Настъпление на Брусилов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без right/дясно в картинки (x4) |
Vodnokon4e (беседа | приноси) м + 2 категории; ±Категория:Битки през Първата световна война→Категория:Битки на Русия през Първата световна война, ползвайки [[MediaWiki:Gadg... |
||
Ред 1:
'''Настъплението на Брусилов''' (или '''Пробивът на Брусилов''', {{lang-ru|Брусиловский прорыв}}) е офанзива на руските войски, командвани от генерал [[Алексей Брусилов]], срещу армиите на [[Централните сили]] в днешна Западна [[Украйна]] през лятото и есента на 1916 година. Успешното ѝ начало я нарежда заедно с [[Битка при Марна (1914)|първата битка при Марна]] сред най-големите победи на [[Антантата]] от началото на [[Първата световна война]] до този момент. [[Австро-Унгария]] е поставена в критична ситуация и само намесата на германския ѝ съюзник я спасява от пълна катастрофа. В последвалите неколкократни опити да развият първоначалните си успехи руснаците търпят колосални загуби. Това води до изтощение и политическа дестабилизация на [[Руската империя]], намерила израз във [[Февруарската революция]] през 1917 година.<ref>{{cite journal |first= Graydon A. |last= Tunstall |title= Austria-Hungary and the Brusilov Offensive of 1916 |journal= The Historian |volume= 70 |issue= 1 |year= 2008 |pages= 30 – 53 [pp. 52
Настъплението на Брусилов се отразява съществено и на [[Солунски фронт|бойните действия на
== Предпоставки ==
Ред 13:
=== Съотношение на силите ===
Към началото на юни командващият Югозападния фронт генерал [[Алексей Брусилов]] разполага с общо четири армии – 8-а, 11-а, 7-а и 9-а, разположени от [[Полесие]]то до румънската граница. Без резервите, те наброяват общо 603 000 пехота и 63 000 кавалерия с около 2 000 оръдия и близо 2 500 картечници.{{hrf|Нелипович|1998|42}}
Line 20 ⟶ 19:
== Начало на битката (юни – юли 1916) ==
[[File:Brusilov offensive.jpg|250п|мини|Разположение на противниците и изменения във фронтовата линия през лятото на 1916]]
=== Руски пробив при Луцк ===
Четирите армии на Югозападния фронт настъпват по различно време между 3 и 5 юни (21 – 23 май по [[стар стил]]) в четири различни направления в периметър, широк повече от 400 km. Генерал Брусилов разчита, че по този начин ще дезориентира противника и ще повиши морала на собствените си войски, обезсърчени от пораженията и отстъплението в предходната година. Ефектът в участъците на централните 11-а и 7-а армия, действащи от [[Тернопол|Тарнопол]] и [[Язловец]] към [[Лвов]], е на първо време незначителен.{{hrf|Зайончковский|2002|543 – 544}} Едва през юли и август те успяват да отблъснат австро-унгарските сили, съответно, към [[Броди]] и [[Галич]], но не отиват по-далеч.<ref name="shefov631">Шефов, Николай. Битвы России. Москва, АСТ, 2006. ISBN 5-9713-1217-0. с. 631 – 632</ref> За разлика от тях войските на северното и южното крило постигат бързи и впечатляващи успехи при [[Луцк]] (във [[Волиния]]) и при [[Чернивци]] (в [[Буковина]]).
Ред 26:
=== Боеве в Буковина ===
180-хилядната 9-та армия на генерал [[Платон Лечицки]] настъпва на 4 юни в междуречието на [[Днестър]] и [[Прут]] при [[Доброноуц]] и [[Чернивци]]. Въпреки двукратното превъзходство на противника в тежка артилерия, в последвалите 10-дневни боеве тя разкъсва отбраната на 7-а австро-унгарска армия (112 000 бойци, командвани от генерал [[Карл фон Пфланцер-Балтин]]), която губи повече от половината от състава си и допуска руснаците да напреднат с 50 km.{{hrf|Зайончковский|2002|545 – 548}} На 18 юни руснаците влизат в Чернивци, а пет дни по-късно овладяват [[Сучава]].<ref name="osjkin">Оськин, Максим. [http://mreadz.com/read78779/p1 Брусиловский прорыв (1916).] Москва, Эксмо, 2010. Посетен на 10.06.2016.</ref>
Line 54 ⟶ 53:
[[Категория:Източен фронт (Първа световна война)]]
[[Категория:Битки на Русия през Първата световна война]]
[[Категория:Битки на Германия през Първата световна война]]
[[Категория:Битки на Австро-Унгария през Първата световна война]]
| |||