Сюлейман паша: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
няма спор за неутралност на беседата |
Demar-stil (беседа | приноси) |
||
Ред 15:
През м. май 1876 г. Сюлейман паша участва в детронирането на султан [[Абдул Азис]]. Повишен е в звание ферик паша (дивизионен [[генерал]]). Проявява се по време на [[Сръбско-турска война (1876)|Сръбско-турската война (1876)]]. Назначен е за командващ османската армия в [[Босна и Херцеговина]].
==Участие в Руско-турската война (1877-1878) ==<ref>Руско-турската освободителна война, ДИ „Народна просвета“-София 1977 г. Марин Маринов и др.</ref>
По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]] е началник на [[Централна армия|Централната армия]] (Албански Армейски корпус усилен с други части). <ref>https://de.wikisource.org/wiki/Suleiman_Pascha</ref> Изпратен е в помощ на [[Обсада на Плевен|обсадената в Плевен Западна армия]]. След тежки боеве отхвърля [[Преден отряд|Предния Руски отряд]] и успява да влезе [[Битка при Стара Загора|с бой в Стара Загора]]. Градът е опожарен до основи.<ref>{{cite web | publisher = dariknews.bg | year = 2009 | url = http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=376033 | title = 132 години от опожаряването на Стара Загора | work = dariknews.bg | accessdate = 2013-01-02 | lang = bg}}</ref>▼
▲По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]] е началник на [[Централна армия|Централната армия]] (Албански Армейски корпус усилен с други части). <ref>https://de.wikisource.org/wiki/Suleiman_Pascha</ref> Изпратен е в помощ на [[Обсада на Плевен|обсадената в Плевен Западна армия]] като армията му е транспортирана до [[Деде Агач]]. Овладелият проходите на Балкана [[Йосиф Гурко|ген. Гурко]] изнася предния отряд към Стара Загора и Нова Загора, за да да предотврати придвижването на армията му към проходите.<ref>Руско-турската освободителна война, ДИ „Народна просвета“-София 1977 г. Марин Маринов и др. стр.65</ref> След тежки боеве Сулейман паша отхвърля [[Преден отряд|Предния Руски отряд]] и успява да влезе [[Битка при Стара Загора|с бой в Стара Загора]]. За този бой българските опълченци получават високата оценка от руското командване в лицето на [[Николай Столетов|ген. Столетов]] и ген Гурко. Градът е опожарен до основи и е избито голяма част от българското население.<ref>{{cite web | publisher = dariknews.bg | year = 2009 | url = http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=376033 | title = 132 години от опожаряването на Стара Загора | work = dariknews.bg | accessdate = 2013-01-02 | lang = bg}}</ref> За големите си заслуги към империята Сулейман паша е награден със златна сабя за победата при Стара Загора, връчен лично от Хюсеин бей, адютант на султана.<ref>Освобождението на Нова Загора (1877-1878), Щилиян Русев, община Нова Загора, Исторически музей стр. 169</ref>
Ръководи настъпление през [[Шипченски проход|Шипченския проход]]. Въпреки числено превъзходство, частите му понасят тежки загуби и са напълно отбити. Армията му остава задълго прикована при южните подстъпи на прохода. (вж. [[Шипченска битка (август 1877)]], [[Шипченска битка (септември 1877)]] ).▼
▲След като се подготвя за настъпление, към 10 август 1877 година Сулейман паша потегля от Нова Загора към Шипка. Ръководи настъпление през [[Шипченски проход|Шипченския проход]] на 21 до 26 август. Въпреки числено превъзходство, частите му понасят тежки загуби и са напълно отбити. Армията му остава задълго прикована при южните подстъпи на прохода. По-късно на 16 и 17 септември отново се прави опит за настъпление през Шипка.(вж. [[Шипченска битка (август 1877)]], [[Шипченска битка (септември 1877)]] ).
През ноември 1877 година Сулейман паша командва полевата армия на мястото на Мехмед Али паша и прави неуспешни опити да настъпи срещу Източния отряд (боят при село Тръстеник)<ref>Руско-турската освободителна война, ДИ „Народна просвета“-София 1977 г. Марин Маринов и др.,стр. 118</ref> През януари Сулейман паша прехвърля около 27 хиляди войници от източнодунавската армия южно от Балкана.
След изненадващото преминаване на Балкана от ген. Гурко и разгрома на турските войски при река Искър, комендантът на град София получава заповед от Сулейман паша да брани града педя по педя и да взриви всички складове. Комендантът в изпълнение на тази заповед, дава нареждане да се опразни и опожари градът. Намесата на вицеконсулите [[Александър Леге]] и [[Виторио Позитано]] предотвратява опожаряването на София.<ref>Руско-турската освободителна война, ДИ „Народна просвета“-София 1977 г. Марин Маринов и др.,стр. 133</ref>
== Източници ==
| |||