Его психология: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м „ѝ“ вместо „й“
м Disambiguated: разделянеРазцепване (психоанализа), потисканеПотискане на мисли (психология), форматиране: 4x тире-числа, 13 интервала,
Ред 1:
{{психоанализа}}
'''Его психологията''' е школа на [[психоанализа]]та, чиито идеи са вкоренени в идеите на Зигмунд Фройд за структурния модел психиката - – [[То (психоанализа)|То]]-[[Аз (психология)|Аз]]-[[Супер-Его|Свръх-аз]].
 
Индивидът взаимодейства с външния свят, както и реагира на вътрешните сили. Много психоаналитици използват теоретичния конструкт, наречен Его (Аз), за да обяснят как това е станало чрез различни его функции. Привържениците на его психологията се фокусират върху нормалното и патологичното развитие на егото, неговото справяне с [[либидо|либидалните]] и агресивните импулси и адаптацията му към [[реалност]]та.
 
== Его функции ==
''Тестване на реалността'': Капацитетът на егото за разграничение на това, което се появява в нечий ум, от това, което се появява във външния свят. Това е може би най-важната функция на егото, защото е нужна за разбиране с външния свят. Тестването на реалността често е предмет на временно, леко изкривяване или влошаване поради стресови условия. Такова увреждане може да доведе до временни налудности и халюцинации и е основно селективно, групирайки се по протежение на специфични психодинамични линии. Хроничните дефицити предразполагат към други психотични или органични смущения.
 
''Контрол на импулса'': Способността да се управляват агресивните и/или либидални желания без непосредствено разтоварване чрез поведение или симптоми. Проблемите с контрола на импулсите са общи; например: гняв на пътя; сексуален проискумитет; прекомерна употреба на алкохол и наркотици и неконтролируемо ядене.
 
''Регулация на афекта'': Способността да се модулират чувствата, без да бъдат потиснати.
 
''Съждение'': Капацитетът да се действа отговорно. Този процес включва идентифицирането на възможни пътища на действие, очаквания и оценки, възможни последствия и вземането на решения за това кое е уместно при определени обстоятелства.
 
''Обектни отношения'': Капацитетът за взаимно удовлетворяващи отношения. Индивидът може да възприеме себе си и другите като цялостни обекти с триизмерни качества.
 
''Процеси на мислене'': Способността да се има логическо, съгласувано и абстрактно мислене. В стресови ситуации процесите на мислене могат да станат неорганизирани. Наличието на хронични или тежки проблеми в концептуалното мислене е често асоциирано с шизофренията и епизодите на мания в биполярното разстройство.
 
''Функционираща защита'': Защитата е несъзнателен опит за защита на индивида от някои силно заплашващи идентичността чувства. Началните защити се развиват в детето и включват [[Проекция (психология)|проекция]], [[отричане]] и [[Разцепване (психоанализа)|разделяне]]. Когато порасне детето се появяват по-усъвършенствани защити, които се занимават с вътрешните връзки между егото, суперегото и ид-а; тези защити включват [[Потискане на мисли (психология)|потискане]], [[Регресия (психология)|регресия]], [[Изместване (защитен механизъм)|изместване]] и [[формиране на реакция]]. Всички възрастни имат и използват примитивни защити, но повече хора имат по-зрели начини за справяне с реалността и тревожността.
 
''Синтез'': Функцията на синтеза е его функция за организиране и обединяване на други функции вътре в личността. Тя кара индивида да мисли, чувства и действа по съгласуван начин. Това включва капацитета за интегриране на потенциални противоречиви преживявания, идеи и чувства; например, детето обича своята майка, но също понякога ѝ е ядосано. Способността да се синтезират тези чувства е централно постижение на развитието.
Ред 23:
== Източници ==
*Brenner, C. (1982). The mind in conflict. New York: International Universities Press, Inc.
*Brenner, C. (2002). Conflict, compromise formation, and structural Theory. Psychoanalytic Quarterly, 71, 397- – 417.
*Freud, A. (1966). The ego and the mechanisms of defense. Revised edition. New York: International Universities Press, Inc.
*Freud, S. (1911). Formulations on the two principles of mental functioning. Standard Edition, vol. 12, pp. 213- – 226.
*Freud, S. (1923). The ego and the id. Standard Edition, vol. 19, pp. 1- – 59.
*Freud, S. (1926). Inhibitions, symptoms, and anxieties. Standard Edition, vol. 20, pp. 75- – 174.
*Gray, P. (2005). The ego and analysis of defense. 2nd edition. Lanham, MD: Jason Aronson.
*Hartmann, H. (1958). Ego psychology and the problem of adaptation. Trans., David Rapaport. New York: International Universities Press, Inc.
*Jacobson, E. (1964). The self and the object world. New York: International Universities Press, Inc.
*Mahler, M. (1968). On human symbiosis and the vicissitudes of individuation. New York: International Universities Press, Inc.
*Meissner, W.W. ( ). Freud and psychoanalysis.
*Mitchell, S.A. & Black, M.J. (1995). Freud and beyond: A history of modern psychoanalytic thought. New York: Basic Books.
*Spitz, R. (1965). The first year of life. New York: International Universities Press.
 
{{Превод от|en|Ego psychology|283588171}}