Гъби: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Disambiguated: морфология → Морфология (биология) |
м Disambiguated: еон → Еон (геология); Unlinked: Рогатка |
||
Ред 98:
* На отделни хифи, които се разполагат отвесно нагоре, се формират топчести вмесилища. В тях се образуват до 10 000 черни спори. Това приспособление се нарича спорангий. Разпространяването на спорите се подпомага от движението на въздуха (хлебна мухъл).
* При синьо-зелената [[плесен]] върху изправени хифи се изграждат спори, но не в спорангии, а в отделни кичурчета със синьо-зелен цвят.
* Най-висшите гъби (гуглестите) образуват спори в специални плодни тела с пънче и гугличка. Самият мицел се намира в почвата. От долната страна на гугличката, под плодното месо се образуват спори, те са невидими за невъоръжено око (стотици от тях се събират на върха на игла), видим е споровия прашец. Елементите на висшите гъби (шапка, плодно месо, ламели, пънче, було, мицел) са характерни за всеки отделен вид и определят класификацията им. Ламелите могат да бъдат под формата на пластинки ([[мухоморка]], [[Булка (гъба)|булка]], [[печурка]], [[сърнела]], [[пачи крак]], [[Копринки|копринка]] и др.), при други това са тръбички ([[дяволска гъба]], манатарка, масловка, обикновена брезовка). Трети имат шипчета (
Половото образуване на спорите е характерно за по-нисшите гъби. При най-примитивните размножаването се извършва чрез полови клетки – [[Гамета|гамети]]. Гаметите могат да се намират в специални полови органи, но в повечето случаи става сливане на две вегетативни клетки. Когато се доближат две хифи на два мицела, се сливат клетки – извършва се [[оплождане]] и се образува слята спора ([[зигота]]). Такива спори има лозовата мана в края на лятото. Наричат се зимни, тъй като тяхната понижена жизненост им дава възможност да преживеят трудните зимни условия.
Ред 144:
В света няма общоприета система на най-горните таксономични нива при гъбите и промените на наименования на нивата над [[вид (биология)|вид]] са често явление. Дори някои видове имат по няколко различни наименования, в зависимост от жизнения им цикъл или формата на размножаване. През последните години изследователите правят опити за изграждане и въвеждане в употреба на унифицирана и по-консистентна таксономична номенклатура.{{hrf|Hibbett|2007|509 – 547}}{{hrf|Celio|2006|850 – 859}}
През [[2007]] г., в резултат на мащабните усилия на десетки миколози и други учени, работещи в областта на таксономията на гъбите, е разработена нова класификация на царство Гъби.{{hrf|Hibbett|2007|509 – 547}} Тя разграничава 7 [[тип (биология)|типа]], два от които са обединени в подцарството
== Еволюция ==
За разлика от растенията и животните, ранните [[фосил]]ни находки на гъбите са оскъдни. За това допринася устройството на гъбните плодни тела: те са меки, месести, състоят се от лесно разграждащи се [[тъкани]], а повечето структури имат микроскопични размери. Вкаменелостите на гъбите са трудни за разграничаване от вкаменелостите на други микроорганизми и най-лесно се идентифицират, когато приличат на съвременните гъби.<ref name=Donoghue2004>{{cite book |author=Donoghue MJ, Cracraft J. |title=Assembling the Tree of Life |publisher=Oxford University Press |location=Oxford (Oxfordshire), UK |year=2004 |page=187 |isbn=0-19-517234-5}}</ref>
Най-ранните фосили, притежаващи характеристики, типични за гъби, се отнасят към [[протерозой]]ския [[Еон (геология)|еон]], преди около 1 милиард и 430 милиона години. Тези многоклетъчни бентосни организми са с нишковидна структура с прегради и са способни на анастомоза.<ref name=Butterfield2005>{{cite journal |author=Butterfield NJ. |year=2005 |title=Probable Proterozoic fungi |journal=Paleobiology |volume=31 |issue=1 |pages=165 – 182 |url=http://paleobiol.geoscienceworld.org/content/31/1/165.abstract |doi=10.1666/0094 – 8373(2005)031<0165:PPF>2.0.CO;2}}</ref> Проучвания от 2009 г. оценяват появата на гъбни организми на около 760 – 1060 млн. години въз основа на сравнение на скоростта на отделяне на тясно свързаните групи.<ref name=Lucking2009>{{cite journal |author=Lucking R, Huhndorf S, Pfister D, Plata ER, Lumbsch H. |title=Fungi evolved right on track |journal=Mycologia |volume=101 |issue=6 |pages=810 – 822 |year=2009 |doi=10.3852/09 – 016 |pmid=19927746}}</ref> През голяма част от [[Палеозойска ера|палеозойската ера]] (542 – 251 млн. год.) гъбите, изглежда, са били водни и са се състояли от организми, подобни на днешните ''Chytridiomycota'' по спорите, снабдени с [[камшиче]].<ref name=James2006b>{{cite journal |author=James TY, Kauff F, Schoch CL, Matheny PB, Hofstetter V, Cox CJ, ''et al''. |year=2006 |title=Reconstructing the early evolution of Fungi using a six-gene phylogeny |journal=Nature |volume=443 |issue=7113 |pages=818 – 822 |pmid=17051209 |doi=10.1038/nature05110|bibcode = 2006Natur.443..818J }}</ref> Еволюционната адаптация от воден към сухоземен начин на живот създава разнообразие от екологични стратегии за получаване на хранителни вещества, включително [[паразитизъм]], сапрофитство и развитие на мутуализъм (като микориза и лишеи).<ref name=LopezGomez2005>{{cite journal |author=López-Gómez J, Taylor EL. |title=Permian-Triassic transition in Spain: a multidisciplinary approach |journal=Palaeogeography, Palaeoclimatology, Palaeoecology |volume=229 | issue=1 – 2 | year=2005 | pages=1 – 2 |doi=10.1016/j.palaeo.2005.06.028}}</ref> Последните (2009 г.) проучвания показват, че екологичното състояние на предците ''[[Ascomycota]]'' е било сапрофитство и че формирането на лишеи е настъпило няколко пъти независимо едно от друго.<ref name=Schoch2009>{{cite journal |author=Schoch CL, Sung GH, López-Giráldez F, Townsend JP, Miadlikowska J, Hofstetter V, ''et al''. |year=2009 |title=The Ascomycota tree of life: A phylum-wide phylogeny clarifies the origin and evolution of fundamental reproductive and ecological traits |journal=Systematic Biology |pmid=20525580 |volume=58 |issue=2 |pages=224 – 239 |doi=10.1093/sysbio/syp020}}</ref>
Гъбите вероятно са колонизирали сушата през [[камбрий|камбрия]] (542 – 488.3 млн. г.), дълго преди сухоземните растения.<ref name=Brundrett2002>{{cite journal |author=Brundrett MC. |year=2002 |title=Coevolution of roots and mycorrhizas of land plants |journal=New Phytologist |volume=154 |issue=2 |pages=275 – 304 |doi=10.1046/j.1469-8137.2002.00397.x}}</ref> Вкаменени хифи и спори от периода [[ордовик]] (460 млн. г.), намерени в [[Уисконсин
== Микотоксини ==
| |||