България във войната срещу Третия Райх: Разлика между версии

На 26 август, под заплахата от настъпващата [[Червена армия]] в Румъния, правителството на [[Иван Багрянов]] обявява неутралитет на България във войната между Германия и Съветския съюз. То се разпорежда всички германски войски да напуснат страната, а отказалите да бъдат разоръжени. Същевременно в Египет започват сепаративни преговори за мир с Англия и САЩ, като правителството се надява да издейства настаняване на английски и американски войски в България. На 2 септември е образувано ново правителство на дотогавашната парламентарна опозиция, начело с [[Константин Муравиев]]. То продължава сепаративните преговори за мир и се обявява за „демократични реформи“. В резултат на 4 септември германски войски пленяват щаба на българския корпус в [[Нишка Баня]] и щабовете на три български дивизии в окупираната Източна Сърбия. На 5 септември правителството на [[Константин Муравиев]] обсъжда решение за обявяване война на Германия. Обнародването му обаче е отложено за 72 часа по молба на военния министър генерал [[Иван Маринов (офицер)|Иван Маринов]] поради тактически проблеми. В действителност ген. Маринов вече е бил съгласувал своите действия с Отечествения фронт за да се даде възможност на СССР междувременно да обяви война на България. В замяна на услугата, след преврата Маринов е назначен за главнокомандващ на българската армия. При тези обстоятелства на 5 септември Съветския съюз обявява война на Царство България. На 6-ти септември в щаба на Пета българска армия в Македония е получена заповед всички окупационни части да се съберат до 9-ти септември в Прилеп и след това заедно да се изнесат към старите граници. По този начин [[Пета армия]] фактически трябва да да не позволи на германците да настъпят към старите предели на България. Междувременно командващия генерал [[Александър Попдимитров]] сключва на 7-ми септември 1944 г. с германския щаб в Скопие споразумение за „символична" война на двете държави в Македония но на 8 септември 1944 влиза в сила положението на реална война между България и нацистка Германия. На 12 септември 1944 г Попдимитров е сменен като командващ [[Пета българска армия]] с генерал [[Владимир Кецкаров]] и българските войски завръзват боеве във Вардарска Македония, като се изтеглят към старите български граници, но част от тях е пленена.

Определените за участие в бойните действия срещу [[Германия]] [[Първа българска армия|Първа]], [[Втора българска армия|Втора]] и [[Четвърта българска армия|Четвърта]] Български армии се дислоцират на западните граници на България и след подписване на договора от [[Крайова]] между България и Югославското народно освободително движение на [[Йосип Тито]] през септември 1944 г. Трите армии навлизат обратно в бившата югославска територия през октомври. [[Трета армия]] не се включва в операциите срещу Третия Райх, а остава дислоцирана на границата с Турция. Първа армия е командвана от ген. [[Владимир Стойчев]], Втора армия от ген. [[Кирил Станчев (офицер)|Кирил Станчев]], Четвърта армия от ген. [[Боян Урумов]], по късно от ген. [[Асен Сираков]]. Трите армии провеждат 4 операции: [[Брегалнишко-Струмишка операция]], [[Страцинско-Кумановска операция]], [[Косовска операция (1944)|Косовска операция]], проведени от [[Първа българска армия]] и [[Четвърта българска армия]] и [[Нишка операция (1944)|Нишка операция]], проведена от [[Втора българска армия]], в която Българската [[бронирана бригада]] разгромява елитната немска [[7-ма СС доброволческа планинска дивизия Принц Ойген]]. На 28 октомври 1944 г. в [[Москва]] е подписано [[Московско примирие (1944)|примирие между България и антихитлериската коалиция]], в което Българската държава поема задължението да участва с войската в бойните действия по разгрома на Германия.По време на бойните операции са освободени хиляди български военнопленници от германския военнопленически лагер в Битоля.

Взаимоотношенията на Българската армия с [[ЮНОВ|югославските комунистически партизани]] са доста сложни, като дори на подписването на Крайовската спогодба, [[Тито]] се решава едва след съветски натиск. Настъплението на югославските комунисти съвпада с придвижването на българските армии на изток и оттеглянето на германците в същата посока. Навсякъде [[Югославски партизани|югославските партизани]] имат указание да се отнасят към българите резервирано, като към бивши окупационни части, което те демонстративно изпълняват. В радиограма на [[Георги Димитров]] от Москва до [[Трайчо Костов]], изпратена на 20 ноември се казва: "''Помолете маршала ([[Фьодор Толбухин|Толбухин]]) да обърне внимание на противоречивите сведения, които се съдържат в известията на българското командване и на известията на югославското командване за военните действия за завземането на градове от българската армия в Македония. Нека съветското командване въздейства, за да не се отричат или омаловажават военните успехи на българските войски в югославските известия.''"