Тодор Кирков: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
местността се нарича Чукара |
м препратка; форматиране: 3x заглавие-стил (ползвайки Advisor) |
||
Ред 10:
'''Тодор Стоянов Кирков (Войводата)''' е български националреволюционер, участник в [[Априлско въстание|Априлското въстание (1876)]].
== Биография ==
Тодор Кирков е роден на [[28 ноември]] [[1847]] г. в [[Ловеч]].<ref>{{cite web | publisher = Ловеч Прес | year = 2016 | url = http://www.lovechpress.info/index.php?option=com_content&task=view&id=13547&Itemid=47 | title = СОУ „Тодор Кирков“ отбеляза празника на училището | work = lovechpress.info | accessdate = 2016-02-11}}</ref> Родната му къща е в махала „ Долния край “, разположена зад църквата ''Света Богородица''. Той е най-голямото от шестте деца на Стоян Конов и Кена Драсова. Учи в „Долнокрайското училище“ [[Архитектурно-исторически резерват „Вароша“|в старинния квартал „Вароша“]] при учителите Янко Христов и Никола Ковачев. Работи като ''шивач'' и ''кафеджия''.
Включва се в национал-революционната борба под влияние на своя роднина по майчина линия [[Иван Драсов]]. През [[1875]] г. Тодор Кирков емигрира във [[Румъния|Влашко]]. Тук се среща с [[Христо Ботев]], [[Филип Тотю]] и [[Панайот Хитов]]. Поддържа кореспонденция с [[Иван Драсов]].
Участва в последните заседания на [[Гюргевски комитет|Гюргевския комитет]]. Избран е за помощник-апостол на [[Стефан Стамболов]] в I Търновски революционен окръг заедно с [[Христо Караминков]], [[Георги Измирлиев]], [[Христо Иванов-Големия]] и Иван Семерджиев. След среща с [[Христо Ботев]] и [[Иван Хаджидимитров]] получава пушка, револвер, кама и бинокъл. Преминава нелегално р.[[Дунав]] и се завръща в [[България]] заедно с революционерите Станьо Гъдев и Христо Патрев. Участва в подготовката на [[Априлско въстание|Априлското въстание]]. На [[4 май]] [[1876]] г. е обявено въстанието в [[Трявна]]. Местният революционен комитет създава въоръжена „Трявненска чета“. За войвода е обявен Христо Патрев, подвойводи са Тодор Кирков и Станьо Гъдев. На [[9 май]] [[1876]] г. четата води еднодневно сражение при местността „''Чукара''“ до Нова махала, Габровско с подразделения на редовната турска войска и башибозук. Центъра на отбраната се командва от Тодор Кирков. В края на деня четата успява с много жертви да излезе от обкръжение и се разпръсва. Останал сам Тодор Кирков е заловен след предателство в махала [[Драгановци (област Велико Търново)|Драгановци]], Еленско. Осъден е от Турски военно-полеви съд в Търново на смърт чрез обесване заедно с [[Цанко Дюстабанов]] и [[Стефан Пешев]]. По свидетелство на [[Захари Стоянов]] с твърдото си поведение учудил турската полиция. Присъдата е изпълнена на [[24 юни]] [[1876]] г. в [[Ловеч]] на централния площад „Табашки“ в присъствието на множество граждани.
== Памет ==
[[Файл:Ловеч - panoramio (29).jpg|мини|Паметникът на Т. Кирков]]
Погребан е в двора на централния ловешки православен храм ''Света Богородица'' на [[25 юни]] [[1876]] г., привилегия, която се дава само на заслужили граждани. През [[1901]] г. ловчанлии издигат [[Паметник на Тодор Кирков|негов паметник]] с бронзов барелеф на площада, където е била бесилката. В основите му са положени тленните останки на Тодор Кирков. Проектът е на скулптора [[Борис Шатц]]<ref>Маринов Хр. и кол., Ловеч, С., 1989, с. 82</ref>. Днес площадът носи неговото име. Няколко десетилетия на Тодор Кирков са именувани местният футболен отбор и колоездачното дружество. Патрон е на втората исторически създадена гимназия в Ловеч. Остава в съзнанието на ловешкото гражданство с прозвището ''Войводата''.
== Източници ==
<references />
| |||