Теофания (императрица): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
м без right/дясно в картинки (x1)
м препратки; форматиране: 7x кавички, 4x заглавие-стил, 4x й→ѝ, 5 интервала, нов ред, тире, тире-числа (ползвайки Advisor)
Ред 12:
| други титли=
| кръщене=
| родена=
| място на раждане=
| починала= [[10 ноември]] [[897]]
| място на смъртта= [[Константинопол]]
| погребана в =
| предшествана от =
Ред 26:
| майка=Константин Мартиниакос
| герб=
}}<div align="justify">'''Теофания''', или още '''Теофано''' ({{lang-el|Θεοφανώ}}, ум. 10 ноември 897), е византийска императрица, първа съпруга на император [[Лъв VI Философ|Лъв VI]].
 
== Произход ==
Теофания е дъщеря на Константин Мартиниакос. Произходът на семейството ѝ обаче е неуточнен. Въпреки това Продължителят на Теофан споменава за роднински връзки на семейството с император Теофил (829- – 849). Според разказаната от него история някой си по-стар Мартиниакос се сродил с император Теофил, но сред двора започнал да се носи слухът за някакво пророчество, според което семейство Мартиниакос ще управлява империята. Поради това императорът принудил своя приближен да се замонаши и изпратил цялото му семейство в манастир.
 
Според едно мнение семейство Мартиниакос са наследници на фригийската династия и като такива са едни от главните претенденти за византийския престол през 9 в. Според това мнение Мартиниакос се отделят като клон на фригийската династия чрез брака на една от сестрите на основателя йѝ, император [[Михаил II (Византийска империя)|Михаил II]].
 
== Византийска императрица ==
В хрониката на Симеон Метафраст бракът между Теофано и Лъв VI е датиран в "шестнадесетата„шестнадесетата година от управлението на Василий I"I“ т.е 883 г. Василий I е баща на Лъв VI. Въпреки това преди брака си с Василий I, майката на Лъв VI, Евдокия Ингерина, е била любовница на император Михаил III, който е смятан за истински баща на Лъв VI. Във всеки случай бракът на Лъв и Теофания е уреден от император Василий I без да се иска мнението на Лъв. Хладните отношения между баща и син вероятно изиграват своята роля за по-късното разпадане на брака на Теофания.
 
Василий I умира на 29 август 886 и е наследен от Лъв VI, а Теофания е коронована за негова Августа.
Ред 41:
 
Според Метафраст на третата година от управлението си (889 г.) Лъв VI се влюбва в [[Зоя Зауцена]], която става негова любовница.
 
== Замонашване ==
[[File:Saints Theona and Theofano in Saint Anastasia Monastery.jpg|мини|[[Теона Солунски]] и Света Теофания, мозайка от манастира „[[Света Анастасия Узорешителница (манастир)|Света Анастасия Узорешителница]]“]]
На седмата година от управлението на императора (893 г.), Тофания се оттегля в един от манастирите във Влахерна, отстъпвайки мястото си в императорския двор на [[Зоя Зауцена]]. Няма спор, че императрицата е изцяло отдадена на религията, но неизяснен остава въпроса, дали замонашването ѝ е доброволно.
 
Противоречиви са и мненията за официлания статут на Теофания през периода от влизането ѝ в манастира до смъртта йѝ. Според Симеон Метафраст бракът на императора и Теофания е официално разтрогнат през 893, което позволява на Лъв VI да се ожени за Зоя на следващата година. Според Продължителя на Теофан, бракът на Теофания не бил разтрогнат, а Зоя продължила да бъде просто любовница на императора.
 
Теофания умира в манастира си на 10 ноември 897, което позволило на Лъв VI и Зоя да се оженят скоро след смъртта йѝ.
 
Православната църква канонизира Теофания за светица малко след смъртта йѝ, почитайки празника ѝ на 16 декември.
 
== Потомство ==
Според "За„За церемониите"церемониите“ на [[Константин VII Багренородни]], Теофано родила на Лъв VI дъщеря на име Евдокия, която починала млада и била погребана в църквата "Св„Св. Апостоли"Апостоли“.
 
== Мощи ==
В памет на Теофания, [[император]]ът изгражда [[църква (сграда)|църква]] наричана първоначално "Свети„Свети Теофано"Теофано“, а по-късно "[[Вси светии]]". По-късно нейния [[саркофаг]] е пренесен в ''императорската [[гробница]]'' - – [[Църква "Свети Апостоли" (Константинопол)|Църквата "Свети„Свети Апостоли"Апостоли“]]. През [[1349]] година саркофагът с мощите е в женския манастир, като в [[период]]а на [[Второ българско царство|Второто българско царство]] мощите и&#768;, или част от тях, са пренесени в [[Търново]]. След падането на старопрестолния град в османски ръце на [[17 юли]] [[1393]] година, мощите на светицата, ведно с тези на [[Света Петка Българска]], са пренесени в [[Бдин]], после в [[Крушевац]] (в ''църквата "[[Лазарица (църква)|Лазарица]]"'' или в близкия [[Любостински манастир]]), а сетне и в [[Белград]], където останали до [[превземане на Белград (1521)|превземането]] му от [[Сюлейман Великолепни]].
 
Частица от мощите на светицата се пазят в реликвария към [[икона]]та на [[Света Богородица (икона)|Света Богородица]] в [[Рилски манастир|Рилския манастир]]. <ref>{{cite book |last= Бакалова |first= Елка |authorlink= Елка Бакалова |title= Рилската чудотворна икона-реликварий, Константинопол и Мара Бранкович |year= 2005, ISBN 954-322-087-5 |publisher= [[БАН]] }}</ref>