Албер Русел: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м форматиране: 11x тире-числа, 3x кавички, 3 интервала, А|АБ, нов ред, тире (ползвайки Advisor)
Ред 1:
{{Биография инфо
| име = Албер Русел
| портрет = Albert_Roussel_1923.jpg
| портрет-описание =
| px = 200
| описание = френски композитор, служител във Военноморския флот на Франция, участник в Първата световна война
 
Ред 14:
 
== Биография ==
Албер Русел е роден в Тюркоа (Норд) на 5 април [[1869]] година. Първият по-сериозен интерес на Русел не е музиката, а [[математика|математиката]]та. Прекарва няколко години във Военноморския флот и през [[1989]] и [[1990]] година е част от екипажа на фрегатата [[Ифигения]] (Iphigénie); прекарва няколко години във [[Виетнам]] (по онова време френската колония Кочинчина, днес Нам Бо). Пътуванията формират до голяма степен артистизма на Русел и много от неговите произведения са повлияни от преживяванията и интереса му към отдалечени, екзотични места.
 
След като напуска флота през 1984 година, Русел започва да изучава хармония в [[Рубе]] – най-напред при Жулиен Козюл (Julien Koszul) – дядо на композитора Анри Дютильо (Henri Dutilleux), който го окуражава да се формира като композитор в Париж с Южен Жигу (Eugène Gigout), след което до 1908 се обучава в Schola Cantorum de Paris, където един от преподавателите му е Винсент д‘Инди (Vincent d'Indy). Паралелно със следването си, Русел започва и да преподава. Сред неговите възпитаници са [[Ерик Сати]] (Erik Satie) и Едгар Варезе (Edgard Varèse).
 
[[Файл:Cimetière_marin_de_Varengeville-sur-mer_(Seine-Maritime).JPG|thumb|right|Църковен двор на Сен Валери]]По време на [[Първата световна война]] Албер Русел заминава на Западния фронт, където продължава военната си служба като шофьор на линейка. След края на войната закупува имот в [[Нормандия]] и прекарва голяма част от времето си там композирайки.
Ред 22:
Умира от инфаркт на 23 август 1937 година в крайбрежното селище Ройон, Шаронт-Маритим (Royan, Charente-Maritime), в Западна Франция и е погребан в църковния двор на Сен Валери във Варонжовил-сюр-Мер, Нормандия. <ref>[https://www.musicologie.org/Biographies/r/roussel_albert.html Musicologie.org: Roussel Albert]</ref>
 
Според френския музиковед Анри Прюниер (Henry Prunières, 1861- – 1942), Русел ''"започва„започва да си дава сметка за своите възможности и за индивидуалната си техника с Padmâvatî (неговата първа опера, Op.18, писана в продължение на пет години между 1913 и 1918 година). Тази творба е последвана от опуси, перфектни в своята хомогенност и забележителна оригиналност. В този период композиторът престава да търси своя път – той вече го е намерил. Неговите Prélude pour une Fête de Printemps, сюитата му във Фа мажор, концертът и накрая Псалм No.80 са шедьорви, които бележат финалния етап от израстването на този велик артист."'' <ref>Henry Prunières, ''La Revue musicale'' (Issues 364- – 367, 1984), 57</ref>
 
Друг музикален критик пише за него: ''"Русел„Русел никога няма да се сдобие с популярността на Дебюси или Равел, тъй като неговото творчество е лишено от онази чувственост…. И въпреки това той е значим и завладяващ френски композитор. След няколко слушания неговата музика започва да звучи все повече и повече интригуващо благодарение на своята изтънчена ритмична виталност. Той може да бъде брилянтен, скован, нежен, хапещ, сух и забавен. Неговата великолепна Сюита за пиано Op. 14 (1911) свидетелства за майсторството му, когато борави със старинните танцови форми. Балетите му Le Festin de l'araignée (Op. 17, 1913) и Bacchus et Ariane (Op. 43, 1931) са изпълнени с живот и образи, докато неговите Трета и Четвърта симфония са сред най-високите приноси за френската симфония."'' <ref>David Dubal, ''The Essential Canon of Classical Music'' (NY: North Point Press, 2001), 442</ref>
 
От 90-те години на XX век в София, България, се провежда клавирен конкурс на името на Албер Русел, организиран от създадената от френската пианистка и педагог Жермен Муние (Germaine Mounier) Фондация Албер Русел. След смъртта на Муние през 2006 година, лидерството в организационния екип е поето от проф. Жени Захариева – по това време артистичен директор на конкурса, а понастоящем негов председател. Мисията на Foundation Albert Roussel е да допринася за двустранните културни отношения между Франция и България чрез сътрудничеството между артисти, педагози и млади таланти от двете страни. За целите на културния обмен се организират и провеждат конкурси, конференции, семинари, кръгли маси и майсторски класове с участието на водещи фигури от Франция и България, с връхна точка международният клавирен конкурс "Албер„Албер Русел"Русел“, чието юбилейно десето издание се проведе през октомври 2014 година <ref>[https://www.facebook.com/pg/FoundationAlbertRoussel/about/?ref=page_internal Foundation Albert Roussel Facebook Page]</ref>.
 
== Творчество ==
<div style="column-count: 2; -moz-column-count: 2; -webkit-column-count: 2; ">
 
=== Сценична музика ===
* Le marchand de sable qui passe – музика за поема от Жан-Обри (Jean-Aubry), Le Havre, премиерна дата: 16 декември 1908, Op. 13
* Le festin de l'araignée, балет в едно действие 3 април 1913, Op. 17
* Padmâvatî, опера в две действия (1913–181913 – 18, Louis Laloy, after T.-M. Pavie) Paris Opéra, п.д. 1 юни 1923, Op. 18
* La naissance de la lyre, опера в едно действие, Paris Opéra, п.д. 1 юли 1925, Op. 24
* Sarabande (1927; за френския балет L'éventail de Jeanne, в чието написване участват десет френски композитори)
Line 40 ⟶ 41:
* Le testament de la tante Caroline, опера в три действия, п.д. 14 ноември 1936
* Prelude към второ действие на Le quatorze juillet от Ромен Ролан (Romain Rolland), Париж, п.д. 14 юли 1936
* Elpénor, за хоров ансамбъл, радио музика, 1947, Op. 59 (последен завършен опус - – 1937)
 
=== Оркестрова музика ===
* Résurrection, Прелюд за оркестър Op. 4 (1903)
* Симфония No. 1 в ре минор Le Poème de la forêt, Op. 7 (1904- – 1906)
* Évocations за оркестър, Op. 15 (1910–111910 – 11)
* Padmâvatî Сюита №№ 1 & 2, Op. 18 (1918)
* Pour une fête de printemps, Симфонична поема Op. 22 (1920)
* Симфония No. 2 в Си бемол мажор, Op. 23 (1919- – 1921)
* Сюита за оркстър във Фа мажор, Op. 33 (1926)
* Концерт за малък оркестър (1926- – 1927)
* Petite Suite, Op. 39 (1929)
* Симфония No. 3 в Сол мажор, Op. 42 (1929–301929 – 30), по поръчка на Бостънския симфоничен оркестър по повод неговата 50-та годишнина
* Симфониета за струнен оркестър, Op. 52 (1934)
* Симфония No. 4 в Ла мажор, Op. 53 (1934)
Line 67 ⟶ 68:
* Quatre poèmes, Op. 3 (1903)
* Quatre poèmes, Op. 8 (1907)
* La ménace, Op. 9 (1907–19081907 – 1908)
* Flammes, Op. 10 (1908)
* Deux poèmes chinoises, Op. 12 (1908)
Line 88 ⟶ 89:
* Клавирно трио в ми бемол, Op. 2 (1902, rev. 1927)
* Дивертименто за пиано и духов квинтет, Op. 6 (1906)
* Соната за цигулка No. 1 в ре минор, Op. 11 (1907- – 1908)
* Импромтю за арфа, Op. 21 (1919)
* Joueurs de flûte, за флейта и пиано, Op. 27 (1924)
Line 96 ⟶ 97:
* Серенада за флейта, струнно трио и арфа, Op. 30 (1925)
* Трио за флейта, виола и виолончело, Op. 40 (1929)
* Струнен квартет, Op. 45 (1931- – 1932)
* Анданте и скерцо за флейта и пиано, Op. 51 (1934)
* Пиеса за пиколо и пиано, без опус (1934)