Албер Русел: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Pelajanela (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Pelajanela (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 18:
След като напуска флота през 1984 година, Русел започва да изучава хармония в [[Рубе]] – най-напред при Жулиен Козюл (Julien Koszul) – дядо на композитора Анри Дютильо (Henri Dutilleux), който го окуражава да се формира като композитор в Париж с Южен Жигу (Eugène Gigout), след което до 1908 се обучава в Schola Cantorum de Paris, където един от преподавателите му е Винсент д‘Инди (Vincent d'Indy). Паралелно със следването си, Русел започва и да преподава. Сред неговите възпитаници са [[Ерик Сати]] (Erik Satie) и Едгар Варезе (Edgard Varèse).
[[Файл:Cimetière_marin_de_Varengeville-sur-mer_(Seine-Maritime).JPG|thumb|right|Църковен двор на Сен Валери]]По време на [[Първата световна война]] Албер Русел заминава на Западния фронт, където продължава военната си служба като шофьор на линейка. След края на войната закупува имот в [[Нормандия]] и прекарва голяма част от времето си там
Умира от инфаркт на 23 август 1937 година в крайбрежното селище Ройон, Шаронт-Маритим (Royan, Charente-Maritime), в Западна Франция и е погребан в църковния двор на Сен Валери във Варонжовил-сюр-Мер, Нормандия. <ref>[https://www.musicologie.org/Biographies/r/roussel_albert.html Musicologie.org: Roussel Albert]</ref>
Според френския музиковед Анри Прюниер (Henry Prunières, 1861-1942), Русел ''"започва да си дава сметка за своите възможности и за индивидуалната си техника с Padmâvatî (неговата първа опера, Op.18, писана в продължение на пет години между 1913 и 1918 година). Тази творба е последвана от опуси, перфектни в своята хомогенност и забележителна оригиналност. В този период композиторът престава да търси своя път – той вече го е намерил. Неговите Prélude pour une Fête de Printemps, сюитата му във Фа мажор, концертът и накрая Псалм No.80 са шедьорви, които бележат финалния етап от израстването на този велик артист."'' <ref>Henry Prunières, ''La Revue musicale'' (Issues 364-367, 1984), 57</ref>
Друг музикален критик пише за него: ''"Русел никога няма да се сдобие с популярността на Дебюси или Равел, тъй като неговото творчество е лишено от онази чувственост…. И въпреки това той е значим и завладяващ френски композитор. След няколко слушания неговата музика започва да звучи все повече и повече интригуващо благодарение на своята изтънчена ритмична виталност. Той може да бъде брилянтен, скован, нежен, хапещ, сух и забавен. Неговата великолепна Сюита за пиано Op. 14 (1911) свидетелства за майсторството му, когато борави със старинните танцови форми. Балетите му Le Festin de l'araignée (Op. 17, 1913) и Bacchus et Ariane (Op. 43, 1931) са изпълнени с живот и образи, докато неговите Трета и Четвърта симфония са сред най-високите приноси за френската симфония."'' <ref>David Dubal, ''The Essential Canon of Classical Music'' (NY: North Point Press, 2001), 442</ref>
| |||