Уикипедия

Велики Преслав: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
IcoK97 (беседа | приноси)
107 редакции
Ред 28:
[[File:The Old Bulgarian capital Preslav Ruins.jpg|thumb|Старата столица Преслав Дворцов комплекс]]
 
Градът възниква през втората половина на [[IX век]] по време на управлението на [[Борис I|княз Борис I]] (852 - 889) като военен лагер с укрепен дворец и гарнизон, разположен на 30 км. от столицата на [[Първа българска държава|Първата българска държава]] [[Плиска]]. През 893 г., след [[Преславски народен събор|Преславския църковно-народен събор]], градът е обявен за столица на Българската държаваБългария, като се превръща и в седалище на първата българска книжовна школа. [[Преславска книжовна школа|Преславската книжовна школа]] се развива като важен литературен и културен център в България и в славянския свят, където са служили изявените средновековни писатели и учени [[Наум Охридски]], [[Константин Преславски]], [[Йоан Екзарх]], [[Презвитер Козма]], [[Черноризец Храбър]],Тодор Докцов[[Тудор Доксов]] и други.
 
В епохата на българското средновековие Преслав се превръща в един от най-красивите и величествени градове на Югоизточна Европа, от който са съхранени значими паметници на [[Плисковско-преславска култура|Плисковско-преславската култура]]. ''Външният град'' е бил обкръжен от белокаменни стени. Конструкциите на портите, кулите и стените са подобни на тези в Плиска. Вътрешният град също е бил обкръжен със стена, където се намира комплексът на царския [[чертог]]: величествени каменни дворци като ''Големия дворец'' и ''Тронната палата'' с колони, а също богато украсената с мозайки, мрамор и керамични икони ''[[Кръгла църква]]'' и други. Градът е забележителен за това време с водоснабдяването и канализацията си.
Ред 34:
=== Превземане на града през 971 ===
{{основна|Нашествие на Светослав I в България|Обсада на Дръстър (971)}}
 
ПрезВ края на 60-те години на [[970X век]] г. киевският княз [[Светослав I]], подтикнат от византийския император [[Йоан I Цимиски]], тръгва на поход към България и успява да завладее североизточната част на страната, включително големите градове [[Дръстър]] (дн. Силистра) и Велики Преслав ([[971]]). Той продължава похода си на юг и напада византийците, които в последвалата война влизат в Източна България първоначално като освободители и прогонват русите. Император Йоан Цимиски обаче решава да се възползва от създалото се положение и окупира източните български земи, включително Дръстър и Преслав, като пленява българския цар [[Борис II]] и заграбва преславската съкровищница. В чест на победата си император Йоан именува града на себе си, давайки му византийското наименование „Йоанопол“. ПреславГрадът оставае подосвободен византийскоот владичествоцар [[Самуил]] през следващите976 дваг. векаи -остава [[11в век|11]]български иръце [[12до век]]1001 г., когато отново попада под византийско владичество. След възобновяването на българската държава след [[Въстание на Асен и Петър|въстанието на Иван Асен I и Теодор-Петър]] (1185-1187), Преслав отново се превръща в българска крепост.
 
Сред археологическите находки е открита ''[[Теодор Стратилат (икона)|керамичната икона на св. Теодор Стратилат]]'', ''[[Преславско златно съкровище|Преславското златно съкровище]]'' и керамичният иконостас от ''Дворцовия манастир'', уникална колекция от оловни печати, ценна сбирка от епиграфски паметници, шахматна фигурка (пешка).
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Велики_Преслав“.