Михаил Даев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
(резюмето е премахнато)
Ред 1:
{{Личност
| категория = революционер
| портрет = Mihail -Daev 15 May 1905.jpg
| портрет-описание = 15 май 1905 г. Фото [[Александър Владиков]]
| описание = български революционер
| роден-място = [[Балчик]], [[България]]
| починал-място = [[Илинден (село)|Либяхово]], [[Османска империяБългария]]
}}
 
Line 11 ⟶ 10:
 
==Биография==
Даев е роден през 1881 г. в град [[Балчик]] в заможно семейство. Учи във Варненската гимназия, където [[Пейо Яворов]] го привлича за каузата на [[Върховен македоно-одрински комитет|ВърховнияВърховният комитет]] в [[Македония (област)|Македония]] и [[Одринска Тракия]]. През 1900 г. напуска [[Варна]] и постъпва в четата на [[Христо Чернопеев]], която действа в [[Струмица|Струмишко]], [[Горни Порой|Поройско]] и [[Кукушко]].
 
От началото на 1903 г. Михаил Даев е в четата на [[Михаил Герджиков]] и обикаля [[Странджа]]. На 20 февруари 1903 г. той участва в [[Синеклийски атентат|неуспешния атентат]] при гара [[Синекли]]. Делегат е на [[Конгрес на Петрова нива|конгреса]] на [[Одрински революционен окръг]] на [[Петрова нива]].<ref>[http://old.vmro.bg/modules.php?name=Encyclopedia&op=content&tid=26 Биография от сайта на ВМРО-БНД]</ref><ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 40.</ref>
 
По време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] той е един от четниците на [[Георги Кондолов]] в 12-и [[Паспалово|Паспаловски]] район. След смъртта на Кондолов, Даев поема ръководството на четата и, заедно с другарите си, участва в спасяването на български бежанци. След въстанието, заедно с по-голямата част от ръководителите на ВМОРО, пристига в [[София]] и участва в съвещанията, на които се обмислят по-нататъшните действия и тактиката на Организацията.
Line 23 ⟶ 22:
[[Файл:Todor Berberov Tacho Hadzhistoenchev Dimitar Zaprianov.JPG|ляво|мини|250п|Тодор Берберов, [[Тачо Хаджистоенчев]] и Димитър Запрянов, четници на Михаил Даев]]
[[Файл:BASA-1782K-3-211-1.JPG|ляво|мини|250п|Отзад: [[Петко Пенчев]], [[Яне Сандански]], [[Георги Моаджирчето]]. Отпред: Михаил Даев, [[Лопово]], януари 1905 г.]]
[[File:BASA-1932K-1-431-2Mihail Daev grave.jpgJPG|мини|250п|Разкопаване на останките на Михаил Даев след освобождението на Либяхово, 26през октомври1912 1913 г., фотограф Христо Иванов Тодоров Фото „Надежда“година. Четвърти от ляво надясно е [[Атанас Попов (Либяхово)|Атанас Попов]].]]
По това време духът на българското население в Драмско е сломен от силната [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцка пропаганда]], която не подбира средства, за да го елинизира и върне към [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. [[Българска екзархия|Екзархийски]] са само няколко села като [[Скрижово]], [[Калапот]] и [[Руждене|Гюреджик]]. Първите 6 месеца драмската чета преживява големи трудности и предателства от страна на [[гъркомани]]те. С упорита работа и силна воля Даев преодолява всички трудности. Със смели и бързи действия четата привлича много млади хора от българските села. Създават се нови революционни комитети в Скрижово, Калапот, Гюреджик и други села, а малко по-късно тези села създават и собствени въоръжени чети. Наказани са някои от ръководителите на гръцкия комитет, а няколко гръцки андартски чети са разбити и отблъснати.
[[File:Mihail Daev memorial.JPG|мини|250п|Паметникът на Михаил Даев построен в Либяхово.]]
През 1906 г. войводата Михаил Даев, преоблечен в местна носия, обикаля селата [[Просечен (дем Просечен)|Просечен]], [[Плевня (дем Просечен)|Плевня]], [[Височен]] и [[Кобалища]], където спечелва за каузата местните селяни и образува комитети на Организацията. Негови четници тогава са бъдещите войводи [[Пейо Гарвалов]] и [[Димитър Михайлов (революционер)|Димитър Михайлов]].
 
Българското население от градовете [[Драма (град)|Драма]] и [[Кавала]] събират пари и ги изпращат в околийската каса. С тези средства Даев през пролетта на 1906 г. облича в нови униформи и въоръжава с къси манлихери селската милиция в селата Калапот и Скрижово. В други села, където има и гръцко население, селските ръководители са въоръжени с револвери, за да се бранят от нападенията на андартите. Селските младежи преминават специално военно обучение, което се провежда в специален лагер в планината над Калапот.
 
На 10 октомври 1906 година тридесет български четници от околните села, начело с Михаил Даев и други трима войводи, нападат от три страни [[Алистрат]] и убиват 15 турски войници в казармата им. Срещат съпротива от гръцка милиция, начело с учителя лекар Василиос Кафтандзис и при пристигането на зъхненския каймакамин с войска, се оттеглят.<ref name="Δήμος Αλιστράτης">[http://clubs.pathfinder.gr/idonida_gi/1151829 Δήμος Αλιστράτης]</ref>
Line 37 ⟶ 36:
 
[[картинка:Mihail Daiev.jpg|мини|250px|Паметна плоча от дома на революционера Михаил Даи&#768;ев в Балчик]]
Даев става първата жертва на [[Яне Сандански]].<ref>[http://krumblagov.com/fifty/25.php „50-те най-големи атентата в българската история“]</ref>. След като се проваля на [[Рилски конгрес|Рилския конгрес]] Сандански решава, че не може да прави повече компромиси. След като групата му напуска конгреса, за задгранични представители са избрани [[Борис Сарафов]], [[Христо Матов]] и [[Иван Гарванов]]. Сандански не ги признава и ги нарича „неовърховисти““неовърховисти”. През август 1907 г. той предлага [[Задгранично представителство на ВМОРО|Задграничното представителство]] да бъде премахнато като орган, но не може да наложи това решение. Тогава той взема мерки и натоварва Даев да ликвидира физически задграничните представители. Той обаче се разочарова от Сандански и вижда в неговите амбиции главна пречка за единството във ВМОРО. Тогава решава да използва близостта си с Яне, за да го убие. Не е известно дали Гарванов, Матов и Сарафов са узнали нещо за неговите намерения, но Даев ги описва в писмо и го праща по [[Тодор Паница]]. Даев му е кум, а Паница е негов най-близък приятел, бивш съученик и настоящ подвойвода. Това се оказва фатална грешка. Веднага след като той му поверява писмото за да го предаде в Задграничното представителство, Паница го предава на Сандански. Заради заговора Даев е осъден на смърт. Присъдата на Даев е изпълнена на 30 октомври 1907 г. Според [[Христо Силянов]] войводата бил измъчван и убит, а според [[Мерсия Макдермот]] му разрешили да се самоубие, след като се разкаял и писмено признал вината си. Убийството на Даев е запазено в тайна повече от месец. През 1913 година, след като Неврокопско влиза в пределите на [[България]], войводата [[Стоян Мълчанков]], заедно с група български офицери, провежда разследване и открива гроба на Михаил Даев.
 
В спомените си Мълчанков пише:
Line 95 ⟶ 94:
* [http://www.angelfire.com/super2/vmro-istorija/Knigi/spombs.html Истинският лик на Яни Сандански. Убиецът на Иван Гарванов, Борис Сарафов и Михаил Даев (Изложение от родителите на убитите Иван Гарванов, Борис Сарафов и Михаил Даев до българското правителство за анкетиране дейността на Яни Сандански, главен виновник за убийството на тримата). С., 1915, с. 18.]
 
{{Портал| Македония}}
{{СОРТКАТ:Даев, Михаил}}
[[Категория:Дейци на ВМОРО]]