Тодор Светослав: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
В българската историография се използва предимно царство. |
м препратка; форматиране: 6x заглавие-стил, 3x тире-числа (ползвайки Advisor) |
||
Ред 3:
| изображение за личността=[[Картинка:Silver_coin_of_Theodore_Svetoslav.png|center|180px]]
| описание на изображението=
| управление=[[1300]]
| коронация=
| обкръжение=
Ред 20:
== Биография преди възкачване на престола ==
Цар Светослав е син на [[Георги I Тертер]] и [[Мария Тертер]]. Предполага се, че е роден в началото на 70<sup>-те</sup> години на [[13 век]]. През [[1279]] г. с византийска помощ на трона в [[Търново]] се възкачва [[Иван Асен III]]. Главният му съперник – Георги Тертер, е привлечен за негов пръв помощник и му става зет. Тодор Светослав и майка му са изпратени в [[Никея]] като заложници. След бягството на Иван Асен III ([[1280]]), Георги Тертер завзема престола. Той се отказва от натрапения му брак със сестрата на византийското протеже и прави опит да си върне първата съпруга и сина си. Към [[1284]]
След връщането си в Търново Светослав е провъзгласен за съвладетел на баща си.<ref>За този факт се съди по находките на монети с изображения на Георги I Тертер и Тодор Светослав като съвладетели.</ref> Скоро става отново заложник, този път при [[Татари|татарския]] хан [[Ногай]], тъй като, неуспявайки да устои на монголо-татарските набези и натиск, Георги I Тертер се признава за [[васал]] на [[Златна орда|Златната орда]]. В татарски плен царският син прекарва около 15 години. След загубата на трона от страна на баща му Светослав изпада в крайна бедност. Съпругата на Ногай [[Ефросина Палеологина|Ефросина]] (извънбрачна дъщеря на [[Михаил VIII Палеолог]]) урежда брак между него и внучката на богатия търговец Пандолеон. Женитбата не носи престиж на Светослав, но подобрява значително материалното му положение.
Ред 26:
След смъртта на Ногай започва борба за върховенство в Златната орда между сина му [[Чака]] и претендента [[Токтай]]. Чака губи и заедно с жена си [[Елена (дъщеря на Георги I Тертер)]] и Теодор Светослав се отправя към България. Спорно е дали Чака успява да завладее престола в Търновград преди да бъде свален чрез преврат от [[Шурей|шурея]] си, но така или иначе, Светослав се провъзгласява за цар на българите през [[1300]] г.
== Управление ==
=== Укрепване на престола ===
По искане на Токтай Чака е екзекутиран и главата му изпратена на хана в [[Крим]]<ref>'''Чолпанов''', '''Б.''', '''Гюзелев''', '''В.''', ''Бележити българи'', том I, София, 1967, Държавно военно издателство, стр. 289</ref>. Отношенията със Златната орда са уредени успешно. България не само отново става независима държава, но има определени териториални придобивки. В границите на държавата е включена [[Бесарабия]], чак до [[Белгород Днестровски|Маврокастро]] на устието на р. [[Днестър]]. Наред с отстраняването на татарската заплаха, от първостепенно значение за Светослав става ликвидирането на вътрешната опозиция. Противник на младия цар става търновският [[патриарх]] [[Йоаким III (български патриарх)|Йоаким III ]]. Срещу патриарха са повдигнати обвинения, че подпомага татарите. Царят заповядва да го хвърлят от крепостната стена.
=== Борба срещу претендентите за царската власт ===
Укрепването на българката държава не съвпада с интересите на [[Византия]]. Опитвайки се да поддържа вътрешните размирици, [[император]] [[Андроник II Палеолог]] организира през [[1301]] г. поход срещу цар Светослав. Начело на византийската войска е поставен Михаил, син на [[Константин Асен]], което цели да придаде легитимност на агресията. Въпреки твърденията на византийските хронисти, че императорът е помолен за намеса от страна на търновската [[аристокрация]], претендентът за трона не среща никаква подкрепа в България. Армията му се разпада, а Михаил е изоставен от привържениците си.
Втори опит за провокиране на гражданска война Андроник II прави чрез севастократор [[Радослав (севастократор)|Радослав]], брат на [[Смилец]]. Подкрепен от гръцки войски, Радослав се отправя срещу [[Крънско деспотство|Крънското деспотство]]. Родовото владение на Смилецовия род сега е под властта на чичото на Светослав, [[Елтимир]]. Той разгромява войската на севастократора и го пленява заедно с 13 византийски военачалници, които предава на царя. Самият Радослав е ослепен и хвърлен в тъмница. Тогава Светослав разменя военнопленниците срещу баща си, който все още е в гръцки плен. След успешното връщане на Георги I Тертер в България, Светослав му поверява управлението на един град.<ref>Изказани са предположения че става дума за Червен, родово владение на Тертеровци.</ref>
=== Война с Византия ===
През [[1304]] г. Светослав се чувства достатъчно укрепнал и преминава в контранастъпление. След успешни военни действия под негова власт преминават редица градове в Източна [[Стара планина]]. Царят завзема и много черноморски градове: [[Ктения]], [[Русокастро]], [[Месемврия]], [[Созопол]], [[Анхиало]], [[Агатопол]]. В отговор [[Михаил IX Палеолог|Михаил ]]Девети и военачалникът [[Михаил Глава Тархонт]] струпват войски в околностите на [[Виза (град)|Виза]]. Двете армии се срещат край Бургас, на река Скафида. След първоначален сблъсък българската войска отстъпва, а византийците, командвани от [[Войсил (деспот)|Войсил]] , брат на Смилец и Радослав, се впускат в преследване, но мостът над реката рухва под тях. Това води до обрат в битката, която българите печелят. Византийският хронист [[Георги Пахимер]] приема, че разгромът на гърците се дължи на случайно рухналия мост. Съвременните български историци смятат, че става дума за капан, устроен от българските войски. Крайният резултат от [[Битка при Скафида|битката при река Скафида]] е преминаването на Черноморието в ръцете на българския цар. След победата Светослав се насочва към [[Одрин]].
Ред 46:
Отчитайки боеспособността на каталунските наемници и конфликта им с византийските власти, царят започва преговори с предводителя им [[Беренгар дьо Рокафорт]], предлагайки му да премине на българска страна. Светослав му обещава женитба със сестра си, вдовицата на Чака. Преговорите не дават положителен резултат. Предполага се, че са осуетени от византийската дипломация.
Към края на 1306 г. царят започва мирни преговори с Византия. Андроник II умишлено бави решението си, поради нежелание да се примири със загубата на черноморските градове. Теодор Светослав изпраща две галери със зърно в гладуващия [[Константинопол]] и с това печели симпатиите на населението му, което оказва известен натиск върху императора да приеме мирните предложения. През [[1307]] г. е подписан договор между България и Византия, скрепен с брак на Тодор Светослав с дъщерята на Михаил IX Палеолог. Споразумението узаконява териториалните придобивки на царя от 1304
=== Мирни години ===
През останалата част от управлението си Светослав се стреми да поддържа мир със съседите си. Традиционно добрите отношения с [[Венеция|Венецианската република]] са запазени, за което се съди по споменаването на цар Тодор Светослав в списъка на приятелски настроените към Венеция владетели. През [[1315-1316]] г. е отбелязан конфликт между генуезката [[колония]] в [[Кафа]] и Българското царство по повод нарушаване правата на генуезците от страна на българските власти. След като царят протака преговорите, а накрая изобщо ги игнорира, генуезките власти забраняват на своите поданици да търгуват с българските пристанища и им позволяват да нападат и ограбват българи. На следващата година търговските отношения са възстановени.
Ред 60:
== Семейство ==
Светослав е женен за [[Ефросина (съпруга на Теодор Светослав)|Ефросина]], дъщеря на Манкус и внучка на гръцкия търговец Пандолеон. От този брак има син, [[Георги II Тертер]]. През 1308 г., няколко години след нейната смърт (ок. 1305 г.), царят се жени за [[Теодора Палеологина]], дъщеря на византийския император [[Михаил IX Палеолог]]. От този брак няма деца.
== Външни връзки ==
* [http://www.bulgarianhistory.org/wp-content/uploads/2012/10/terterovci.jpg България при Тертеровци – карта]
| |||