Джон Дъдли: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м Disambiguated: адмиралтейство → Британско Адмиралтейство |
||
Ред 20:
Когато Едуард Гилфорд умира без мъжки потомци или писано завещание, имуществото на Гилфорд е оспорено от Дъдли (от името на съпругата му) и племенника на Гилфорд, Джон. Дъдли придобива имението в Халдън и други земи в [[Кент]] и [[Съсекс]], въпреки твърдението на Джон Гилфорд, че чичо му е възнамерявал той да ги наследи. Пет години по-късно той продава имението и други имоти на [[Томас Кромуел]], чието протеже става след падането на Уолси. При разтурянето на манастирите кралят дава на Дъдли няколко имения, включително обширни имоти на абатството Хейлсоуен, [[Шропшър]].
През 1537 г. Дъдли е изпратен на мисия в [[Испания]] и започва връзката му с [[Британско Адмиралтейство|адмиралтейство]]то, която наред с неговите военни мисии от 1542 г. ще го издигне през последните години на царуването на Хенри VIII. През януари 1542 г. той подновява членството си в [[Камара на общините на Обединеното кралство|Камарата на общините]] като един от рицарите за [[Стафордшър]], а при смъртта на втория си баща е произведен във ''виконт лил'' (титла по линия на майка му) и доживотен лорд адмирал, с което влиза в [[Камара на лордовете|Камарата на лордовете]].
Упражнявайки новите си правомощия, Дъдли отблъсква французите от Ла Манша и щурмува [[Булон сюр Мер]], за което става [[Орден на жартиерата|Рицар на жартиерата]] и на 23 април 1543 г. е приет като член на [[Таен съвет на Обединеното кралство|Тайния съвет]]. Като Лорд адмирал той ръководи военноморските операции през следващите две години и присъствието му в третата сесия на парламента съответно е намалено. През 1544 г. става губернатор на Булон. През същата година той придружава бъдещия си съперник [[Едуард Сиймур]] в завладяването и изгаряне на Единбург. През 1545 г. Дъдли ръководи операциите на флота в битката при Солънт, която осуетява френското нападение срещу [[Портсмът]] и о. [[Уайт]]. Той е част от делегацията в [[Париж]], която сключва и ратифицира мира през 1546 г. При смъртта на краля през 1547 г. той е генерал-лейтенант на всички въоръжени сили на Негово величество.
| |||