Михаил Даев: Разлика между версии

| портрет = Mihail -Daev 15 May 1905.jpg

| починал-място = [[Илинден (село)|Либяхово]], [[Османска империяБългария]]

Даев е роден през 1881 г. в град [[Балчик]] в заможно семейство. Учи във Варненската гимназия, където [[Пейо Яворов]] го привлича за каузата на [[Върховен македоно-одрински комитет|ВърховнияВърховният комитет]] в [[Македония (област)|Македония]] и [[Одринска Тракия]]. През 1900 г. напуска [[Варна]] и постъпва в четата на [[Христо Чернопеев]], която действа в [[Струмица|Струмишко]], [[Горни Порой|Поройско]] и [[Кукушко]].

От началото на 1903 г. Михаил Даев е в четата на [[Михаил Герджиков]] и обикаля [[Странджа]]. На 20 февруари 1903 г. той участва в [[Синеклийски атентат|неуспешния атентат]] при гара [[Синекли]]. Делегат е на [[Конгрес на Петрова нива|конгреса]] на [[Одрински революционен окръг]] на [[Петрова нива]].<ref>[http://old.vmro.bg/modules.php?name=Encyclopedia&op=content&tid=26 Биография от сайта на ВМРО-БНД]</ref><ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 40.</ref>

[[File:BASA-1932K-1-431-2Mihail Daev grave.jpgJPG|мини|250п|Разкопаване на останките на Михаил Даев след освобождението на Либяхово, 26през октомври1912 1913 г., фотограф Христо Иванов Тодоров Фото „Надежда“година. Четвърти от ляво надясно е [[Атанас Попов (Либяхово)|Атанас Попов]].]]

Българското население от градовете [[Драма (град)|Драма]] и [[Кавала]] събират пари и ги изпращат в околийската каса. С тези средства Даев през пролетта на 1906 г. облича в нови униформи и въоръжава с къси манлихери селската милиция в селата Калапот и Скрижово. В други села, където има и гръцко население, селските ръководители са въоръжени с револвери, за да се бранят от нападенията на андартите. Селските младежи преминават специално военно обучение, което се провежда в специален лагер в планината над Калапот.

Даев става първата жертва на [[Яне Сандански]].<ref>[http://krumblagov.com/fifty/25.php „50-те най-големи атентата в българската история“]</ref>. След като се проваля на [[Рилски конгрес|Рилския конгрес]] Сандански решава, че не може да прави повече компромиси. След като групата му напуска конгреса, за задгранични представители са избрани [[Борис Сарафов]], [[Христо Матов]] и [[Иван Гарванов]]. Сандански не ги признава и ги нарича „неовърховисти““неовърховисти”. През август 1907 г. той предлага [[Задгранично представителство на ВМОРО|Задграничното представителство]] да бъде премахнато като орган, но не може да наложи това решение. Тогава той взема мерки и натоварва Даев да ликвидира физически задграничните представители. Той обаче се разочарова от Сандански и вижда в неговите амбиции главна пречка за единството във ВМОРО. Тогава решава да използва близостта си с Яне, за да го убие. Не е известно дали Гарванов, Матов и Сарафов са узнали нещо за неговите намерения, но Даев ги описва в писмо и го праща по [[Тодор Паница]]. Даев му е кум, а Паница е негов най-близък приятел, бивш съученик и настоящ подвойвода. Това се оказва фатална грешка. Веднага след като той му поверява писмото за да го предаде в Задграничното представителство, Паница го предава на Сандански. Заради заговора Даев е осъден на смърт. Присъдата на Даев е изпълнена на 30 октомври 1907 г. Според [[Христо Силянов]] войводата бил измъчван и убит, а според [[Мерсия Макдермот]] му разрешили да се самоубие, след като се разкаял и писмено признал вината си. Убийството на Даев е запазено в тайна повече от месец. През 1913 година, след като Неврокопско влиза в пределите на [[България]], войводата [[Стоян Мълчанков]], заедно с група български офицери, провежда разследване и открива гроба на Михаил Даев.

{{Портал| Македония}}