Псуване: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Премахване на цялото съдържание на страницата |
връщане + {{изтриване}} |
||
Ред 1:
{{изтриване}}
{{Обработка|форматиране}}
Виж и термина "псувам" - говоря думи и пожеляния със сексуален характер по адрес на някого, словесен полов акт. псувам, псувня – нецензурна, обидна, със сексуална насоченост по съдържание, ругатня. В БЕР псувам се свързва със славянското пес – куче, т.е. псувам – говоря кучизми /цинизми/ по подобие на гръцкото циник, цинизми /кучизми/. Изкуствена и неубедителна етимология. П.Добрев посочва по-убедителните пущунски примери: пецу, пцу – проклинам, поч – ругатня. /ПД-ЕАКБ стр.123/ В нуристанските диалекти /езика кати/ psov, psosti означава погубвам. В санскритски apras, apadh, палийски pisuna, pesuna – псувам, ругая, проклинам. Българското диалектно /Хасковско/ пцовам, пцувам – псувам е идентично с пущунското пцу. Явно пущунските и българските аналогии имат тохарска или друга източна първооснова. В рушански и хуфски aqorat paδastōw – псувам. /ВС-РХТ/ Виж осетинското psъunе – отходно място, което традиционно се смята за местна каваказка заемка. За разгадаването на тази етимология трябва да посочим, тох./б/ apasāabdh – вулгарна реч, ругая, псувам, apāsste – неморално поведение, също тохарското pās, арменското p'osi, санскритското pāsas, paŕsas, pāmsu, протоиндоиранското pāsas, авестийски pasnu-š, – пенис, полов член. /DA-DT-b/,/L-IAIL/ От същия корен е латинското pitus, pesnis, преминало в penis, галското bottos, староирландските bot, bodh, bod, pasnus хетското pesna, старовисоконемското fasel, vesil, нидерландското faselschwein, древногръцкото peos, falus - пенис, в по-широк смисъл - член на тялото, и латинското praeputium – крайна плът, край на пениса. Покорни въстановява протоиндоевропейската форма pes, pesos. /P-IEW/ Тук може да добавим румънското рutiţa, руското диалектно потька, българското патка - пенис. В кховарски priki – вагина. Също английското prick /бода, пенис/ и българското жаргонно пърцам – полов акт, пръч – козел за разплод, праз – некастриран овен за разплод. /СИ-РРОД стр.378/ В румънски prunc – новородено и purţotina – лека жена се смятат за заемки от старобългарското пьрць – coitus, размножаване. /БЦ-ИБЕ-2 стр.20,123/ Румънската форма хвърля светлина върху българската диалектна дума пордотин, използвана като обида. Обикновено се свързва с гръцкото πορδή – пръдльо. /СИ-РРОД стр.370/ Пордотин се казва на разпуснат човек, интересуващ се единствено от задоволяването на собствените желания и нагони, склонен към преяждане и препиване, което показва връзка с пьрць, а не с πορδή. Също интересен паралел със старобългарската форма, показва ингушкото pxьarde – оплождане. /РИС/ За псувам откриваме убедителна тохарска и индоиранска етимология. Вероятно от същия корен е българското похот, пошлост и по-старата форма пошавност – нещо нередно, цинично, неморално, грешно, най-вече със сексуална същност. /СИ-РРОД стр.378/ Откриваме сходни понятия в енисейските езици, изходно *bh`s в кетски bh`š, симтски bh`s, котски puš, арински poš - пенис. /S-YE www.starling.rinet.ru/ Изходното алтайско *peč`i/˜p`, монголското *hiče , тунгусоманчжурското *pečke, корейското *pɨ̀skɨ́rì – срамен и изходното *pā̀lčà, монголското *balči, тунгусоманджурското *pālǯe, японското *pàntù-i – срамуващ се. /S-АE www.starling.rinet.ru/ Това логично показва древните, предностратически, палеолитни корени на понятието.
| |||