Тибетска книга на мъртвите: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м препратка; форматиране: 2 интервала (ползвайки Advisor) |
|||
Ред 20:
В момента на умиране, ако човек не е изцяло погълнат от своята драма, той има шанс да види „изначалната ясна светлина“ и да се изплъзне от цикъла на живота и смъртта. Ако не успее, преминава към следващия етап.
* '''„Чениид Бардо“''' – измерението на [[бог]]овете и [[демон]]ите. Тук мъртвият ще се среща с гневни демони и добронамерени божества, а покрай тях ще светят слаби светлини, всяка от които е вход за поредно прераждане в света на боговете („девалока“); света на титаните („асуралока“); света на хората („манакалока“); света на животните („тирякалока“); света на гладните [[Дух (религия)
* '''„Сидпа Бардо“''' – етапът на силния стремеж към повторно раждане. Тук човек вече осъзнава, че е мъртъв, и започва панически да се опитва да се върне в мъртвото си тяло, и да желае „още един шанс“. На този етап четящият също се опитва да предотврати това, напомняйки на мъртвия, че той е заобиколен от илюзии и е тласкан от илюзорни желания. Ако и тук мъртвият не осъзнае, че блуждае в свят, оформен от собственото си съзнание, то той интензивно ще търси пътечка към нова ситуация на зачеване на дете, и откривайки такава, ще се скрие отново в утробата, където ще забрави всичко, което му се е случило и ще се роди отново.
| |||