Джеймс Ренел: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м смяна шаблон-инфо с личност; форматиране: 3x тире, 3x тире-числа, интервал (ползвайки Advisor)
Ред 31:
От 1769 до 1773 година, отново заедно с Уилям Ричардс картира най-голямата [[делта (география)|делта]] (около 100 хил. км<sup>2</sup>) в света на реките Ганг и Брахмапутра.
 
През 1776 година е тежко ранен около границата с [[Бутан]] и до края на живота си не се възстановява напълно от раните си. През 1777 година, едва на 35 години, се оттегля от активна служба, получава пожизнена пенсия от £600, напуска Индия и се връща в Англия. Останалите 53 години от живота си Ренел прекарва в [[Лондон]], като се отдава на писателска и издателска дейност. В резултат на своите деветгодишни измервания в Индия той издава карти и [[Атлас (картография)|атлас]]и на Северна Индия (1783) и [[Бенгалия]] (1779). Изработва карта на [[Египет]] и карта на теченията в [[Атлантически океан|Атлантическия]] и [[Индийския океан]] (1799), с което става баща на съвременната [[океанография]]. Издава книга за откриването и изследването на [[Северна Африка]] и множество други произведения с географски и исторически характер.
 
През 1781 година е избран за член на [[Британско кралско научно дружество|Кралското научно дружество]], през 1791 година за особени заслуги в картографията е награден със златен медал от същото дружество, а през 1825 – със златен медал от Кралското литературно дружество.