Ескориал: Разлика между версии

През 1984 г. Ескориал е включен в списъка на Световното културно наследство на ЮНЕСКО. В момента комплексът е една от най-популярните забележителности в околностите на Мадрид.

 

Историята на Ескориал започва на [[10 август]] [[1557]], когато войските на [[Филип II Испански|Филип II]] разбиват французите при [[Сен Кантен]], [[Фландрия]]. Тъй като това е денят на Св. Лаврентий (на испански:Сан Лоренсо), крал [[Филип II Испански|Филип II]] решава да построи манастир в чест на светеца. Комплексът трябвало да напомня за могъществото на испанската корона и победата при [[Сен Кантен]]. Постепенно планът и значимостта на замисления комплекс се разрастват. Решено е той да въплъти мечтата на [[Карл V]] – съчетание от кралски пантеон, манастир и дворец, което да е архитектурен израз на политическата доктрина на испанския [[абсолютизъм]]. За изпълнението на замисъла си кралят ангажира група архитекти, които да намерят подходящо място, на което да бъде построен новият дворец. Желанието на [[Филип II Испански|Филип II]] е дворецът да бъде построен на прохладно място, в близост до новата столица, [[Мадрид]]. Това трябвало да бъде място за отдих, далеч от грижите за могъществото на империята. Там [[Филип II Испански|Филип II]] желаел да се усамотява в обкръжението на монаси, а не на придворни, поради което на първо време в новата резиденция трябвало да се учреди манастир на ордена на св. Йероним Блажени. Комплексът не трябвало да бъде помпозен, а издържан в строг стил, за да подхожда на строгия характер, мрачността и голямата набожност на [[Филип II Испански|Филип II]]. Замислено е обединителен център на комплекса да бъде огромна базилика, което изразява идеята на краля, че всяко политическо начинание трябва да се ръководи от религиозни съображения. На това отговарят и плановете на краля да превърне комплекса в образователен център, оръжие в ръцете на католическата контрареформация. Неговото поръчение към архитектите са Ескориал да съчетава „''простота в конструкцията, строгост като цяло, благородство без надменност, величие без показност“''.

[[Image:Ventana2.jpg|мини|300п|Ескориал. Южна фасада]]

След завършването на Ескориал, [[Филип II Испански|Филип II]] започва да събира в него произведения на прочути испански и европейски художници, както и ценни книги и ръкописи. След смъртта на краля колекцията продължава да се разраства и днес Ескориал съхранява творби на [[Тициан]], [[Ел Греко]], [[Франсиско Сурбаран]], [[Тинторето]] и [[Санчес Коельо]].

 

 

Правоъгълният план на Ескориал много наподобява [[скара]]. Според едно предание този план е избран в чест на св. Лаврентий, който бил измъчван върху нагорещена желязна скара.

Най-голямо значение за архитектурния облик на Ескориал има неговият архитектурен стил. Филип II настоявал да се скъса със средновековната традиция и да се подчертае европейското значение на страната му, поради което най-подходяща за неговите амбиции се оказва ренесансовата архитектура.

 

В центъра на архитектурния комплекс Ескориал се намира базиликата ''„Сан Лоренцо ел Реал“'', която доминира във външния изглед на ансамбъла с високия 92 [[метър|m]] купол<ref>[http://www.feelmadrid.com/elescorial.html Monastery of El Escorial]</ref>. Издържана е в стила на късните готически катедрали от Западна Европа. Тя е кръстокуполна базилика – дълъг наос по посока изток-запад, който е разделен надлъжно на три кораба от две дълги аркирани колонади и е пресечен от по-къс напречен кораб – [[трансепт]]. Този план на базиликата е видоизменен от Хуан де Ерера вариант на Гръцкия кръст, който има четири равни по дължина рамена. Съгласно измененията в плана размерът на двете камбанарии в западната част на църквата е редуциран, а малкият купол без барабан, планиран да стои над олтара, е заменен от купол с висок барабан, поставен над центъра на базиликата, където се пресичат четирите и&#768; рамена.

[[Image:BasílicaElEscorialRetablo.jpg|мини|300п|Интериорът на базиликата]]

Най-пищно украсената част на базиликата е областта, обграждаща високия олтар. Триделната преграда на олтара е изработена от червен гранит и [[яспер]], висока е 12 метра и е украсена със скулптури от [[Леон Леони]] и три реда фрески, поръчани лично от [[Филип II Испански|Филип II]]. Поставени са и статуи в човешки размери, представящи коленичилото семейството на [[Карл V]] и [[Филип II Испански|Филип II]].

 

 

В криптата, разположена под олтара на голямата базилика, се намира Пантеонът на кралете – кръгла стая със златна украса и мраморни стени. В 26 мраморни ниши, разположени по стените на залата, са положени мраморните ковчези на испанските монарси от династиите на [[Хабсбурги]]те и [[Бурбони]]те. Тук са погребани: [[Карл V|Карл I]], [[Филип II Испански|Филип II]], [[Филип III Испански|Филип III]], [[Филип IV Испански|Филип IV]], [[Карлос II]], [[Луис I Испански|Луис I]], [[Карлос III]], [[Карлос IV]], [[Фернандо VII]], [[Исабела II]], [[Алфонсо XII]], [[Алфонсо XIII]]. Двама бурбонски крале на Испания – [[Филип V Испански|Филип V]] и [[Фернандо VI]], както и [[Амадей I]] не са погребани в Ескориал.

 

Най-късно в Пантеона са положени останките на крал [[Алфонсо XIII]] и съпругата му [[Виктория Евгения Батенберг]]. Останките на [[Дон Хуан де Бурбон]] и Мария де лас Мерседес, родителите на настоящия крал [[Хуан Карлос I]], са положени в специално помещение, наречено ''pudridero'', което всъщност е зала за тление. В Ескориал има две такива помещения – едно в Пантеона на кралете и второ в Пантеона на принцовете. В тези два ''pudrideros'' се допускат само монаси от манастира. В залите за тление телата на покойниците се съхраняват в специални ковчези в продължение на 50 години, колкото е необходимото време за пълното разлагане на телата, след което те се преместват в някоя от нишите на кръглата зала на пантеона.

 

[[File:EscorialBiblioteca.jpg|thumb|220px|Библиотеката]]

Библиотеката на Ескориал, известна като ''Regia Laurentina'', е разположена в западната част на комплекса, точно срещу Голямата Базилика, от която я отделя големият Двор на кралете. Библиотеката е планирана от Хуан де Ерера, който изработва и дизайна на лавиците. Залата, в която се помещава библиотеката е дълга 45 метра и притежава богата и добре запазена украса от фрески на италианския художник [[Пелегрино Тибалди]].

След завършването на Ескориал [[Филип II Испански|Филип II]] премества в библиотеката цялата си колекция от книги, включващи образци от цяла Испания и Европа. Постепенно фондът на библиотеката се обогатява и днес наброява над 40 хиляди тома, сред които образци от 15 и 16 в., както и над 5000 ръкописа на арабски, латински и испански език, украсата на които е в отлично състояние на консервация.

 

[[Image:Galería de las Batallas. Monasterio de El Escorial (Madrid).jpg|мини|Залата на битките]]

Тази зала се намира в североизточния квадрант на комплекса в непосредствена близост до базиликата. Тя е украсена с пищни фрески, изобразяващи най-важните победи на испанските войски, включително и тази над [[маври]]те, както и някои победи на [[Филип II Испански|Филип II]] над французите.

 

През 18 век, по време на крал [[Карлос III]], източната страна на североизточния квадрант на Ескориал е преустроена в жилищна част за [[Бурбони]]те, състояща се от няколко апартамента, в които днес е изложена колекция от гоблени, изработени от работничките в Кралската фабрика Санта Барбара, изобразени и върху платната на [[Гоя]].

 

Разположен на сутерена под апартаментите на Бурбоните, архитектурният музей излага материали, свързани със строежа на Ескориал- планове, инструменти, кранове и други.

 

В непосредствено съседство с архитектурния музей е художествената галерия, в която се съхраняват платна от различни европейски художествени школи от 15 в., 16 в. и 17 в.

 

Тази зала се намира в източната част на югоизточния квадрант на комплекса и е завършена едва през 1888 г. В нея са положени телата на принцовете, принцесите и кралиците, които не са родили испански крал. Пантеонът на принцовете съдържа 60 погребални ниши, от които са запълнени точно 47. Специално място в Пантеона на принцовете заема саркофагът на Дон Хуан Австрийски (1547 – 1578), изграден от бял мрамор.

[[Image:Camara infantes San Lorenzo de El Escorial.jpg|мини|250px|Паннтеонът на принцовете]]

 

Малкият манастир и главното стълбище затварящи от запад Двора на Евангелистите, са украсени с над 62 фрески на религиозни теми, дело на Тибалди, Гамбясо, Карвахал, Чинчинато и Баросо. Сводът на стълбището е украсен с фрески на [[Лука Джордано]], известни като „Славата на испанските Хабсбурги“.

 

Училището на Ескориал заема целия северозападен квадрант на комплекса, а манастирът на Св. Лаврентий – целия югозападен квадрант. В годините на [[Реформация]]та училището и манастирът стават главно средище за подготовка на верни на Католическата църква отци, които да се борят с идващото от север „вредно“ влияние на реформаторските идеи. В манастира на Ескориал се намира един от на-големите реликварии в Католическия свят с над 7500 реликви, разпределени в над 500 по-малки скулптурни реликвария

 

<references />

 

*[http://www.patrimonionacional.es/en/infprac/visitas/escorial.htm Practical Information for Public Visits] мъртва препратка

*[http://www.patrimonionacional.es/Home/Palacios-Reales/Real-Sitio-de-San-Lorenzo-del-Escorial.aspx Real Sitio de San Lorenzo de El Escorial (Es)]