Михаил Даев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
(резюмето е премахнато) |
||
Ред 1:
{{Личност
| категория = революционер
| портрет = Mihail
| описание = български революционер
| роден-място = [[Балчик]], [[България]]
| починал-място = [[Илинден (село)|Либяхово]], [[
}}
Line 11 ⟶ 10:
==Биография==
Даев е роден през 1881 г. в град [[Балчик]] в заможно семейство. Учи във Варненската гимназия, където [[Пейо Яворов]] го привлича за каузата на [[Върховен македоно-одрински комитет|
От началото на 1903 г. Михаил Даев е в четата на [[Михаил Герджиков]] и обикаля [[Странджа]]. На 20 февруари 1903 г. той участва в
По време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] той е един от четниците на [[Георги Кондолов]] в 12-и [[Паспалово|Паспаловски]] район. След смъртта на Кондолов, Даев поема ръководството на четата и, заедно с другарите си, участва в спасяването на български бежанци. След въстанието, заедно с по-голямата част от ръководителите на ВМОРО, пристига в [[София]] и участва в съвещанията, на които се обмислят по-нататъшните действия и тактиката на Организацията.
Line 23 ⟶ 22:
[[Файл:Todor Berberov Tacho Hadzhistoenchev Dimitar Zaprianov.JPG|ляво|мини|250п|Тодор Берберов, [[Тачо Хаджистоенчев]] и Димитър Запрянов, четници на Михаил Даев]]
[[Файл:BASA-1782K-3-211-1.JPG|ляво|мини|250п|Отзад: [[Петко Пенчев]], [[Яне Сандански]], [[Георги Моаджирчето]]. Отпред: Михаил Даев, [[Лопово]], януари 1905 г.]]
[[File:
По това време духът на българското население в Драмско е сломен от силната [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцка пропаганда]], която не подбира средства, за да го елинизира и върне към [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. [[Българска екзархия|Екзархийски]] са само няколко села като [[Скрижово]], [[Калапот]] и [[Руждене|Гюреджик]]. Първите 6 месеца драмската чета преживява големи трудности и предателства от страна на [[гъркомани]]те. С упорита работа и силна воля Даев преодолява всички трудности. Със смели и бързи действия четата привлича много млади хора от българските села. Създават се нови революционни комитети в Скрижово, Калапот, Гюреджик и други села, а малко по-късно тези села създават и собствени въоръжени чети. Наказани са някои от ръководителите на гръцкия комитет, а няколко гръцки андартски чети са разбити и отблъснати.
[[File:Mihail Daev memorial.JPG|мини|250п|Паметникът на Михаил Даев построен в Либяхово.]]
През 1906 г. войводата Михаил Даев, преоблечен в местна носия, обикаля селата [[Просечен (дем Просечен)|Просечен]], [[Плевня (дем Просечен)|Плевня]], [[Височен]] и [[Кобалища]], където спечелва за каузата местните селяни и образува комитети на Организацията. Негови четници тогава са бъдещите войводи [[Пейо Гарвалов]] и [[Димитър Михайлов (революционер)|Димитър Михайлов]].
Българското население от градовете [[
На 10 октомври 1906 година тридесет български четници от околните села, начело с Михаил Даев и други трима войводи, нападат от три страни [[Алистрат]] и убиват 15 турски войници в казармата им. Срещат съпротива от гръцка милиция, начело с учителя лекар Василиос Кафтандзис и при пристигането на зъхненския каймакамин с войска, се оттеглят.<ref name="Δήμος Αλιστράτης">[http://clubs.pathfinder.gr/idonida_gi/1151829 Δήμος Αλιστράτης]</ref>
Line 37 ⟶ 36:
[[картинка:Mihail Daiev.jpg|мини|250px|Паметна плоча от дома на революционера Михаил Даѝев в Балчик]]
Даев става първата жертва на [[Яне Сандански]].<ref>[http://krumblagov.com/fifty/25.php „50-те най-големи атентата в българската история“]</ref>. След като се проваля на [[Рилски конгрес|Рилския конгрес]] Сандански решава, че не може да прави повече компромиси. След като групата му напуска конгреса, за задгранични представители са избрани [[Борис Сарафов]], [[Христо Матов]] и [[Иван Гарванов]]. Сандански не ги признава и ги нарича
В спомените си Мълчанков пише:
Line 95 ⟶ 94:
* [http://www.angelfire.com/super2/vmro-istorija/Knigi/spombs.html Истинският лик на Яни Сандански. Убиецът на Иван Гарванов, Борис Сарафов и Михаил Даев (Изложение от родителите на убитите Иван Гарванов, Борис Сарафов и Михаил Даев до българското правителство за анкетиране дейността на Яни Сандански, главен виновник за убийството на тримата). С., 1915, с. 18.]
{{Портал
{{СОРТКАТ:Даев, Михаил}}
[[Категория:Дейци на ВМОРО]]
|