Благоразумие: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
[[Файл:Titian_-_Allegorie_der_Zeit.jpg|дясно|мини|246x246пкс|Алегория на благоразумието. [[Тициан]]. Пояснителният надпис горе означава: "Изхождайки от миналото човек действа разумно в настоящето, за да не навреди на бъдещето"<ref>Соколов М. Н. Мистерия соседства. К метаморфологии искусства Возрождения. — М.: Прогресс-Традиция, 1999.</ref>]]
'''Благоразумие''' - качество на [[Личност| личността]], групата, което ви позволява да изберете правилните средства и да действате съобразно c целта за достигане на собственото [[Добро|благо]], [[щастие]]то.
При [[Платон]] принадлежи към една от кардиналните добродетели<ref name="nfe">{{Из|[[Новая философская энциклопедия|Новой философской энциклопедии]]|url=http://iph.ras.ru/elib/0423.html}}</ref><ref name="ethics">Lawrence C. Becker, Charlotte B. Becker. Encyclopedia of Ethics. — Taylor & Francis, 2001.</ref>, принадлежи към една от седемте добродетели. Благоразумието, за разлика от [[мъдрост]]та (научното знание и познание за същността на нещата с помощта [[Разум|на разума]]) има практическа насоченост към човешкото благо и за вземане на решения за неговото претворяване в живота. <ref name="nfe">{{Из|[[Новая философская энциклопедия|Новой философской энциклопедии]]|url=http://iph.ras.ru/elib/0423.html}}</ref>
== Изобразяване в изкуството ==
Благоразумие се изобразява алегорично с женска фигура, които държи огледало и змия, като често се изобразява като двойка със Справедливостта, римската богиня на правосъдието.
Думата произлиза от старата френска дума ''„предпазливост“'' от 14-ти век , която на свой ред произтича от латинската, която означава "прозорливост". Често се свързва с мъдрост, прозрение и знание. В този случай благоразумието е способността да се избира между добродетелни и порочни действия, не само в общ смисъл, но и по отношение на подходящи действия в даден момент и място. Въпреки че самата тя не извършва никакви действия и се занимава единствено със знанието, всички добродетели трябваше да бъдат регулирани от нея. Разграничаването на случаите, кога действията са смели, за разлика от безразсъдните или страхливите, е типичен пример на акт на благоразумие.
В съвременния английски думата става все повече синоним на предпазливост. В този смисъл предпазливостта посочва нежеланието да се поемат рискове, което остава добродетел по отношение на ненужните рискове, но когато неразумно се разпростре в прекалената предпазливост, може да се превърне в порок като обикновена страхливост. <ref>Аристотел - Никомахова етика, изд.1993 година</ref>
== Източници ==
<references />
| |||