Мобилен оператор: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
преструкт
Ред 3:
Безжичните стандарти са много, но най-разпространеният е [[GSM]] (Global System for Mobile communications).
 
== Бизнес модел ==
== Мобилни оператори в България ==
Мобилният оператор наема [[честотен диапазон]] от наличния в държавата [[радиовълни|радиочестотен спектър]] и заплаща лиценз, за да може да извършва телекомуникационни услуги. Компанията може да предоставя безброй услуги, тъй като на практика непрекъснато влизат в сила нови технологии, които могат да се базират на мобилната мрежа.
 
Например: услугата за кратки съобщения [[SMS]] се базира на системата GSM, а от своя страна услугата „[[чат]]“ ({{lang-en|chat}}  – беседа, лафче) се базира на услугата за кратки съобщения. От своя страна пък външна за оператора фирма ''Х'' предоставя услугата ''Y'' (например „анонимна свалка“), базирана на услугата „чат“.
 
Мобилният оператор не е длъжен да бъде търговец на терминални устройства (в случая [[мобилен телефон|мобилни апарати]]), както не е длъжен да предоставя извънгаранционен сервиз. Неговата основна дейност е да предоставя среда за свързване на тези апарати. В повечето случаи тези дейности носят допълнителни приходи и мобилните оператори ги предлагат, което кара някои хора да мислят, че това е част от задълженията на компанията. Според стандарта GSM операторите нямат право да ограничават свързването към мрежата на терминални устройства, незакупени от оператора.
 
== В България ==
От началото на 1990-те до [[2005]] г. Радиотелекомуникационна компания ЕООД, под [[търговска марка|търговската марка]] '''Мобиком''', предоставяше услуги, използвайки мрежа по стандарта NMT450i.
 
Line 19 ⟶ 26:
От октомври 2014 г. [[Космо България Мобайл]] е преобразувана в [[Теленор България]] с търговска марка [[Telenor|Теленор]].
 
За 2016 г участници на българския пазар на мобилни гласови услуги са „Мобилтел”„Мобилтел“ ЕАД (Мобилтел), „Теленор България” България“
ЕАД (Теленор), БТК и „Макс Телеком”Телеком“ ООД (Макс Телеком). <ref name="CRC">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://crc.bg/files/_bg/I_GD_2016fin.pdf | заглавие= КРС – годишен доклад, стр. 16|достъп_дата =28 юли 2017 }}</ref>.
 
== Бизнес модел ==
Мобилният оператор наема [[честотен диапазон]] от наличния в държавата [[радиовълни|радиочестотен спектър]] и заплаща лиценз, за да може да извършва телекомуникационни услуги. Компанията може да предоставя безброй услуги, тъй като на практика непрекъснато влизат в сила нови технологии, които могат да се базират на мобилната мрежа.
 
Например: услугата за кратки съобщения [[SMS]] се базира на системата GSM, а от своя страна услугата „[[чат]]“ ({{lang-en|chat}} – беседа, лафче) се базира на услугата за кратки съобщения. От своя страна пък външна за оператора фирма ''Х'' предоставя услугата ''Y'' (например „анонимна свалка“), базирана на услугата „чат“.
 
Мобилният оператор не е длъжен да бъде търговец на терминални устройства (в случая [[мобилен телефон|мобилни апарати]]), както не е длъжен да предоставя извънгаранционен сервиз. Неговата основна дейност е да предоставя среда за свързване на тези апарати. В повечето случаи тези дейности носят допълнителни приходи и мобилните оператори ги предлагат, което кара някои хора да мислят, че това е част от задълженията на компанията. Според стандарта GSM операторите нямат право да ограничават свързването към мрежата на терминални устройства, незакупени от оператора.
 
== Източници ==