Дърворезба: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Vodnokon4e (беседа | приноси) м Disambiguated: славей → Северен славей |
||
Ред 5:
Първоначално за приложни, а по-късно и за [[декорация|декоративни]] цели, тя е известна на хората още от времето на [[неолит]]а, когато за сечива са ползвали остър [[кремък]]. Развитие претърпява в началото на [[XIII век]] под влияние на италианската надгробна скулптура. На територията на [[България]] дърворезбата е била позната на древните [[славяни]], като впоследствие търпи влияния от византийското, римското, мюсюлманското и руското резбарско изкуство. Разцвет има през [[18 век|XVIII]] и [[XIX век]], когато се наблюдава общ подем в [[занаятчийство]]то и [[архитектура]]та по българските земи.
Проявления дърворезбата намира както в [[църковна архитектура|църковната архитектура]] и вътрешно оформление – [[иконостас]]и, [[амвон]]и, резбовани врати на църкви, така и в дома и [[бит]]а – резбовани тавани, [[мебели]], сандъци, дървена посуда, бастуни, хурки, кобилици. Типични за дърворезбата декоративни мотиви са [[фигурална композиция|фигуралните композиции]], плетеници и [[арабеск]]и, растителни мотиви като [[розетка]]та, [[слънчоглед]]ът, [[лоза]]та, [[дъб]]овият лист, „дървото на живота“, животински изображения като [[лъв]]ска глава, [[грифон]], [[змия]], [[орел]], [[паун]], [[Северен славей|славей]].
Цял отделен раздел съставлява направата на църковна утвар – просфоници, напрестолни кръстове с миниатюрни изображения на библейски сцени, жития на светци, придружени с богата украса от растения, птици и митични същества. Често тези кръстове са допълнително снабдени със сребърен обков. Една от най-богатите колекции на такива кръстове се намира в [[Рилски манастир|Рилския манастир]]. Основен инструмент при изработката им е модифицирана чрез допълнително изковаване губерка. Изработката отнема години, а направата на няколко кръста често е коствала зрението на майстора.
| |||