Тихомир Павлов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: {{Портал Македония}} --> {{Портал|Македония}}
м препратка; форматиране: 2x кавички, 2x тире, 3 интервала, тире-числа (ползвайки Advisor)
Ред 23:
| повлиял = }}
}}
'''Александър Александров Павлов''', известен с псевдонимите '''Тихомир Павлов''' и '''Тихомир Тошков''' е [[българи|български]] общественик от началото на [[20 век]], [[писател]], [[поет]], [[публицист]] и [[Етнография|етнограф]].
 
== Биография ==
Тихомир Павлов завършва [[право]] в [[Юридически факултет (Софийски университет)|Юридическия факултет]] на [[Софийски университет|Софийския университет]]. Живота и творчеството му са свързани и повлияни от историческите перипетии през които преминава младата [[българска държава]] в началото на века. Тихомир Павлов дебютира през [[1898]] г., едва 18 годишен, с [[поема]]та ''Сирачето''. Публикува и други поеми, [[разказ]]и и [[роман]]и за съвременния живот. Отличителното за творчеството му са книгите със сюжет из българската история или историческа публицистика. [[Драма]]тичната поема ''[[Страхил войвода]] - – покровител на угнетените'' е послужила за [[либрето]] на едноименната [[опера]] на [[Петко Наумов]]. Предговора към книгата му „Българите в Моравско и Тимошко“ е от [[Стефан Младенов]], който изтъква значението на този труд за запазване на [[българщина]]та в [[Моравско]] и [[Тимошко]] :
 
{{цитат|Появата на тая книга от г. Т. Павлов за българщината в Моравско и Тимошко е тъкмо навременна, и може само да ни радва, защото показва, че безподобните и чудовищни несправедливости на договорите за мир подир последните войни не са убили българския дух и че няма пораженство у съзнателните кръгове на българското общество, което не може да забрави заробените от сърбите през 19 век български земи.<ref>Павлов, Тихомир. „Българите в Моравско и Тимошко. История, език, нрави, обичаи, поверия, борби и очаквания. Днешният моравчанин“, Издание на Комитет на Западните покрайнини, София, 1931, стр.III.</ref>}}
 
Книгата, както и по-голяма част от останалото му творчество, представлява изследване на историческото минало на Поморавието и Тимошко, подкрепено с анализ на езика, фолклора и бита на населението.
 
От посвещенията в книгите на Тихомир Павлов става ясно, че са го свързвали близки приятелства с известни наши поети, а илюстрациите в произведенията му са дело на известни наши художници.
 
Присъединява се към [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] и за кратко ръководи чета в [[Одринска Тракия]]. След това се премества в [[Битоля]], където ръководи социалистическа група, близка до [[Българска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти)]]. Скоро след това обаче в следите му влиза властта, арестуван е и е екстерниран обратно в България<ref>Томов, Ангел. Македонските партии след младотурския преврат, в: Македонска мисъл, МНИ, 1947, бр.5- – 6, стр.190</ref>.
 
Тихомир Павлов е брат на [[Владимир Павлов (офицер)|Владимир Павлов]], [[полковник]] от [[Генерален щаб на Българската армия|Генералния щаб на БА]].
 
== Произведения ==
[[Файл:BASA-1271K-1-161-50-Tihomir Pavlov, Piligrim Slivopolski and Rayko Aleksiev, 1914.JPG|thumb|Редакторският колектив на списание „Людокос“ Тихомир Павлов, [[Йордан Сливополски]] и [[Райко Алексиев]]]]
* Сирачето, поема, 1898 г.
* От Тимок до Морава, Битови и езикови изследвания на моравските българи. С приложение "Типът„Типът и езика на моравския българин в новата сръбска литература"литература“. София, печатница "Балкан"„Балкан“, 155 стр., 1918 г.
* Старинни хроники и сказания, 1927 г.
* Пирът на Василия Българоубиеца, 1929 г.
Ред 48:
* Сърбизмът и българщината на Балканите, София, 58 стр., 1933 г.
* Благословена земя, роман, 1933 г.
* Страхил войвода - – покровител на угнетените, драматична поема, 1934 г.
* Скръб над родината, роман, 1936 г.
* Богатство, роман, 1939 г.