Мобилен оператор: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Мобилни оператори в България: актуализ |
преструкт |
||
Ред 3:
Безжичните стандарти са много, но най-разпространеният е [[GSM]] (Global System for Mobile communications).
== Бизнес модел ==▼
Мобилният оператор наема [[честотен диапазон]] от наличния в държавата [[радиовълни|радиочестотен спектър]] и заплаща лиценз, за да може да извършва телекомуникационни услуги. Компанията може да предоставя безброй услуги, тъй като на практика непрекъснато влизат в сила нови технологии, които могат да се базират на мобилната мрежа.▼
Например: услугата за кратки съобщения [[SMS]] се базира на системата GSM, а от своя страна услугата „[[чат]]“ ({{lang-en|chat}}
Мобилният оператор не е длъжен да бъде търговец на терминални устройства (в случая [[мобилен телефон|мобилни апарати]]), както не е длъжен да предоставя извънгаранционен сервиз. Неговата основна дейност е да предоставя среда за свързване на тези апарати. В повечето случаи тези дейности носят допълнителни приходи и мобилните оператори ги предлагат, което кара някои хора да мислят, че това е част от задълженията на компанията. Според стандарта GSM операторите нямат право да ограничават свързването към мрежата на терминални устройства, незакупени от оператора.▼
== В България ==
От началото на 1990-те до [[2005]] г. Радиотелекомуникационна компания ЕООД, под [[търговска марка|търговската марка]] '''Мобиком''', предоставяше услуги, използвайки мрежа по стандарта NMT450i.
Line 19 ⟶ 26:
От октомври 2014 г. [[Космо България Мобайл]] е преобразувана в [[Теленор България]] с търговска марка [[Telenor|Теленор]].
За 2016 г участници на българския пазар на мобилни гласови услуги са
ЕАД (Теленор), БТК и „Макс
▲== Бизнес модел ==
▲Мобилният оператор наема [[честотен диапазон]] от наличния в държавата [[радиовълни|радиочестотен спектър]] и заплаща лиценз, за да може да извършва телекомуникационни услуги. Компанията може да предоставя безброй услуги, тъй като на практика непрекъснато влизат в сила нови технологии, които могат да се базират на мобилната мрежа.
▲Например: услугата за кратки съобщения [[SMS]] се базира на системата GSM, а от своя страна услугата „[[чат]]“ ({{lang-en|chat}} – беседа, лафче) се базира на услугата за кратки съобщения. От своя страна пък външна за оператора фирма ''Х'' предоставя услугата ''Y'' (например „анонимна свалка“), базирана на услугата „чат“.
▲Мобилният оператор не е длъжен да бъде търговец на терминални устройства (в случая [[мобилен телефон|мобилни апарати]]), както не е длъжен да предоставя извънгаранционен сервиз. Неговата основна дейност е да предоставя среда за свързване на тези апарати. В повечето случаи тези дейности носят допълнителни приходи и мобилните оператори ги предлагат, което кара някои хора да мислят, че това е част от задълженията на компанията. Според стандарта GSM операторите нямат право да ограничават свързването към мрежата на терминални устройства, незакупени от оператора.
== Източници ==
| |||