Древноримска армия: Разлика между версии

Техните организационни и воински традиции са положени още по времето на [[Седемте царе на Рим|Римските царе]] (до приблизително [[500 г. пр.н.е.]]), продължени от [[Римската република]] (500 - – [[31 г. пр.н.е.]]), [[Римската империя]] (31 г. пр.н.е. - – [[476]] г.) и нейния наследник [[Византийската империя]] (476 - – [[1453]] г.). Поради това обхватът на времевия период, с който те хронологично се означават като (древно) римски, възлиза общо на около 2000 години. През тези близо две хилядолетия римската армия търпи много промени в състава, организацията, техниката (вкл. [[боен ред|бойния ред]]) и [[тактика]]та за водене на бой, а единствено се запазва неотменимо е ядро от установени древноримски воински традиции.<ref>{{cite book |last= Коноли |first= Питър |authorlink= Питър Коноли |title= Римската армия |year= 2001 |publisher= ИКОН-М, ISBN 954-8517-15-9 }}</ref>.

Когато Август (''Augustus'') става първият [[император]] на Римската империя, той започва да очертава границите на [[империя]]та. Преди царуването на Октавиан Август, Римската империя е хегемонна империя, което означава една империя със зони с намаляване на влиянието от центъра на Рим и Италия. Отделно от това, Август превзема големи територии в [[Централна Европа]], и също така се опитва да завладее [[Северна Европа]], но не успява. Когато [[Публий Квинтилий Вар (претор 203 пр.н.е.)|Вар]] (Publius Quintilius Varus) е победен с [[легион]]ите си в [[Битка в Тевтобургската гора|Тевтобургската гора]] ''([[немски|нем]]. Teutoburgerwald)'', това събитие се превръща в едно от най-големите поражения на римската армия (Вар, който се самоубива, губи в тази битка 3 легиона, 3 конни подразделения и 6 [[Кохорта (военна част)|кохорти]]). Римската империя започва да очертава границите на териториите където има пълен контрол. Август държи на мира вътре в границите на своята империя. Дори мирът е кръстен на него: [[Pax Augusta]]. На северната граница на империята (по брега на [[Рейн]] и [[Дунав]] - – виж [[Дунавски лимес]]) се изграждат много укрепления, за да се осъществи натиск на [[варвари]]те извън империята. По този начин римската армия се превръща в постоянна армия, която е недостижима като бойни качества в онези векове.

Легионът се подразделял на следните части (от малки към големи): [[контуберния]], [[центурия]], [[Кохорта (военна част)|кохорта]], [[легион]].

* 1 кохорта от 3 манипули = 360 – 600 човека;

* 1 [[манипула]] от 2 центурии = 120 – 200 човека;

Състояла се е от 8 легионера. те живеели заедно в обща палатка в лагера. Тя била с размери около 4 на 3 м., с малко предно помещение. Всяка контуберния отначало имала [[муле]], което носело тежките неща, когато армията е на поход. По времето на Гай Марий мулетата били премахнати и всеки легионер вече е бил длъжен сам да носи своите вещи, поради което легионерите са наричани шеговито "мулетата„мулетата на Марий"Марий“.

Центурионите били избирани. Избраният за центурион избирал от своя страна втори центурион, свой помощник - – [[опцион]] и офицерите в своята центурия: [[знаменосец]] ([[signifer]]=[[сигнифер]]), [[тръбач]] ''([[корницен|cornicen]])'', [[тесерарий]] - – [[офицер]]-началник на стражата и получаващ за през нощта [[парола]]та, записана върху дъсчица ([[тесера]]).

10 кохорти (cohorts) заедно образували легион (от 4800 пехотинци). Лидерът на легиона се наричал [[Легат]] (legatus). Много често той е бил подпомаган от 5 или 6 [[трибун]]а (tribuni). Легионът се състоял не само от тези 4800 пехотинци: в него влизали кавалерия и артилерийски части с около 60 [[катапулт]]и и [[балисти]]. Катапулта изстрелвал камъни, а [[Балиста (оръжие)|балиста]]та изстрелвала стрели. На разположение на легиона също така имало много лекари, готвачи, екзекутори, ветеринарни лекари, писатели, дърводелци и ковачи, а също така и [[военен прокурор]]. Това е бил състава на легиона в най-общ вид. Общо един легион се състоял от около 5500 до 6000 мъже. Когато в периода на [[Римска република|Републиката]] римските източници говорят за 1 легион, то това означава, че към легиона има още толкова съюзнически (италийски) войски, и към 300 конници.<ref>Goldsworthy (2003) 50, 78</ref>

Помощните части (''auxilia'') са били различни видове в зависимост от функцията си. Те често се състояли от конници, стрелци и др. Помощните части са били използвани за 2 неща: подпомагане на легионите и най-вече при защита на границите на империята, т.е. като [[Пехота|граничар]]и. Войниците от тези части, наричани ''[[ауксилиарии|auxiliarii]]'', никога не са били римски граждани. Те винаги са били използвани в сражения далеч от родното си място, по разбираеми причини. Например, по информацията от плоча открита в гробница, конници от [[Северна Африка]] са се сражавали в близост до река Рейн. Войниците в помощните части имали статут много по-нисък от тоя на легионерите в легионите, и получавали само 1/3 от заплащането на легионерите. Един войник в помощните войски (''auxilia'') служел 25 години, като след това получавал римски граждански права за себе си и децата си и ново римско име от императора. Синовете му почти винаги служели в римската армия като легионери.<ref>Goldsworthy (2003) 77</ref>

*{{cite book |last=Hassall |first=Mark |title="The Army" in Cambridge Ancient History 2nd Ed Vol XI (The High Empire 70–19270 – 192)|year=2000}}