Ерик Ериксон: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране; инфо кутия - националност; форматиране: 3x тире-числа, 2x кавички, 6 интервала, нов ред, тире (ползвайки Advisor)
Ред 41:
* Същата е задачата му и през [[училище|училищната]] възраст (7 до 12 години), когато то трябва да се научи на труд.
* Юношеството (13 – 19 години) е ключовият период в теорията на Ериксон. То продължава от тринадесетата до деветнадесетата година от живота на човека. В този период младият индивид търси себе си, опитва се да определи кой е, да се разграничи от другите и да се възприеме като отделен, уникален индивид. Важен елемент от този експеримент е юношеската [[любов]]. Ако юношата не успее да опознае себе си, той се губи в другите ([[дифузия]]).
* Ранната зрялост (20 – 40 години) Ериксон нарича периода между двадесетата и четиридесетата година от живота на човека. Това е период, в който основната задача е намирането на партньор или спътник в живота. Въпросът, който трябва да бъде решен, е дали човек ще успее да постигне интимност с друг индивид или ще остане в [[Изолация (психология)|изолация]].
* Зрелостта също продължава двадесет години (40 – 60 години). Това е времето, в което човек вече е създал семейство и сега на него се пада отговорността да отгледа следващото поколение.
* Последният етап според теорията на [[Германия|немския]] [[психология|психолог]] е старостта (след шестдесетата година). Тогава човек вече е изпълнил своята задача и гледа [[смърт]]та право в очите. Въпросът е дали ще успее да погледне назад към живота си и ще бъде доволен от постигнатото или ще намери за какво да съжалява. Ако не успее да стигне до мъдростта за [[преходност]]та на живота, човек се отчайва. В този период човек би трябвало да престане да се страхува от смъртта, той просто я приема.