Война срещу тероризма: Разлика между версии

Фразата "Война„Война срещу терора"терора“ за първи път е използвана от американския президент [[Джордж Уокър Буш]] и други високопоставени американски служители, за да обозначат глобалната военна, политическа, законодателна и идеологическа борба срещу организации, обявени за терористични и режими, които имат връзка с тях или им осигуряват подкрепа, или срещу организации, които се възприемат или представляват заплаха за САЩ и нейните съюзници като цяло. Най-често тази фраза се използва за военизираните ислямисти и Ал-Кайда.

Фразата „война срещу тероризма“ се ползва с широка популярност в световната [[Периодика|преса]]. Тя е използвана многократно и от правителството на САЩ при президента [[Роналд Рейгън]] през 1980–те <ref>[http://www.whitehouse.gov/history/presidents/rr40.html The White House&nbsp;– Ronald Reagan]]</ref>. Непосредствено след атентатите от 11 септември 2001 към нея прибягва и правителството на Джордж Уокър Буш обявявайки „глобална война на [[Тероризъм|тероризма]]“ (англ. „Global War On Terrorism“). Преди това е използвана през 1977 г. от Time Magazine във връзка с освобождаването на заложниците от [[Могадишу]]<ref> [http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,945802-1,00.html Списание Тайм от 31 окт.1977 г.]</ref>.

Изразът се свързва и с отминали подобни инициативи на американските правителства като „войната срещу бедността“ („War on Poverty“) или „войната срещу дрогата“ („War on Drugs“). Подобно на използвания в началото от Буш лозунг за [[кръстоносен поход]] срещу терора, военната символика също не е така безспорна. При което критиците изтъкват, че влияе преди всичко (както и използваният от някои консервативни популисти израз „ четвърта световна война “) на чувството на страх при много хора, които свързват атентатите в тяхното измерение с обявяване на [[война]] на [[Западен свят|западната цивилизация]]. Повторното използване на израза е опит на американското правителство да легитимира войната срещу [[Афганистан]] и [[Ирак]]. Пропагандно да подготви бъдещи възможни военни нападения срещу [[Иран]], [[Сирия]]<ref>''[http://www.standartnews.com/archive/2003/04/05/world/s3685_6.htm Стандарт]''</ref> или очертаващите се поредни американски “нежни„нежни интервенции”интервенции“ в [[Азербайджан]], [[Туркменистан]] и [[Казахстан]]<ref> [http://bulgaria.indymedia.org/newswire/display_any/2011 indymedia.org]</ref>, както и в САЩ в рамките на собствената „програма за борба с тероризма“ чрез преименуване да оправдае нарушаването на основни, [[Граждански права|граждански]] и [[човешки права]], като [[ Извънредно положение|военно нарушение]].

* Заплахата от тероризъм е катастрофална, единственият рационален отговор е използването на цялата мощ на [[Въоръжени сили|въоръжените сили]].

* Провежданата от САЩ „Война срещу терора“ е по дефиниция една добра и справедлива война.

* да се изключат алтернативните примери и начинания.

В заключение той твърди, че езикът на „анти–терористите“ (манипулативно насочен към чувството на „национален патротизъм“) вреди вместо да помага в търсене на политическо решение на насилието и на практика е подпомогнал рекрутирането на терористи. Подобна риторика е единствено извор на тероризъм. Съществуват и „алтернативни решения“ които трябва да бъдат намерени.

== Обявяване на „Война срещу тероризма“ ==

[[Картинка:911 pentagon burns.jpg|280п|мини|ляво|Пентагонът след като полет 77 на American Airlines се разбива в него]]

На [[20 септември]] [[2001]] г. в широко отразената по света като историческа реч пред [[Конгрес на САЩ|Конгреса на САЩ ]] и в присъствието на британския премиер [[Тони Блеър]] президентът на САЩ [[Джордж Уокър Буш]] иска управляващото в Афганистан движение на талибаните да предаде всички членове на терористичната групировка [[Ал-Кайда]], ръководена от [[Осама бин Ладен]], и обвини Ал-Кайда в множество атентати - – включително срещу посолствата на САЩ в Кения и Танзания през 1998 г., взривяването на миноносеца "Коул"„Коул“ и последните, както ги нарече президентът, "трагични„трагични актове"актове“ в Ню Йорк и Вашингтон.<ref name=cnntranscript>{{cite news|title=Transcript of President Bush's address |publisher=CNN |date= 2001-09-20 |url=http://www.cnn.com/2001/US/09/20/gen.bush.transcript/}}</ref>

Реакцията на [[НАТО]] на нападенията срещу Съединените щати е незабавна. В деня след атентатите съюзниците за първи път в историята на съюза се позоват на член 5 от Вашингтонския договор (клауза за колективна отбрана). Те осъждат остро тероризма и изразяват ангажимента да се противопоставят единно и солидарно на заплахата. По молба на Съединените щати са предприети редица мерки включващи обмен на разузнавателна информация, помощ за съюзнически и други държави обект на терористични заплахи, засилени мерки за сигурност на съоръженията на територията на НАТО, попълване на ресурсите на НАТО за поддръжка на операциите срещу тероризма, достъп до въздушното пространство за военни самолети, участващи в антитерористичните операции, както и до пристанищата и летищата, разгръщане на военноморските сили на НАТО в Средиземно море.

[[Картинка:US 10th Mountain Division soldiers in Afghanistan.jpg|250п|мини|Американски войници в Афганистан, 4 септември 2003 г.]]

Речта на Буш е конкретен ''апел'' към управляващите в Афганистан [[талибан]]и, за прекратяване на подкрепата на терористичната мрежа на [[Ал-Каида]]. Тъй като апелът на американското правителство остава безплоден, САЩ и Великобритания предприемат на 7 октомври 2001 г. въздушни нападения срещу Афганистан, при което едновременно с това спускат и хранителни продукти за населението, за да стане ясно, че нападението не е насочено към афганистанския народ.

Операция “Трайна свобода“ (Enduring Freedom OEF) има за цел да унищожи ръководството и лагерите за обучение на терористи, или да ги залови и изправи пред американски съд, както и да свали режима на талибаните. Тя е водена от САЩ и Великобритания с подкрепата на Коалиционни сили военна операция „против тероризма“. Първоначалното и&#768; наименование е операция безкрайна справедливост („Operation Infinite Justice“) но е сменено след протест от средите на мюсюлманската общност, според които „безкрайно справедлив“ може да бъде само Аллах. В момента OEF е разделен в две независими военни операции, които се провеждат в Афганистан (за изкореняване на тероризма, залавяне на Осама бин Ладен и установяване на демократично правителство в Афганистан) и в морските територии на [[Африкански рог|Африканския рог]] (за охрана на търговското корабоплаване и опазване на морските търговски и петролни пътища в региона). В началната фаза на операцията в бойна готовност са държани и части в [[Персийски залив|персийския залив]]. Операциите се ръководят от USCENTCOM с главна квартира в [[Тампа]],[[Флорида]] в тях към момента взимат участие 70 [[Нация|нации]] .

От 26 октомври 2001 г. в отговор на [[атентатите от 11 септември]] в средиземно море военноморските сили на НАТО са обединени в операцията [[Активно Усилие]] (Active Endeavor), целта на която е демонстрация на решителност и сила в опазване морските пътища и търговското корабоплаване, както и възпираща възможни терористични атаки. Тя е в помощ и на [[Гърция]] в превенцията и с нелегалните емигранти, UNIFIL участва също и в [[Ливан]]. Съществена задача на тази операция е контрол на средиземноморското пространство за регистриране и документиране на цивилното корабоплаване и на участващите в него търговски кораби. Събраните данни са основа за превантивни действия срещу тероризма.

663 Коалиционни войници от които: 428 загинали [[Съединени американски щати|американски]] войници, 73 британски войници, 69 канадски войници, 24 германски войници, 21 испански войници, 10 френски войници, 9 италиански войници, 9 холандски войници, 4 румънски войници, 4 датски войници, 2 шведски войници, 2 естонски войници, 2 норвежки войници, 1 загинал австралийски войник,1 финландски войник, 1 полски войник, 1 португалски войник, 1 южно корейски войник, 1 загинал чешки войник, и неизвестен брой афганистански военни. В пресата периодично се изказват съмнения за достоверността на статистиката.<ref>''[http://www.monitor.bg/opinions/article?aid=132203&eid=1157&cid=50 Монитор]''</ref>. <ref>''[http://www.darik.net/view_article.php?article_id=172569 darik.net]''</ref>

* Джонатан Стил <ref>[http://www.ocf.berkeley.edu/~bpreview/Current/point.html Джонатан Стил в „Гардиън“]</ref> обявява в „Гардиън“ числа между 20 000 и 49 000 починали, в резултат на инвазията.

'''Жертви сред военните в Ирак общо от началото на войната.''' (Състояние от 02 септември 2007) <ref>''[http://icasualties.org/oif/ Iraq Coalition Casualty Count]''</ref>)

4.036 Коалиционни войници от които: 3.739 загинали американски войници, 168 британски войници, 33 италиански войници, 21 полски войници, 18 украински войници, 13 български войници, 11 испански войници, 7 датски войници, 5 войници от Ел Салвадор, 4 словашки войници, 3 латвийски войници, 2 естонски войници, 2 холандски войници, 2 тайландски войници, 2 австралийски войници, 2 румънски войници, 1 загинал унгарски войник, 1 казахски войник, 1 чешки войник, 1 загинал южно корейски войник и 7.395 убити иракски войници и полицаи (Състояние от 02 септември 2007) <ref>''[http://icasualties.org/oif/IraqiDeaths.aspx Iraq Coalition Casualty Count]''</ref>)'''

=== Жертви за България ===

==== Абу Гариб ====

* Steven Poole: „Unspeak: How Words Become Weapons, How Weapons Become a Message, and How That Message Becomes Reality “ Grove pres USA, ISBN 0-8021-4305-9