Албер Русел: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Pelajanela (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
+раздели и разместване |
||
Ред 21:
Умира от инфаркт на 23 август 1937 година в крайбрежното селище [[Роаян]], Шарант Маритим (Royan, Charente-Maritime), в Западна Франция и е погребан в църковния двор на Сен Валери във Варонжовил-сюр-Мер, Нормандия. <ref>[https://www.musicologie.org/Biographies/r/roussel_albert.html Musicologie.org: Roussel Albert]</ref>
Според френския музиковед Анри Прюниер (Henry Prunières, 1861 – 1942), Русел ''„започва да си дава сметка за своите възможности и за индивидуалната си техника с Padmâvatî (неговата първа опера, Op.18, писана в продължение на пет години между 1913 и 1918 година). Тази творба е последвана от опуси, перфектни в своята хомогенност и забележителна оригиналност. В този период композиторът престава да търси своя път – той вече го е намерил. Неговите Prélude pour une Fête de Printemps, сюитата му във Фа мажор, концертът и накрая Псалм No.80 са шедьорви, които бележат финалния етап от израстването на този велик артист.“'' <ref>Henry Prunières, ''La Revue musicale'' (Issues 364 – 367, 1984), 57</ref>▼
Друг музикален критик пише за него: ''„Русел никога няма да се сдобие с популярността на Дебюси или Равел, тъй като неговото творчество е лишено от онази чувственост…. И въпреки това той е значим и завладяващ френски композитор. След няколко слушания неговата музика започва да звучи все повече и повече интригуващо благодарение на своята изтънчена ритмична виталност. Той може да бъде брилянтен, скован, нежен, хапещ, сух и забавен. Неговата великолепна Сюита за пиано Op. 14 (1911) свидетелства за майсторството му, когато борави със старинните танцови форми. Балетите му Le Festin de l'araignée (Op. 17, 1913) и Bacchus et Ariane (Op. 43, 1931) са изпълнени с живот и образи, докато неговите Трета и Четвърта симфония са сред най-високите приноси за френската симфония.“'' <ref>David Dubal, ''The Essential Canon of Classical Music'' (NY: North Point Press, 2001), 442</ref>▼
== Творчество ==
Line 115 ⟶ 109:
* Три пиеси, Op. 49 (1933)
</div>
== Оценки ==
▲Според френския музиковед Анри Прюниер (Henry Prunières, 1861
▲Друг музикален критик пише за него: ''„Русел никога няма да се сдобие с популярността на Дебюси или Равел, тъй като неговото творчество е лишено от онази чувственост…. И въпреки това той е значим и завладяващ френски композитор. След няколко слушания неговата музика започва да звучи все повече и повече интригуващо благодарение на своята изтънчена ритмична виталност. Той може да бъде брилянтен, скован, нежен, хапещ, сух и забавен. Неговата великолепна Сюита за пиано Op. 14 (1911) свидетелства за майсторството му, когато борави със старинните танцови форми. Балетите му Le Festin de l'araignée (Op. 17, 1913) и Bacchus et Ariane (Op. 43, 1931) са изпълнени с живот и образи, докато неговите Трета и Четвърта симфония са сред най-високите приноси за френската симфония.“'' <ref>David Dubal, ''The Essential Canon of Classical Music'' (NY: North Point Press, 2001), 442</ref>
== В България ==
От [[1990-те]] в София се провежда международен клавирен конкурс „Албер Русел“, организиран от Фондация Албер Русел, създадена от френската пианистка и педагог Жермен Муние (Germaine Mounier). След нейната смърт през 2006 г., лидерството в организационния екип е поето от проф. [[Жени Захариева]] – по това време артистичен директор на конкурса, а понастоящем негов председател. Юбилейното десето издание на конкурса се проведе през октомври 2014 година <ref>[https://www.facebook.com/pg/FoundationAlbertRoussel/about/?ref=page_internal Foundation Albert Roussel Facebook Page]</ref>.
== Бележки ==
| |||