Уикипедия

Етология: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
м Disambiguated: щъркели (пояснение) → щъркели, славей → Северен славей, гарга → вранови, форматиране: 11x тире, 3x нов ред (ползвайки [[У:С
Ред 4:
Още в древността поведението на [[животно|животните]] е представлявало интерес за [[човек|хората]]. Наблюденията над някои действия на животните са намирали приложение във всекидневието на древните хора при ловуване, а по-късно при [[Одомашняване|опитомяването]] и дресирането. През последните години вниманието на учените се насочи към задълбочени проучвания върху поведението на животните. Резултатите от изследванията имат не само научна стойност, но намират широко приложение в различни области от практическата дейност на човека. Така възниква една нова и интересна наука за биологичните основи и закономерности на животните, наречена етология (от грц. ''етос'' – [[поведение]] и ''логос'' – [[наука]]).
 
Изучаването на вродените елементи на поведението започва в края на XVIII [[век]] с изследванията върху инстинктите при различни видове животни. Но за основоположници на съвременната етология се смятат носителите на [[Нобелова награда|Нобеловата награда]] за [[1973]] г. австриецът [[Конрад Лоренц]] — – директор на [[Института по физиология на поведението на животните „Макс Планк“]] в [[Бавария]], холандецът [[Николас Тинберген]] — – ръководител на етологичните изследвания в [[Оксфордския университет]], и австриецът [[Карл фон Фриш]] — – известен изследовател на поведението на пчелите от [[Зоологическия институт при университета в Мюнхен]]. Тримата [[учен]]и не се ограничиха да изследват определени поведенчески прояви на животните, а чрез [[анализ]] и [[Логически синтез|синтез]] обединиха съществуващите възгледи и натрупания експериментален материал и изградиха стройна научна теория за поведението на животните.
Етологията се интересува предимно от мотивите, които карат животните към достигане на определена цел — в повечето случаи това е задоволяване на важна биологична необходимост, свързана със запазване на животинския [[вид]].▼
 
▲Етологията се интересува предимно от мотивите, които карат животните към достигане на определена цел — – в повечето случаи това е задоволяване на важна биологична необходимост, свързана със запазване на животинския [[вид]].
== Същност на етологията ==▼
 
▲== Същност на етологията ==
Особено интересни са най-ранните прояви на вроденото поведение. При висшите животни вродените безусловни [[рефлекс]]и никога не се проявяват самостоятелно в процеса на развитието на възрастния индивид. Обикновено те се преплитат по сложен начин с придобитите през живота условни рефлекси. Някои безусловни рефлекси може да се видят в чист вид в първите дни след раждането.
Например новороденият [[бозайник]] ще бъде осъден на гибел, ако не се задейства смукателният безусловен рефлекс. Достатъчно е квачката да „подаде“ сигнал за близка опасност и току-що излюпените пиленца приемат поза на притайване — остават за известно време напълно неподвижни. Доказателство, че това е вроден безусловен рефлекс, е наблюдаването на същата реакция и при пиленца, изкуствено излюпени в [[инкубатор]], които няма от кого да се „учат“. Това показва, че още през [[зародиш]]ното развитие у животните е програмиран определен набор от вродени рефлекси, които се проявяват активно още в най-ранните етапи на индивидуалното им развитие. За много животни, които се раждат прогледнали, от голямо значение за проявите на инстинктивното им поведение са зрителният и звуковият анализатор. Например всяко затъмняване над главата на новороденото [[агне]] предизвиква повдигане на главата нагоре и търсене на [[млечна жлеза]], т.е. опит за [[сучене]]. А в природата при птичетата, които се излюпват слепи, и най-малкото разклащане на [[гнездо]]то води до отваряне на [[човка|човките]]. Тези така сигурни и постоянни вродени реакции могат лесно да се предизвикат и от нетипични дразнители, която особеност е в основата на т.нар. [[импринтинг]]. Този термин е въведен от Лоренц и според него това е механизмът, чрез който новородените [[бозайник|бозайници]] или [[птица|птици]] оприличават себе си на индивида, видян за първи път след раждането им (най-често [[майка]]та). Същият учен успял да накара новоизлюпени [[гъска|гъсета]] да го следват неотклонно, смятайки го за техен родител. По този начин, той доказва, че през първите дни от живота си малките запаметяват кой ги храни и защитава, като у тях се появява [[инстинкт]] за следване.▼
 
▲Например новороденият [[бозайник]] ще бъде осъден на гибел, ако не се задейства смукателният безусловен рефлекс. Достатъчно е квачката да „подаде“ сигнал за близка опасност и току-що излюпените пиленца приемат поза на притайване — – остават за известно време напълно неподвижни. Доказателство, че това е вроден безусловен рефлекс, е наблюдаването на същата реакция и при пиленца, изкуствено излюпени в [[инкубатор]], които няма от кого да се „учат“. Това показва, че още през [[зародиш]]ното развитие у животните е програмиран определен набор от вродени рефлекси, които се проявяват активно още в най-ранните етапи на индивидуалното им развитие. За много животни, които се раждат прогледнали, от голямо значение за проявите на инстинктивното им поведение са зрителният и звуковият анализатор. Например всяко затъмняване над главата на новороденото [[агне]] предизвиква повдигане на главата нагоре и търсене на [[млечна жлеза]], т.е. опит за [[сучене]]. А в природата при птичетата, които се излюпват слепи, и най-малкото разклащане на [[гнездо]]то води до отваряне на [[човка|човките]]. Тези така сигурни и постоянни вродени реакции могат лесно да се предизвикат и от нетипични дразнители, която особеност е в основата на т.нар. [[импринтинг]]. Този термин е въведен от Лоренц и според него това е механизмът, чрез който новородените [[бозайник|бозайници]] или [[птица|птици]] оприличават себе си на индивида, видян за първи път след раждането им (най-често [[майка]]та). Същият учен успял да накара новоизлюпени [[гъска|гъсета]] да го следват неотклонно, смятайки го за техен родител. По този начин, той доказва, че през първите дни от живота си малките запаметяват кой ги храни и защитава, като у тях се появява [[инстинкт]] за следване.
Интересно е поведението на птиците, които притежават безпогрешна вродена ориентация в пространството, усещане за посока, необходима им при [[миграция|миграциите]], както и точното време кога да ги извършат. С това се обяснява подготовката за далечните междуконтинентални прелети точно в определен период от годината и завръщането на птиците ([[щъркели (пояснение)|щъркели]], [[лястовица|лястовици]] и много други) през пролетта по едно и също време на същото място. Годишният календар, „компасът“ и биологичния часовник са наследствени и при много бозайници.▼
 
▲Интересно е поведението на птиците, които притежават безпогрешна вродена ориентация в пространството, усещане за посока, необходима им при [[миграция|миграциите]], както и точното време кога да ги извършат. С това се обяснява подготовката за далечните междуконтинентални прелети точно в определен период от годината и завръщането на птиците ([[щъркели (пояснение)|щъркели]], [[лястовица|лястовици]] и много други) през пролетта по едно и също време на същото място. Годишният календар, „компасът“ и биологичния часовник са наследствени и при много бозайници.
 
В природата при животните може да се наблюдава индивидуално и групово поведение. Индивидуалното поведение е характерно за животни, които водят самостоятелен начин на [[живот]] или живеят на двойки. Обикновено самостоятелно живеещите животни се чифтосват само през размножителния период (с цел продължаване на рода). Всяка обособена брачна двойка бозайници или птици завладява определена [[територия]], която грижливо охранява. Така например мъжкият [[Северен славей|славей]], на чиято песен се възхищаваме, всъщност пее с особено настървение през брачния период, като чрез песента си съобщава, че неговата територия е ангажирана и всеки неканен гост от същия вид ще бъде прогонен безмилостно. Бозайниците пък бележат територията си чрез миризливи [[секрет]]и ([[вълк|вълците]] и [[куче]]тата — – чрез [[урина]]та си, някои видове [[антилопа|антилопи]] — – чрез [[секрет]]и от [[слъзна жлеза|слъзните си жлези]], [[пор]]овете — – чрез секрети от мускусните си миризливи жлези, [[мечка|мечките]] — – чрез кожни секрети и пр.).
 
Интересно поведение показват и животните, водещи групов начин на живот — – [[стадо|стада]] от бозайници (например [[антилопа|антилопи]], [[зебра|зебри]], [[бивол]]и, [[бизон]]и, [[вълк|вълци]], [[маймуна|маймуни]]), [[ято|ята]] от [[птица|птици]] (например [[папагал]]и, [[вранови|врани]], [[гаргавранови|гарги]]), [[Рибен пасаж|пасаж]] от [[риба|риби]] и др. При тях по-лесно се отглеждат и възпитават подрастващите, които по пътя на подражаване на старите и опитни животни бързо опознават природната обстановка и се научават да ловуват и да намират храната си, да се пазят от опасности.
 
Много характерен белег при животните, водещи групов начин на живот, е съществуването на рангово разпределение — – изграждането на строга йерархична стълбица, извоювана чрез многобройни борби за елиминиране. Подобни двубои между животните са много характерни и особено силно са изразени през размножителния период. Но тогава борбите се изразяват в сложни [[брачен ритуал|брачни ритуали]] за извоюване но желаната женска. Особено ожесточени битки водят [[зубър|зубрите]], [[бизон]]ите, [[елен]]ите и други животни.
 
Всеки животински вид притежава средства за общуване и сигнализация, които се изразяват в [[звук]]ови, [[химия|химични]] и [[електричество|електрични]] сигнали, [[мимика|мимики]], [[изражение|изражения]] и пр. Най-широко разпространени са звуковите сигнали, чрез които животните си сигнализират за опасност или за наличност на храна, за приближаваща природна угроза ([[ураган]], [[земетресение]], [[гръмотевица|гръмотевици]] и други).
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Етология“.