Кръстец: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
LordBumbury (беседа | приноси) м „в България“ вместо „у нас“. |
Редакция без резюме |
||
Ред 8:
| сев-ширина = 42.767
| изт-дължина = 25.567
| площ-текст =
}}
'''Кръстец''' е [[село]] в [[Северна България]]. То се намира в [[община Трявна]], [[област Габрово]].
== География ==
[[Файл:BASA-736K-1-214-81-Rail.jpg|мини|ляво|ЖП гара Кръстец, началото на XX век.]]
Село Кръстец се намира в [[планина|планински]] район в Централна България. Гара Кръстец е отправен пункт на запад и изток по старопланинското било по маршрута Ком-Емине, както и из близките предели на Тревненския балкан. Някои хора погрешно смятат гара Кръстец за най-високата гара в България на нормална жп линия. Всъщност най-висока за нормална линия е гара Гюешево.Намира се в Дъбовския проход /Яйкалийски проход/. Оттук към Северна България продължава само един старинен коларски път
През паметната 1876 г. из северната част на Дъбовския проход тръгва на запад Тревненската чета за да запише нови страници в историята на борбите на народа за свобода. Първоначално в м. Кръстец пристига една сотня конници казаци. След месец при казаците се установява Шеста опълченска дружина. Командир на гарнизона, охраняващ прохода, е щаб-капитан Шостак. Част от конните казаци пристигат от Кръстец на вр. Бедек и атакуват в тил разположилите се на този връх 2000 низами. Тази дружина изкопава в м. Кръстец на 3 места дълги окопи, които и досега са запазени и личат. На запад от Кръстец, на Мъхченишкия превал за охрана на Верейския път са направени окопи от 41 Селегински полк. На 1.ХІ.1877 г. Шеста опълченска дружина слиза от Кръстец. На нейно място идва Девета опълченска дружина и с 2000 българи-бежанци, които вървят пред колоната и разчистват дълбоките двуметрови снегове. Водачи са Руйо Донин от Мъглиж и Петко Отвъденеца.
▲Село Кръстец се намира в [[планина|планински]] район в Централна България. Гара Кръстец е отправен пункт на запад и изток по старопланинското било по маршрута Ком-Емине, както и из близките предели на Тревненския балкан. Някои хора погрешно смятат гара Кръстец за най-високата гара в България на нормална жп линия.Всъщност най-висока за нормална линия е гара Гюешево.Намира се в Дъбовския проход /Яйкалийски проход/. Оттук към Северна България продължава само един старинен коларски път - през седл. Пясъка, върховете Стражата, Квачка и през Елова могила продължава към Велико Търново.
▲През паметната 1876 г. из северната част на Дъбовския проход тръгва на запад Тревненската чета за да запише нови страници в историята на борбите на народа за свобода. Първоначално в м. Кръстец пристига една сотня конници казаци. След месец при казаците се установява Шеста опълченска дружина. Командир на гарнизона, охраняващ прохода, е щаб-капитан Шостак. Част от конните казаци пристигат от Кръстец на вр. Бедек и атакуват в тил разположилите се на този връх 2000 низами. Тази дружина изкопава в м. Кръстец на 3 места дълги окопи, които и досега са запазени и личат. На запад от Кръстец, на Мъхченишкия превал за охрана на Верейския път са направени окопи от 41 Селегински полк. На 1.ХІ.1877 г. Шеста опълченска дружина слиза от Кръстец. На нейно място идва Девета опълченска дружина и с 2000 българи-бежанци, които вървят пред колоната и разчистват дълбоките двуметрови снегове. Водачи са Руйо Донин от Мъглиж и Петко Отвъденеца.
[[Картинка:krastec2.jpg|thumb|left|Туристически маршрути през Кръстец]]
== История ==
Представлява бивше миньорско селище, което е било създадено с цел експлоатация на находище от черни [[каменни въглища]], разположено южно спрямо [[вододел]]ното било на [[Тревненски Балкан|Тревненския Балкан]] и съставляващо компонент от [[Балкански каменовъглен басейн|Балканския каменовъглен басейн]]. В експлоатация са били [[рудник|рудници]]
<!-- == Религии == -->
Line 31 ⟶ 28:
== Културни и природни забележителности ==
Кръстец е най-високо разположената [[гара]] от [[:Категория:Железопътни линии в България|железопътна линия номер 4]]: [[Русе]]-[[Подкова (село)|Подкова]]. Недалеч от гарата е и един от участъците в българската железопътна мрежа с най-голям наклон. Много хора смятат гледките от [[влак]]овете, преминаващи през района, за едни от най-живописните и пленяващи в страната.
Освен това в близост до гарата се намира [[Кръстец (хижа)|х. Кръстец]], която е пункт от [[Европа|европейския]] [[:Категория:Туристически маршрути|туристически маршрут]] Е3, който в България преминава по продължение на [[Стара планина]] от [[Ком]] до [[Емине]]. Съседни пунктове са [[Бузлуджа (хижа)|х. Бузлуджа]] на запад и [[Грамадлива (хижа)|х. Грамадлива]] на изток.
== Редовни събития ==
<!-- == Личности == -->
<!-- == Литература == -->
== Други ==
<!-- === Кухня === -->
| |||