Разлика между версии на „Експозиция (радиология)“

м
Disambiguated: грейГрей (единица), форматиране: 4 интервала, запетая, нов ред, тире (ползвайки Advisor)
м (форматиране: 19x параметри)
м (Disambiguated: грейГрей (единица), форматиране: 4 интервала, запетая, нов ред, тире (ползвайки Advisor))
 
== Определение ==
Експозицията се определя като [[абсолютна стойност|абсолютната стойност]] (dQ) на общия [[електричен заряд]] на [[йон]]ите от един и същ знак, които се получават във въздух, когато всичките [[електрон]]и и [[позитрон]]и, освободени от [[фотон]]и в [[обем]]ен елемент въздух с [[маса]] (dm) са напълно спрени във въздуха:<ref name="голубев">{{cite book |title= Дозиметрия и защита от ионизирующих излучений |last= Голубев |first= Б.П. |year=1986 |publisher=Энергоатомиздат |location=Москва |pages=462 |език= руски }}</ref>
 
:<math>X = \frac{dQ}{dm}</math>
През 1931 г. Комитетът по защита от рентеново лъчение и [[гама-лъчение]]то на [[радий|радия]] постановява пределно допустима доза (ПДД) за облъчване на хора от 0,2 рентгена на ден. През 1936 г. тя е намалена на 0,1 Р/ден. През 1950 г. Международният конгрес по радиология намалява ПДД на '''0,05 Р/ден''' за [[гама-лъчение]] до 3 [[електронволт|MeV]]. През 1959 г. е установена норма от 10 [[Сиверт|mSv]] седмично за лица, които работят с радиоактивни материали. Така се преминава към прецизна оценка на погълнатата [[Еквивалентна доза йонизиращо лъчение|еквивалентна]] и [[ефективна доза йонизиращо лъчение]]. <ref name="голубев" />
 
Максимално допустимите дози за външно облъчване на хора при извънредни ситуации - – ликвидиране на аварии и отбрана на страната (по време на [[война]]) през 2003 г. в [[Русия]] са:<ref name="горишний">{{cite book |title= Чрезвычайные ситуации военного времени. Методическая разработка |last= Горишний |first= В. А. |coauthors=В.Б. Чернецов, В.В. Волков |year=2003 |publisher=НГТУ |location=Нижний Новгород |pages=40 }}</ref>
*еднократно облъчване (до 4 денонощия) – 50 R;
*до 30 денонощия – 100 R;
*до 1 година – 300 R.
 
Експозицията е мярка за йонизиращата способност на лъчението във въздуха. Тя не отразява точно [[погълната доза йонизиращи лъчения|погълнатата доза йонизиращи лъчения]]. Но все пак е очевидно, че колкото по-висока е експозицията в определен район и колкото по-дълго се намира човек в него, толкова по-голяма [[доза на йонизиращите лъчения|доза йонизиращи лъчения]] ще получи. След наблюдения при [[ядрен взрив|атомни взривове]] и аварии, по опитен път са установени следните зависимости между нивата на експозиция и възникването на [[лъчева болест]]:
 
{| class="prettytable"
|+ [[Лъчева болест]]
|-
! Експозиция, [[рентген (единица)|R]]<ref>{{cite book |title= Защита от атомного, химического и бактериологического оружия |last=Кокосов |first= Б. В|year=1957 |publisher=Военное издательство |location=Москва |pages=196 }}</ref> !! Погълната доза, [[грейГрей (единица)|Gy]]<ref name="петренко">{{cite book |title= Военная токсикология, радиобиология и медицинская защита |last= Петренко |first= Эдуард Петрович |year=2007 |publisher=Фолиант |location=Саратов |pages=348 }}</ref> !! Синдром !! Форма
|-
|rowspan="3"|<center> 100 – 200 ||<center> 0,5 – 1 ||colspan="2"| функционални нарушения
== Източници ==
<references />
 
 
 
[[Категория:Радиоактивност]]