Горска улулица: Разлика между версии

| status_ref =<ref name="iucn">{{IUCN|assessors=BirdLife International|year=2008|id=143245|title=Strix aluco|downloaded=30 декември 2008}}</ref>

'''Горската улулица ''' (''Strix aluco'') е [[птици|птица]] от семейство [[Совови]]. Средно голяма по размер. Един от най-обикновените видове европейски сови. Среща се и в [[България]].

Сравнително едра сова. Дължината и е 37–4637 – 46 см, а размахът на крилата 81–10581 – 105 см. (дължината на крилото е 26—3126 – 31 см.) Теглото и достига 385—800гр. Главата е голяма, с ясно очертан лицев диск и без характерните издължени пера – — “уши”„уши“. Крилата са закръглени, а опашката е къса. <ref name="Simeonov73">Симеонов (1988), с. 73</ref> Горната страна на тялото и&#768; е кафява или ръждивокафява с тъмни надлъжни петна и дребни белезникави ивици. Отдолу е белезникава с широки надлъжни и напречни шарки. Няма полов диморфизъм. Младите екземпляри имат по-рехаво оперение и светли размити шарки. Женските са доста по-големи от мъжките, с 5% по-дълги и с 25% по-тежки.

Разпространена е на [[Британски острови|Британските острови]], с изключение на [[Ирландия]], в цяла Европа, от южните части на [[Скандинавия]] до [[Средиземно море]], района на [[Атласки планини|Атласките планини]] в Северна Африка, от [[Мала Азия]] до западен [[Иран]], подпланинските области южно от [[Хималаи]]те, северен [[Индокитай]], [[Източен Китай]], [[Тайван]] и [[Корея]].

Броят на подвидовете не е единно възприет. Различните автори, описват между 10 и 15 подвида.<ref>Voous, Karel H. (1988), стр. 209—219209 – 219</ref> Тук са представени 11 подвида с тяхното разпространение:<ref>[http://www.owls.org/Species/strix/tawny_owl.htm ''Strix aluco'']. [http://www.owls.org/ World Owl Trust]. Посетен на 30 декември 2008</ref>

* ''S. a. harmsi'' <small>(Zarudny, 1911)</small> - – [[Туркменистан]]

Горската улулица е постоянна птица в целия си ареал. Гнездото си прави в хралупи на широколистни дървета, на височина 2—92 – 9 m. Наблюдавани са изключения, когато гнезди на земята. Много рядко използва стари гнезда на [[вранаВранови|врани]], [[керкенез]], [[обикновен мишелов]], [[голям ястреб]], [[кани (птици)|кани]]. Териториална птица с привързаност към мястото на гнездене, което използва няколко години.<ref name="Simeonov76">Симеонов (1988), с. 76</ref>

Не допуска прекалена близост с други съседи. Плътността на гнездящите двойки варира в различните части на ареала. В Западна и Средна Европа две съседни двойки могат да са на разстояние 300 — – 400 m, докато в България периметъра е около 1 km.<ref name="Simeonov74" />

Горската улулица ловува нощем. Храната и&#768; е разнообразна. В нея преобладават дребни мишевидни гризачи, но когато не може да намери достатъчно от тях, напада и гълъби, гарги, дроздове, синигери, врабчета, гущери, жаби и твърдокрили насекоми. [[погадка|Погадките]] и&#768; са сиви на цвят, дълги – —4 – 4—66 см и широки – —2 – 2—33 см.

Снася 4—54 – 5 бели яйца, които женската мъти 30 дни. Първите дни след излюпването на малките женската ги топли, а мъжкият носи храната. По-късно при храненето вземат участие и двамата родители. Малките напускат гнездото след едни месец, но дълго след това възрастните птици продължават да ги хранят. При изобилна храна — – през „миши години“ (поява на голямо количество мишки), горската улулица отглежда и второ поколение.

* Симеонов, Симеон. ''Совите&nbsp;— – нашите тайнствени приятели''. Изд. на БАН, София, 1988. стр. 73—7873 – 78

* Voous, Karel H.; Cameron, Ad (художник). ''Owls of the Northern Hemisphere''. Collins, London, 1988. ISBN 0002194937, pp. 209—219209 – 219