длъжността проконсул с [[praefectus urbi]] и Константинопол става равен на Рим. Едва след отказа му да поеме тази длъжност тя се дава на друг.
 
През 359 г., след смъртта на съпругата му, той се жени отново. С императорите [[Юлиан Апостат]] (361 - – 363) и [[Йовиан]] (363 - – 364) има също добри отношения.
 
При император [[Валент]] има отново голямо влияние и е поискан за възпитател на малкият [[Валентиниан Галат]]. През 368 г. придружава Валент на [[Дунав]] във втората му кампания против [[готи]]те при [[Марцианопол]].
 
През [[384]] г. император [[Теодосий I]] го прави ''[[praefectus urbi]]'' на Константинопол, но напуска заради вражески нападки след няколко месеца. Става възпитател на [[Аркадий]]. Последната запазена негова реч е от 385 г.