Слънчева система: Разлика между версии

'''Слънчевата система''' е група [[астрономически обект]]и, включваща [[Слънце]]то и всичкинебесните тела, обекти на орбитаобикалящи около него – [[астероид]]и, [[комета|комети]],— [[планета|планети]], [[Планета-джудже|планети джуджета]], [[естествен спътник|спътници]], [[астероид]]и, [[комета|комети]], [[Космически прах|междупланетаренмеждупланетен прах]] и [[газ]]. Всички те са образувани при разпадането на [[молекулярен облак]] преди около 4,6 млрд.милиарда години.

Основният компонент на Слънчевата система е Слънцето, — [[звезда]] от клас G2 в [[Главна последователност|главната последователност,]], коятоспектрален клас G2. Слънцето съдържа 99,86% от известната масамасата на систематацялата исистема, поради което гравитацията му е доминиращаопределящ вфактор гравитационноза отношениеструктурата на системата.<ref>{{cite journal | last=Woolfson | first=M | title=The origin and evolution of the solar system | doi=10.1046/j.1468-4004.2000.00012.x | year=2000 | journal=Astronomy & Geophysics | volume=41 | pages=1.12}}</ref> Четирите най-големи тела, обикалящи около Слънцето, — газовите гиганти, — съдържат 99% от останалата маса, като само на Юпитер и Сатурн включватсе падат повече от 90%.

Общата структура на известните области от Слънчевата система включва Слънцето, четири относителносравнително малки вътрешни планети, заобиколени от пояс скални астероиди, и четири газови гиганта, заобиколени от замръзнали малки обекти в [[Пояс на Кайпер|пояса на Кайпер]]. Понякога тази структура се разглежда като няколко самостоятелни области –— ''вътрешна Слънчева система'', включваща четирите земеподобни планети и астероидния пояс, и ''външна Слънчева система'', включваща четирите газови гиганта.<ref>{{cite web | title=An Overview of the Solar System | publisher = nineplanets.org | url = http://www.nineplanets.org/overview.html | accessdate=15 февруари 2007}}</ref> След откриването на пояса на Кайпер най-външните части на Слънчевата система се приемат за отделна област, съставена от всички обекти извън орбитата на Нептун.<ref>{{cite web | title = New Horizons Set to Launch on 9-Year Voyage to Pluto and the Kuiper Belt | first = Amir | last = Alexander | publisher = The Planetary Society | year = 2006 | url = http://www.planetary.org/news/2006/0116_New_Horizons_Set_to_Launch_on_9_Year.html | accessdate = 8 ноември 2006|archiveurl=http://web.archive.org/web/20060222080327/http://www.planetary.org/news/2006/0116_New_Horizons_Set_to_Launch_on_9_Year.html|archivedate=2006-02-22}}</ref>

Орбитите на повечето големи обекти, обикалящи около Слънцето, лежат приблизително в равниниедна близкиравнина до тази на земната орбита, която е наричана— [[еклиптична равнина|равнината на еклиптиката]] (т.е. Орбититеравнината на планетитеземната саорбита). многоОрбитите близки до нея, докатона кометите и на обектите от Пояса на Кайпер често иматса орбитинаклонени под значителен ъгъл спрямо земната орбита.<ref>{{cite web | title = The formation of the Kuiper belt by the outward transport of bodies during Neptune’s migration | first = Harold F | last = Levison | coauthors = Alessandro Morbidelli | url = http://www.obs-nice.fr/morby/stuff/NATURE.pdf | format = PDF | year = 2003 | accessdate = 25 юни 2007}}</ref><ref>{{cite journal | title = From the Kuiper Belt to Jupiter-Family Comets: The Spatial Distribution of Ecliptic Comets | first = Harold F | last = Levison | coauthors = Martin J Duncan | journal = Icarus | issue = 1 | year = 1997 | pages = 13 – 32 | doi = 10.1006/icar.1996.5637 | url = http://www.sciencedirect.com/science?_ob=ArticleURL&_udi=B6WGF-45M91DF-24&_user=10&_rdoc=1&_fmt=&_orig=search&_sort=d&view=c&_acct=C000050221&_version=1&_urlVersion=0&_userid=10&md5=6fa927eab9338038f6678e6fd538d2f5 | accessdate = 18 юли 2008 | volume = 127}}</ref> Освен това всички планети и повечето други обекти сеобикалят движатоколо по орбитите сиСлънцето в посоката на околоосното му въртене на Слънцето –— срещу посоката на часовниковата стрелка, гледано от северния полюс на Слънцето. Сред изключенията от това правило е [[Халеева комета|Халеевата комета]].

Слънчевата система съдържа разнообразни тела, които попадатпопадащи в различни категории. Противно на предишните научни схващания, заграниците многомежду откоито тези категории вече се знае, че нечесто са ясно разграничениусловни. ВъзприетиПриета сае следнитеследната категориикласификация:

* Планетите в— Слънчеватаосемте системаголеми са осемтенебесни тела, наричаниобикалящи около Слънцето: [[Меркурий (планета)|Меркурий]], [[Венера (планета)|Венера]], [[Земя (планета)|Земя]], [[Марс (планета)|Марс]], [[Юпитер (планета)|Юпитер]], [[Сатурн (планета)|Сатурн]], [[Уран (планета)|Уран]] и [[Нептун (планета)|Нептун]].

** Сравнително големи тела на орбита около планетите се наричат [[естествен спътник|спътници]], понякога още „луни“, аналогично на [[Луна|Луната —]] естествения спътник на Земята &mdash; [[Луна]]та.

** Прах и малки частици на орбита около планетите, формиращиобразуват [[Планетен пръстен|планетни пръстени]].

** Планетите са се формиралиобразували от [[Предпланетарно тяло|предпланетарни тела]], които са съществували скоро след зараждането на Слънчевата система и впоследствие са кондензиралисе слели в по-големи тела, като планети и спътници, били са погълнати от Слънцето или изхвърлени от Слънчевата система.

** [[Троянски астероид|Троянските астероиди]] представляватсе астероидинамират в точките [[Точки на Лагранж|L₄]] или [[Точки на Лагранж|L₅]] на [[Юпитер (планета)|Юпитер]], въпреки че понякога понятието се използва за астероиди в коя да е планетна [[Точки на Лагранж|точкаточката на Лагранж]] на коя да е планета.

** [[Метеорит]]ите представляват астероиди, преминалинавлезли в земната атмосфера и частично [[сублимация|сублимирали]]изгорели в земната атмосферанея, преди да достигнат земната повърхност. [[Метеор]]ите са малки астероиди, които сублимиратизгарят напълно в земната атмосфера.

* [[Комета|Кометите]] представляватса малки небесни тела, съставени предимно от лед. Техните орбити са силно ексцентрични, [[перихелий|перихелият]] им е по-близък до Слънцето от орбитите на [[вътрешни планети|вътрешните планети]], а [[афелий|афелият]] им е отвъд орбитата на [[Плутон (планета-джудже)|Плутон]]. Съществуват и комети с по-близък афелий. Стари комети, чиито летливи елементи се се изпарили под действието на слънчевата топлина, често се категоризират като астероиди. Някои комети с хиперболични орбити вероятно са се образували извън Слънчевата система.

* [[Транс-нептунов обект|Транснептуновите обекти]] са ледени тела, чийто среден орбитален радиус лежи отвъд този на Нептун. Те се разделятделят на два вида:

** обектиОбекти от [[пояс на Кайпер|пояса на Кайпер]] с радиус на орбитата между 30 и 100 [[Астрономическа единица|AEAU]]. Предполага се, че са източник на кометите с краткотраен живот. Обекти от пояса с орбити подобникато тази на ПлутоноватаПлутон сасе наричанинаричат ''[[Плутино|плутини]]''. Към тази група спадат същосамият [[Плутон (планета-джудже)|Плутон]] и неговите спътници. (ПредиДо 2006 г. Плутон се считашесмяташе за планета.)

* В Слънчевата система има известно количество [[космически прах]], който е причина за [[Зодиакална светлина|зодиакалната светлина]]. Повечето от космическиякосмически прах се намира в равнината на [[еклиптика]]та. Част от него вероятно е с [[междузвездно пространство|междузвезден произход]].

[[Картинка:Solar system scale.jpg|thumb|center|600px|Сравнително представяне на планетите в Слънчевата система, Слънцето и Плутон (размерите на планетитетелата иса Слънцето сав действителнимащаб, но не и разстоянията между тях).<br>Отляво надясно: [[Слънце]]то, [[Меркурий (планета)|Меркурий]], [[Венера (планета)|Венера]], [[Земя (планета)|Земя]], [[Марс (планета)|Марс]], [[Юпитер (планета)|Юпитер]], [[Сатурн (планета)|Сатурн]], [[Уран (планета)|Уран]], [[Нептун (планета)|Нептун]] и [[Плутон (планета-джудже)|Плутон.]]]]

[[Картинка:Portrait de famille (1 px = 1000 km).jpg|thumb|center|550px|Планетите от Слънчевата система заедно с технитеосновните основниси спътници ина Слънцетофона на заденСлънцето план]]

== Произход и еволюцияразвитие ==

За Слънчевата система се считасмята, че се е формиралаобразувала от [[Слънчева мъглявина|Слънчевата мъглявина]] –— сгъстен облак от газ и прах, дал началото на [[Слънце]]то. Под въздействието на собствената си [[гравитация]] мъглявината приемае приела формата на въртящ се диск, в центърачийто на койтоцентър се намирае намирала [[протозвезда]]та (младото Слънце), набираща материал от диска. Когато протозвездата станее станала достатъчно масивна и плътна, в нейното ядро започватса започнали да текатпротичат [[термоядрена реакция|термоядрени реакции]], пораждащи [[слънчев вятър]] и [[електромагнитно лъчение]], под действиеточието надействие които [[летливилеките елементи|летливите елементи]], намиращи се близкоблизо до звездата, „мигрират“са мигрирали в централните части и периферията на протопланетарнияпротопланетния диск. Поради тази причина се считасмята, че не е невъзможновъзможно [[газов гигант|газови гиганти]] да се формират в близост до звезда, понеже: интензивната [[слънчева радиация]] не би позволила натрупването на значителни количества летливилели елементи, като [[водород]] и [[хелий]].

В продължение на много години Слънчевата система беше единствената позната планетарнапланетна система. В последните години обаче зачестиха откритията на [[екзопланета|планети]] около други звезди, чиито свойства изглеждат различни от която и да била планета вна Слънчевата система. ОткритиОткрит сае клас планети, наречени [[Горещ Юпитер|Горещигорещи юпитери]], често по-масивни от [[Юпитер (планета)|Юпитер]] и намиращи се на ниска орбита около тяхнатасвоята звезда, често извършвайкиизвършващи едно пълно завъртане в рамките на няколко месеца. Според една хипотеза тези планети са се зародили сравнително далече от своята звезда подобно на Юпитер, но чрез някакъв механизъм са слезли на по-ниска орбита. Една възможна причина за това явление е навлизането на планетарнатапланетната система в сравнително гъст облак от междузвезден газ и прах с последващо триене на планетата със съставките на облака и снижаване на нейната орбита поради загуба на кинетична енергия. С намаляване на радиуса на орбитата нарастват приливните сили на звездата, които, от друга страна, се стремят да издигнат планетата на по-висока орбита и така се постига равновесие. Във всички случаи обаче много по-малките по размери [[земеподобна планета|земеподобни планети от земен тип]] биват погълнати от други планети или от звездата или биват изхвърлени от планетната система.

Слънчевата система е част от [[галактика]]та [[Млечен път]] –— [[спирална галактика]] с диаметър от около 100 000 [[светлинна година|светлинни години,]] и съдържаща приблизителнооколо 200 милиарда звезди. Слънцето е типична за Млечния път звезда.

По някои изчисления Слънчевата система се намира между 25 000 и 28 000 светлинни години от [[галактичен център|галактичния център]]. Тя се движи със скорост от 220 kmкм/sс по орбитата си около галактичния център и извършва едно пълно завъртане за 226 млн.милиона години. СпрямоЗа положениетода се откъсне от гравитацията на СлънчеватаМлечния системапът, [[вторатяло, космическастартиращо скорост|вторатаот космическаСлънчевата скорост]]система, натрябва Млечнияда пътима ескорост около 1000 kmкм/sс.

Освен това, Слънчевата система се движи и спрямо Галактическата равнина, като ту изскача над равнината, ту потъва под нея. ТоваТраекторията движениетона това движение наподобява синусоида, която пресича равнината веднъж на всеки 33 млн.милиона години, а всеки период трае около 65 милиона години.

Слънчевата система има необичайно кръгова орбита, а орбиталната ѝ скорост е равна на скоростта на [[вълни на сгъстяване|вълните на сгъстяване]] в [[спирален ръкав|спиралните ръкави]] на Млечния път. По този начин тя остава извън тези вълни на сгъстяване, в които се формират нови масивни звезди. Те често експлодиратизбухват като [[супернова|свръхнови]] и с интензивното си лъчениеизлъчване биха представлявали опасност за живота на [[Земя (планета)|Земята]], ако бяха по-близо. Това, че се намират далече от Земята, вероятно е направило възможно зараждането на сложни многоклетъчни форми на живот на земната повърхност.

В продължение на много векове Слънчевата система е била разглеждана в рамките на [[Геоцентричен модел|геоцентричния модел,]], който не позволява правилно разбиране на нейната същност и структура. С подобряване на методите за наблюдение са се раждат изародили нови теории за Слънчевата система. Първата значима стъпка е направена от [[Николай Коперник|Николай Коперник,]], който предлагае предложил [[Хелиоцентричен модел|хелиоцентричния модел]]. Задоволително кинематично обяснение на движението на планетите е дадено малко по-късно от [[Йоханес Кеплер|Йохан Кеплер]], а [[Исак Нютон]] създава и динамичен модел на движението на небесните тела.

Следните— космически апарати са се сближили с обекти от Слънчевата система или са ги изследвали от орбита: [[Маринър 10]], сближил се с [[Меркурий (планета)|Меркурий]] през 1975 г.; дватаДвата апарата от мисията [[Вояджър (програма)|"Вояджър"]], посетилипосещава [[Юпитер (планета)|Юпитер]] през 1979 г. и Сатурн през 1980 – 19811980–1981 г. [[Вояджър 2|"Вояджър 2"]] посещава още и [[Уран (планета)|Уран]] през 1986 г. и [[Нептун (планета)|Нептун]] през 1989 г. В началото на 21XXI век двата апарата се намират далеч зад орбитата на [[Плутон (планета джудже)|Плутон —]], на разстояние, по-голямо от 95 AU. Очаква се в рамките на няколко години те да навлязат в [[хелиопауза]]та.

Най-далечният обект, достигнат от пилотирани космически апарати до момента, е Луната, посетена от мисиите [[Аполо (мисия)|"Аполо"]]. Последното кацане на пилотиран апарат на Луната е това на [[Аполо 17|"Аполо 17"]] през 1972 г. Към 2005 г. съществуват планове за нови пилотирани мисии дотам, както и за изграждане на обитаеми [[лунна база|лунни бази]] на повърхността. За кацане на пилотиран апарат на повърхността на Марс обаче няма сериозни планове.

Въпреки че основните принципи за произхода на планетите се считатсмятат за разбрани, имаостават неизяснени някои важни неизяснени въпроси. Единият от проблемите е парадоксът с въртящия момент. Въпреки че в Слънцето е съсредоточена почти 99,9% от масата на цялата система, то притежава само 0,5% от общия въртящ момент. Останалите 99,5% се падат на орбиталния въртящ момент на планетите. Също такаДруга загадка е и наклонът от 7° на екваториалната плоскост на Слънцето спрямо средната орбитална плоскост на планетите.<ref>{{cite journal | last = Heller | first = C. H | year = 1993 | title = Encounters with protostellar disks. I – Disk tilt and the nonzero solar obliquity | journal = The Astrophysical Journal | volume = 408 }}{{cite journal | last = Kroupa | first = P | year = 1995 | title = The dynamical properties of stellar systems in the Galactic disc | journal = Monthly Notices of the Royal Astronomical Society | volume = 277 | url = http://de.arxiv.org/pdf/astro-ph/9508084}}</ref>

== Други планетарнипланетни системи ==

[[Планетарна система|ПланетарниПланетни системи]], различни от Слънчевата система, са известни от сравнително скоро и информацията за тях все още е ограничена. Виж [[екзопланета]] за повече информация.

<small>** Преди 2006 г. Плутон се е считалбил смятан за планета. С нарастване на разбирането за телата, изграждащи Слънчевата система, се установи, че Плутон има повече общи черти с обектите от [[пояс на Кайпер|пояса на Кайпер]], отколкото с останалите планети.

От всички други обекти, с най-голяма маса е [[Ганимед (спътник)|Ганимед]] –— 0,02 земни маси.

Някои обекти имат размери, по-малки от тези на основните планети, но по-големи от размерите на [[астероид]]ите.

Всички параметри в таблицата са коефициентиизмерени спрямо земнитеЗемята (т.е. съответните параметри на Земята са приети за единица):

Поради огромните разстояния между изграждащите я тела е трудно да се състави точен модел на Слънчевата система. Ако мислено смалим [[Земя (планета)|Земята]] до размерите на баскетболна топка, то [[Луна]]та ще бъде голяма приблизително колкото топка за [[тенис на корт]] и ще обикаля около Земята на разстояние от около 6 mм. В такъв случай Слънцето би стояло на 3 kmкм от Земята и би имало формата на кълбо с диаметър от около 27 mм или— по-високо от десететажна сграда. Плутон би изглеждал малко по-малък от топката за тенис, символизираща Луната, и би бил отдалечен на цели 120 kmкм от Слънцето.

Истинските разстояния в Слънчевата система са такива, че практически е невъзможно тя да бъде начертана мащабно точно. Нейните графики по учебници и книги са изключително неточни, тъй като за представянето ѝ в истинския мащаб биха били необходиминужни стотици листове. На диаграма на Слънчевата система в мащаб, при който Земята е сведена до диаметър на грахово зърно, Юпитер ще бъде на разстояние 300 mм, а Плутон –— на километър и половина (като самият той ще бъде с размер колкото на една бактерия). В същия мащаб [[Проксима Центавър|Проксима]] от [[Центавър (съзвездие)|Центавър]], най-близката до нас звезда, ще бъде почти на разстояние 1000 kmкм. Дори ако всичко се намали, така че Юпитер да бъде толкова малък, колкото точката в края на това изречение, а Плутон — не е по-голям от една [[молекула]], Плутон пак ще бъде на разстояние над 10 mм.<ref>